Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Arthemis - Black Society (2009) (ревю) - Мелодичен хеви метъл, Arthemis, Нови албуми
Arthemis - Black Society (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 април 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Arthemis - Black Society
Scarlet Records, 2009

Line up:
- Alessio Garavello - vocals, guitars
- Andrea Martongelli - guitars, vocals
- Paolo Perazzani - drums, vocals
- Matteo Galbier - bass, vocals

Tracklist:
1. Fright Train; 2. Angels In Black; 3. Electrifire; 4. Medal of Honour; 5. Escape; 6. Black Society; 7. Mechanical Plague; 8. Let It Roll; 9. Zombie Eater; 10. Mr. Evil

Хеви. Изключително приятно и доста модерно звучене. Или с други думи - новият албум на Артемис – „Black Society”. Пети студиен за италианската банда, която, макар че присъства на метъл сцената от петнадесет години, така и не успя да добие широка известност. Което не пречи на онова специфично звучене на метъл и рок, което присъства в музиката им, винаги да e наистина добрo, нито пък някога е спирало Алесио Гаравело и компания да пишат приятни и запомнящи се песни и да издават качествени тави.

Споменаването на вокала на бандата няма как да не ни доведе до няколко думи за изключителната му работа зад микрофона. Макар че му липсва специфичният тембър на някои от големите фронтмени в жанра, Алесио компенсира с впечатляващ диапазон и мощ. И действително звучи адски добре. Макар че е може би малко по-пауър, отколкото хеви, но когато става дума за добра музика, конкретните стилове и техните граници са без значение.

Да обърнем малко внимание и на китарите. Чуваме семпли, но въпреки това запомнящи се, разбиващи рифове. Цялостното впечатление е доста ефектно и мелодиите почти веднага карат слушателя да започне да си тактува. Като по този начин допълва перфектния вокал и прави удоволствието от слушането още по-голямо. Което важи и за баса, който успява в не един и два момента да блесне.

Като цяло можем да кажем, че албумът е консистентен откъм качество на песните, които се преливат по доста добър начин една в друга, но едновременно с това се разпознават и всяка от тях носи своята доза уникалност. Е, може би втората част от тавата съдържа по-слабите парчета, макар че това твърдение е спорно и зависи силно от индивидуалния вкус. Въпреки това можем да отбележим, че в „Black Society” почти няма песен, която би могла да получи етикета „пълнеж”. Все пак някои са по-грабващи от други („Fright Train” е изключително запомняща се), а най-тежката в албума – „Electrifire” пък грабва слушателя от самото си начало.

Или с други думи – албумът е наистина приятен за слушане, така че без съмнение заслужава вниманието на всеки меломан. Рокаджийски, носещ типичния за италианския метъл дух, „Black Society” наистина ти влиза под кожата, без дори да разбереш как. Така че – приятно слушане.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2092 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.