Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Айзък Азимов: "Голото слънце" (ревю) - Айзък Азимов, Научна фантастика, "The Naked Sun", Американска литература
Айзък Азимов: "Голото слънце"

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 13 април 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Към „Голото слънце” на американския майстор на научната фантастика Айзък Азимов изпитвам доста ясно изразен сантимент. И неслучайно – това е от първите научнофантастични книги, към които съм се докосвал, ако не беше и най-първата. И е един доста добър избор за първа среща с фантастиката. Особено имайки предвид интересната заплетена детективска история, странния свят на Солария и роботите, многото роботи.

Необходимостта на Илайджа Бейли да разбере едни чужди порядки, да преодолее собственото си недоверие и страхове, за да разплете случая, кара и читателят да го направи. И така внушението, идеята става толкова ясна, поставена е на една ръка разстояние, ясно очертана и чакаща да я вземеш, че на практика илюстрира по един от най-добрите възможни начини именно смисъла на жанра. Да надникне в бъдещето, във вероятностите, да критикува и предупреждава, с всички средства, а не само чрез познатото.

А има какво да се види – живият контакт, изкоренен в полза на виртуалния, далеч не звучи като чак толкова фантастично и невъзможно събитие. Изолацията на майката Земя и агресията на Външните светове пък, ако се смалят мащабите от галактически в международни, също не е никак непознато дори в наши дни. И любопитните неща не свършват дотук. А когато това е поднесено с една любопитна, грабваща история, става ясно за всеки защо книгата завладява сърцата.

Героите от своя страна бързо стават близки до читателя. Ако човек можеше да се сприятели с литературна фикция, навярно дори бих казал, че се превръщат в близки приятели. Или поне е такова усещането от този контакт, който се получава между измислицата и този, който се е осмелил да се потопи в нея. Още повече, че историята продължава и след последната глава, в книги, не по-малко лоши от нея, с предистория – също толкова любопитна и грабваща, така че ако погледнем цялостната картина, можем да кажем дори още по-топли думи за тази роботска поредица и „Голото слънце” в частност.

И макар да не е толкова наситена с нови идеи, послания или философия, колкото други, книгата остава една от най-добрите в жанра. Да, липсва онази дълбочина, която се среща нерядко в научната фантастика, героите на моменти изглеждат двуизмерни и нереални, навикът на Азимов да използва приоритетно интелигентна реч в романите си прави пряката реч някак изкуствена. И въпреки всичко това на финала, тези размишления трудно могат да се родят в главата на читателя.

Защото на финала остава единствено удовлетворение от добре прекараното време и желанието за още от същото. Така че, ако случайно сте пропуснали „Голото слънце”, определено сега е моментът да наваксате. Ако пък сте я чели – дали не е време да си я припомните?






Допадна ли ви този материал? (4) (2) 3227 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.