Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: W.A.S.P. - Арена Музика (30.XI.2004) (статия) - Концерти, Метъл
W.A.S.P. - Арена Музика (30.XI.2004)

Автор: Ива Коевска, неделя, 26 декември 2004.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

На 30.XI.2004г. в зала “Христо Ботев” (твърде малка за размерите на това музикално събитие, както се оказа впоследствие) се състоя концертът на хедлайнерите за тазгодишното зимно издание на Арена Музика - W.A.S.P.

Накратко

Виж още: Концерти [31]; Метъл [149]

Следващите няколко изречения ще посветя на личното си отношение към групата и събитието, което лично отношение вероятно ще присъства в цялото review. Не се самоопределям като “the greatest fen”, защото със сигурност има хора, които са слушали и обичали тази група дълго преди аз да се родя за нея. Със сигурност, обаче, аз мечтаех за този концерт през последните 6-7 години от съзнателния си живот.

W.A.S.P. се славят с чудовищно сценично поведение и великолепно сценично присъствие. Сцените, разигравани пред феновете, наситени с кръв, пропагандиращи насилие над редица фалшиви социални ценности, са легендарни. Концертът тук, в България, бе лишен от тези трикове и внушения, от излишна показност (но за всичко това – малко по-късно). Перфекционизмът на Blackie Lawless също е всеизвестен, в този смисъл отношението на SME бе недопустимо.


Самата организация на събитието беше плачевна. Избрана бе зала, която не можа да събере всички фенове(имаше и големи групи македонци и сърби, пристигнали специално за концерта). Билетите бяха разпродадени, а вероятността човек да се сдобие с такъв в деня на концерта клонеше към минус нула. Реклама почти липсваше (изключвам стотината семпли плаката, лепнати на “стратегически” места из София). Що се отнася до охраната – може би ще е по-добре да не коментирам.

След отчайващата липса на съдействие от СКГТ и половин-часово лутане в района на УНСС най-накрая успях да се добера до зала “Христо Ботев”. В 18:30 районът около залата бе “отцепен” от почитателите на W.A.S.P. Група фенове се подгряваха с емблематични за W.A.S.P. парчета, гърмящи от аудио-системата на някаква кола. Алкохолът се предаваше от ръка на ръка заедно с настроението за рокендрол (както по-късно го нарече Шеки).

След символичната проверка на охраната и приключението с чичковците на гардероба влязох в залата. Благодарение не SME, до излизането на първата подгряваща група се радвахме на запис на последния албум на Slayer. Крайно неподходящо и нетематично, имайки предвид липсата на каквато и да е близост между “God Hates Us All” и “I Wanna Be Somebody”, което скандираше публиката. За съжаление виковете “Блеки, Блеки” не можаха да ни спасят нито от SJK, нито от Sheky And The Bloodyboys.

От двете подгряващи групи SJK бяха по-добрите. Отличиха се с твърд саунд и наелектризиращ ритъм. Както и с отчайващо присъствие. Фронтменът (с изключителни вокални умения в областта на надвикването) правеше някакви некоординирани движения, съпроводени с викове “Хайде, българи, хайде, софиянци, хайде, метъли! Крещете за мен!”. Всичко това, придружено от застрашително почервенялото му лице, странните гримаси и двете пулсиращи на слепоочията му вени, го превърнаха в комична и впоследствие- скучна картинка. Ентусиазмът на групата да си присвои концерта и да чуе виковете на публиката “One Worm In A Brain” твърде бързо ни досади и стана причина ние да изгубим своя ентусиазъм.

За огромен ужас на българските фенове втората подгряваща група бе Sheky And The Bloodyboys, посрещнати с бурни освирквания. След две песни време и успешния целенасочен опит на Шеки да наплюе първите редици фенове пред сцената с бира (или нещо друго, което отпи от бирена кутийка) гореспоменатият ентусиазирано крещеше “Искате ли още?”. Възгласът “Не!” на цялата публика не го накара да ни пощади. Той “пя” още и още, подскачайки по сцената в прилепнали панталонки, с подрусващо се коремче и от един момент нататък – придържайки сцепените си панталони. Някак нещо успя да го свали от сцената.

