Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Айзък Азимов: "Стоманените пещери" (ревю) - Айзък Азимов, Научна фантастика, "The caves of steel", Американска литература
Айзък Азимов: "Стоманените пещери"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 април 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вчера си припомнихме втория роман за Илайджа Бейли, но пропуснахме първия, който се явява и доста важен в писателската кариера на бележития американски фантаст Айзък Азимов. Дори само защото засяга нови теми и открива нови хоризонти пред творчеството на писателя. Така че днес е време да поправим тази несправедливост и да обърнем малко внимание на „Стоманените пещери”, един роман, който се опира доста пряко на настоящата действителност и в който чрез средствата на футурологията и антиутопията се отправя едно сериозно предупреждение.

Точно така бих описал с две думи книгата – една гигантска антиутопия, в която човека и по-точно обществото, в не чак толкова далечното бъдеще, е извървяло целият път, предначертан от стремежа към урбанизацията. Човечеството наблъскано в гигантски покрити градове, индивидът - набутан в малка кутийка, работещ близо до нея и живеещ в условия непозволяващи му дори малко свобода. И макар привидно да се концентрира върху разкриването на едно убийство, и на преден план отново да изпъква вечната тема в творчеството на американеца за отношенията робот-човек, всъщност фокусът е друг.

Дали човекът може да се откъсне от утробата си, да напусне удобствата й и да полети към звездите. Това всъщност е въпросът, който третира Азимов. Междувременно бичувайки този стремеж към свръхурбанизация като спиращ развитието на обществото, като пречеща на индивидуалния дух болест. Градът, големият град тук е по-скоро модел на настоящето общество, почти без изменения, но поставен в едно друго време. Отношенията Земя – Външни светове пък почти копират международните отношения в наши дни. Така че читателят разпознава съвремието си и благодарение на увеличените мащаби осъзнава проблемите – именно нещото, за което е призвана научната фантастика.

И всичко е описано толкова реалистично, сякаш е прозрение в бъдещето. Е, естествено, с проблемите на всеки фантастичен роман писан преди толкова време, макар че тук наивността на техниката е значително по-незабележима, отколкото в други книги от същия период. И на практика лесно се игнорира и не пречи изобщо. Но самият факт, че читателят лесно възприема описаното като едва ли не факт, е наистина удивителен. И може би именно заради това романът е толкова харесван от поколения наред.

И всичко това на фона на любопитния пъзел, който Илайджа Бейли и роботът Данил трябва да разгадаят. Така че дори за онзи, който не се интересува от остатъка, има достатъчно възможност за приятно прекарване на времето със „Стоманените пещери”. И това е едно от нещата, които най-много уважавам при Азимов, нещо, което доста фантасти пропускат – да пишат така, че всеки да намери своето късче щастие в книгата. Или почти всеки. И затова без колебание препоръчвам на онези, които са пропуснали да се докоснат до този роман да го направят възможно най-бързо. Заслужава си.






Допадна ли ви този материал? (6) (1) 3646 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.