Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Криворазбраната моловизация, или на Холивуд с любов (статия) - Американско кино, Европейско кино, Общество, Холивуд
Криворазбраната моловизация, или на Холивуд с любов

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 12 април 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика, Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След това заглавие, породено от лекия ми потрес след като неотдавна видях бокс-офис класациите и позицията в тях на „Ченгето на мола”, може би трябва все пак да поясним, че в конкретния материал ще се визира по-скоро холивудското кино като явление. Ще направим усилие и да обясним защо масовият зрител, без да се замисля, отхвърля действителността в американската кинолента по-скоро като измислена - дори когато тя реално отговаря, поне до известна степен, на действителността. След като изключим художественото изкривяване, разбира се.

Обяснението е просто. И се корени в разликите между Европа и САЩ като цяло, а не конкретно в седмото изкуство на двата континента. А колкото до комедиите, можем спокойно да се опрем на простичкия факт, че хуморът навсякъде е различен, но все пак в рамките на Стария свят има повече сходства между отделните нации, отколкото ако прекосим Атлантика. Но, все пак, очевидно предпоставки има и на метанационално ниво, затова нека започнем с нормален пример от ежедневието.

Американец, дошъл в България, в рамките на десет минути вече ми е задал въпроса – добре ли печелиш и колко време ти остава да изплатиш жилището. Самият факт е странен, но отразява доста точно какво реално се върти в главата на тамошния жител, а нашето собствено недоумение показва, че дори то да се намира и между нашите уши, съвсем не е толкова основна тема за разговор. Иначе казано, е с по-нисък приоритет.

В разговор с колега, за споменатата вече лента, бях репликиран със следното: „ако това им е действителността, да им... на същата”. Недоверието е оправдано, макар че тя всъщност доста коректно отразява начина на живот в североизточните щати. Но всъщност, ако се замислим – в споменатия филм дори самото заглавие е трудно разбираемо за българина. Мол - какво по дяволите е мол? Място, където да облечеш модните дрешки, да паркираш джипа, ама не на паркинга, а като гявол по околните улички, и да се разходиш, разгледаш, срещайки познати и може би махвайки им „здрасти молец”. Нещо като добрите стари Хали или разходките по Царя, ама на нов глас. Реално един много малък процент хора влизат с някаква действителна цел. Дори имах случай, в който придружавах двойка, и докато убивах времето, разговаряйки с мъжката половина от нея, с удивление установих, че напуснахме магазина, за да идем до магазин, в който продават... същото. И си рекох – комай в мола наистина е само за гледане? Не, че в родината на споменатите заведения я няма тази своеобразна социална част, но все пак реалната търговска е доста застъпена.

Шегата настрана. В България големият хипермаркет успява да се пребори, при това не особено успешно, с кварталната бакалийка, химическо чистене, плод и зеленчук и въобще магазинче само с ниските си цени. Евентуално. А с един малко по-голям общ магазин, камо ли онези РУМ-ове, ГУМ-ове, и въобще универсални магазини, а дори и супермаркети - основно хранителни - дето ги имаше навсякъде преди десети ноември, трудно би се справил. Наблюдавал съм този интересен ефект, при два съседни магазина от двата типа. За мое съвсем неискрено удивление пътникопотокът далеч не бе пропорционален на размера, даже обратнопропорционален, и победата удържа малкото, уютно магазинче. И никак не ми беше трудно да пресметна на ум защо, там те познават, държат се непринудено с теб, дори и да е малко свойски, което е нож с две остриета, но дори биха ти направили отделни малки услуги, ако не отстъпки. А натурата ни е такава, че това ни прави впечатление, и това търсим. Точно обратното - комерсиалните, крупни концепции трудно си пробиват път, а когато го правят поведението на индивида изглежда по-скоро като все едно има присадена култура и начин на живот, лайфстайл ако предпочитате, отколкото като нещо естествено. А както знаем, когато нещо е присадено, то определено не се държи толкова нормално, като собственото ти.