В паузата от около 10 минути между Шеки и W.A.S.P. (пауза, в която изнасяха оборудването за подгряващите групи и освобождаваха терен за хедлайнера) отново слушахме e Slayer и отново скандирахме “Блеки, Блеки”. В пълната вече зала се вля и нова вълна фенове, които или бяха изчакали Шеки да изчезне от сцената, или по някакъв начин се бяха сдобили с билети/покани/благоволението на охраната (изразяващо се в “Дай 50 лева”). В 21ч. засвири “The End” на The Doors. След това удачно избрано интро, пуснато при пълен мрак, над екзалтираната публика (която запя с него) на сцената най-накрая след толкова години чакане видях Blackie Lawless с новите попълнения в W.A.S.P. Нямаше излишен грим, нямаше сценични костюми, нямаше го емблематичния chainsaw cod-piece – само кожен панталон и хокейна тениска с номер 81. Липсваха перата в косата на Blackie и цветните кичури, единственото, което правеше впечатление, беше контурът грим около очите му. Аз не очаквах това, признавам си. Имаше нещо изключително в това появяване, нещо, което ме накара да осъзная в онзи кратък миг колко много път е извървяла една от любимите ми групи. Краткият ми размисъл бе прекъснат от “On your knees”, която се превърна в треска, обвханала бързо-бързо всички ни и превърнала ни в едно същество, движещо се в собствен ритъм. Тук е моментът да изкажа другата си критика към SME. Озвучаването бе под всяка критика и докато за подгряващите групи това можеше само да ни радва, за W.A.S.P. уби част от удоволствието. Последваха все класически и емблематични парчета, които вече наистина ме наелектризираха и накараха да забравя ужасното озвучаване.

Атмосферата при изпълнението на “The Idol” беше неописуема. Цялата публика пееше, вдиганала високо ръце, държейки запалки (няколко души бяха запалили бенгалски огньове). Истинското и емоционално държание на Blackie Lawless ни превърна в искрена и емоционална група от хиляди хора, чувстващи и мислещи вероятно едно и също точно в онези няколко минути.

Когато групата напусна сцената и прожекторите изгаснаха, публиката сякаш полудя. Никой не можеше да приеме мисълта, че концерът е свършил. За щастие се оказа, че това е само пауза, след която ни бяха подарени акустичните изпълнения на “The Titanic Overture”, “The Gypsy Meets The Boy” и “Sleeping In The Fire”. Blackie сам на сцената с акустична китара в ръка. И с гласа си. И с цялата публика вместо беквокали. Не е вярно, че не съществува магия в наши дни. Господин Lawless изсвири фрагменти от “The Gypsy…”, чиито текст цялата публика поде. В един момент той спря да пее и да свири и се заслуша в нас. И след това изпълни “Sleeping In The Fire”, за която не вярвах, че ще чуя онази вечер. Почуствах изпълнението като подарък само и лично за мен и едновременно за цялата публика.

Краят на концерта с Blind In Texas, дошъл да ме спаси от прегракване, мускулна треска на врата и мазоли от дългото стоене права, е едно от онези неща, които наред с нотката тъга ме зареждат с очакване, надежда и ентусиазъм за следващо такова събитие, напук на ужасното озвучаване, задуха и подгряващите групи.

setlist:
INTRO: "The End"
1. Medley:
a.On Your Knees
b.Inside The Electric Circus
c.Hate To Love Me (whole song!)
2. L.O.V.E. Machine
3. Wild Child
4. Animal (Fuck Like A Beast)
5. Come back to Black
6. The Headless Children
7. The Idol
8. The Real Me
9. I Wanna Be Somebody
Encore 1:
10. Acoustic medley
a.Titanic Overture
b.The Gipsy Meets The Boy
c.Sleeping (In The Fire)
d.Titanic Overture (Reprise)
11.Raging Storm
Encore 2:
12.Blind In Texas

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2261






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3698 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (23) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.