Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Riparo (2007) (ревю) - Марко Пучони, Моника Рамета, Драма, Антония Лишкова, Мария де Медейрос, Мунир Уади, "Shelter Me", "У
Riparo (2007)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 06 април 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Убежище (2007)

Не знам защо европейското кино винаги ми се е струвало по-топло, по-човешко и някак си по-реално. Най-вероятно, защото е по-близко по философия до нас, отколкото американското. Можеш да разпознаеш частица от себе си тук, твоята лична драма там или пък да ти напомни за случки от собствения ти живот. Което трудно правят дори някои от най-добрите холивудски продукции. Защото културните различия, колкото и да претендираме, че не пречат, го правят. „Убежище” на режисьора Марко Пучони не прави изключение и в тези отношения си е чисто европейски по усещане.

От една страна прави впечатление, че образите на героите са някак по-близки до реалността, дори актьорите не са перфектни като визия, което създава усещането за реализъм. От друга страна, в сценария още в първите минути човек може да разпознае типичните за континента предразсъдъци. Ще използвам пример с родната действителност – когато до вас в градския транспорт седне човек от ромското малцинство, чувствате ли се комфортно. Пресягате ли дискретно да видите, дали портфейла ви е на място? Макар рядко да го признава, българинът по-често реагира така.

Затова и е толкова позната реакцията на Мара, когато не открива портфейла си и веднага е готова да обвини мароканския имигрант, наблъскан без нейно и на приятелката и Ана знание в багажника на баварския джип. И самата сцена може да накара зрителя да се почувства неудобно за всички онези случаи на недоверие към различните, повечето от които абсолютно безпочвени. Макар че предразсъдъците не са основното, макар и да са част от всичко, дори да са на места движещи елементи на фабулата.

Основното е любовта между две жени. Недоверието, което едно премълчаване може да настани във връзката им. Как то може да изкара на бял свят проблеми, които до този момент са прикривани. Изневярата. И как по този път хората започват да използват всички – приятели, познати, за да се наложат над партньора. Далеч не непознат сценарий, при това универсален – важи със същата сила и за двуполовите връзки. Така премълчаването на Ана, че в багажника им има човек, води до използването на младия емигрант Анис в борбата за надмощие, демонстрацията на сила във връзката им.

А всъщност всички те са свързани, въпреки класовите различия между дъщерята на фабрикантка, работничка и емигрант, те се нуждаят един от друг. Интересно послание, ако бъде разгледано по-глобално. Проблемът обаче се корени някъде тук. От една страна проблемът, който е на фокус е прекалено тривиален и действието не успява да задържи зрителския интерес върху него. Останалите политически и социални внушения пък са по-скоро загатнати, а дори и да не бяха, някак си комбинацията не звучи правилно.

От друга страна се натрапват няколко дребни, но доста ключови пропуска и неточности в самия сценарий. Нещо, което създава впечатление за претупване. Освен това въпреки иначе добрата игра на актьорския състав, се забелязва относителна неубедителност при драматичните сцени, които естествено изпълват една безизходна ситуация. Усеща се и слабост в друго отношение – например как в две поредни сцени Мара от бяс преминава в следващата към загриженост. Не, че не се случва, просто стои изкуствено, когато е представено по начина, който виждаме на екран.

Идеята, цялостното впечатление, което оставя лентата е по-скоро положително. Пропуските лесно се подминават, но това не значи, че не са там. Така че в заключение можем да кажем, че филмът заслужава внимание, но можеше да е нещо много повече. И въпреки това си мисля, че въпреки проблемите си, „Убежище” би се харесал на зрителя, особено на фона на огромното количество по-скоро слаби холивудски продукции, заливащи екрана ежеседмично. Така че от Дом на киното отново заслужават добри думи, че ни дават възможност да се докоснем и до малко по-различно кино.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2876 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.