И тъй достигаме до следващия елемент - дори и да усвоим дадена черта от задокеанската култура, зяпайки екрана, ни трябват своеобразни имунодепресанти. Или иначе казано, подходящото настроение, подходящата обстановка и пр. Да не кажа, че дори в повечето такива случаи пак е насилено и повече фасон, тоест фейс, просто защото това се води модерно, и трябва да се съобразяваме - щем не щем. Като при всяка друга мода. От което често изниква странният парадокс двама души, нормално с подобни вкусове, да са на диаметрално противоположно мнение за отделна лента. Просто стеченията на обстоятелствата и настроенията са твърде много (или малко), а истинското усещане - твърде повърхностно. А имайки предвид, че пред погледа ми минават не един и два филма седмично, за което сте добре известени, това се забелязва доста отчетливо.

Действително е адски странно, дори един и същи човек може - с разлика от няколко месеца, колкото да е забравил конкретното заглавие - да изкаже две различни мнения за него. При това и двете да са обективни и обосновани, доколкото може да търсим обективност в мнение, което по правило е субективно. Така че нещата действително понякога изглеждат адски странни с култура-присадка.

А замисляли ли сте се колко съвпадения при печелившите има при наградите Оскар и Златен глобус, и колко при Оскар и Златна палма - последният все пак е сравнително комерсиален - или Златна мечка, имайки предвид тоталната акомерсиалност на берлиналето? Предполагам и сами се досещате, че отговорът е "малко", при това в добрия случая, когато не клони към "нищожно" или откровено николко. Защото дори критиката, академичното в киното, се различава доста от двете страни на Атлантика. Всъщност масовата такава - вестникарската, горе долу търси синхрона, макар че често има шокиращи отклонения в оценките, просто защото не върви след като сума народ е наточил перата и дращи ли дращи колко велика е една лента, да седнеш да уринираш срещу вятъра - опръсква те тебе.

И съвсем резонно се стига до интересни аномалии между зрителската оценка и тази на критиката. Дори когато добавим онзи модификатор, който по принцип се слага, защото масовата аудитория търси в киното забавлението и приятното прекарване на времето, а камерната, която най-често съвпада по оценка с тази на критиката - художественото и, ако можем така да го наречем, изкуството в изкуството. Всъщност различия нерядко се срещат при масовите рецензии в ежедневниците и същото онова миноритарно зрителско съсловие. Или поне на територията на Европейския континент - отвъд Океана се забелязва доста по-голяма консистентност.

И всичко това се случва, дори при по принцип всеядния български зрител. Който често успява с мнението си да озадачи дори онези, които се занимават с кино, опитвайки се да се поставят в кожата на обикновения зяпач, отишъл да убие някой час в салона.

Да вземем от друга страна европейското кино. По принцип самото то е достатъчно странно, отвлечено и отдалечено от аудиторията си, за да бъде непонятно в огромен процент от случаите си. Но дори онези озадачаващи ленти, на които човек мига на парцали и се чуди какво аджеба искат да ни кажат режисьор, сценарист и компания, оставят по-често впечатление на близост, дори топлина, ако жанрът го позволява, отколкото отвъдокеанските си аналози. Които, на свой ред, създават усещане за отдалеченост, студенина и това, което някои наричат „академичност”. Същото което, между другото, други отъждествяват с негледаемост.

Отликите не спират до тук, причините – също, но основата е ясна – различието е толкова голямо, че възприятието няма как да не е изкривено. А и докато на стария континент се прави тип експортно кино, то Холивуд доста рядко излиза от капсулата си, за да покаже нещо ново, което да не носи етикета на конфекция в изкуството, и то в крайни граници. А дори когато го прави, продукцията отново е насочена към същия пазар и той изглежда не включва територии отвъд онази част от Северна Америка. И разчита на това, че колкото повече заглавия изливат, толкова повече се прожектират, и толкова повече се привиква зрителят. А всъщност, по-голяма част от зрителите с повече от двадесет неврона не свикват да харесват, а свикват да търпят. И, в резултат на това, все по-често киното се превръща в начин да се нахрупаш с пуканки и да убиеш малко време, а не истински да се насладиш на изживяването или да се позабавляваш с едно изкуство, в крайна сметка.






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 2819 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.