Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Pestilence - Resurrection Macabre (2009) (ревю) - Дет метъл, Pestilence, Нови албуми
Pestilence - Resurrection Macabre (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 06 април 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Pestilence - Resurrection Macabre
Mascot Records, 2009

Line-up:
- Patrick Mameli – lead guitars, vocals
- Tony Choy – bass
- Peter Wildoer – drums
- Patrick Uterwijk – lead guitars

Tracklist:
1. Devouring Frenzy; 2. Horror Detox; 3. Fiend; 4. Hate Suicide; 5. Synthetic Grotesque; 6. Neuro Dissonance; 7. Dehydrated II; 8. Resurrection Macabre; 9. Hangman; 10. Y2H; 11. In Sickness & Death

Ако някой ми беше казал, че Pestilence може да издадат албум, в който да свирят музика, звучаща като веселяшка версия на Canibal Corpse с рифове тип Napalm Death, обаче с почти денс-ритмика, щях да му кажа, че е луд. Холандската банда, от създаването си през 1986-та до последния си студиен албум от 1993 г., имаше четири тави, които с излизането си се превръщаха в дет метъл класика. Нормално е човек да очаква нещо подобно и след шестнадесет години чакане. Нейсе, „Resurrection Macabre” просто не е това, което човек би очаквал от тях.

Сега може би трябва да внеса уточнение - албумът, ако не беше на точно тази група, щеше да се класира като повече от приличен. Само че не знам как Патрик Мамели и компания са решили, че може да има фен, който да забрави какво са правили преди или пък че почитателите на тежката музика са толкоз прости, че да не могат да свържат две и две и да видят, че старото и новото две правят около три. Без малко. Та ако сте очаквали метъл класика под номер пет, носеща гордо името на Pestilence, по-добре бързо си променете очакванията или не се докосвайте до албума.

Впечатлението, че нещо не е наред, идва някъде малко след началото, когато чуваме зверския рев на Мамели, около който се вихри буря от тежки китарни рифове. После обаче слушателят малко по малко осъзнава, че всъщност нещо подобно е чувал. И нищо чудно, звученето е някак модерно, напомня на други банди и като че ли липсва оригиналност. В този момент човекът пред колоните се пресяга към диска, за да види дали действително слуша това, което си мисли, вади диска, защото може в завода да са объркали нещо и вътре да е имало друг албум. И установява, че всъщност всичко си точно и крив не е издателя, криви са издаваните.

И нещата продължават в този дух. Рифовете са толкова типични, толкова изтъркани от употреба в екстремните стилове, че дори не можеш да кажеш на какво ти напомнят. Положителното е, че все пак китарите са доста плътни, басът – изключителен. Във вокално отношение обаче, като че ли нещата можеха да бъдат по-разнообразни. Общо взето точно този тип вокали са по-характерни за Корпсграйндър, но се преживяват. Барабаните, за сметка на това, са истинско откровение, наистина човек може да се поклони пред новия албум на Pestilence дори само заради тях.

И така - китарите са технични, звукът - плътен, продукцията като цяло доста консистентна, макар да и липсва една доза разнообразие. Песните сами по себе си са комплексни, макар да има още поне една крачка до това да не стават скучни - просто ако се съкратят няколко повторения на основните рифове и на тяхно място влезе нещо малко по-разчупено, биха звучали по-добре. Солата пък са великолепни и наистина на място. Изобщо не е като да няма достатъчно положителни неща в тавата, за които слушателя да се хване.

Така че извода би бил - ако не се очакваше друго, ако човек е готов да даде на „Resurrection Macabre” достатъчно време, подходи без очаквания за „истински Pestilence”, би могъл да се наслади на новата продукция на Мамели и компания. Албумът като цяло носи доза кеф, но ако това е посоката, в която холандците ще продължават действително имат върху какво още да поработят, защото в този си вид музиката им звучи по-скоро като впечатляващ дебют, а не като албум на култова банда.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 2330 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.