Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота: Морски змии (статия) - Биология, Херпетология, Хидробиология, Влечуги, Змии, Морски змии, Отровни животни, Отровни змии
Опасни за живота: Морски змии

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, петък, 24 април 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Нерядко сочени като притежатели на невероятно силна отрова, респективно изключително опасни - две твърдения незадължително неверни, но зависещи от твърде много условности - морските змии са и едни от доста разпространените отровни животни в световен мащаб. Срещат се в топлите морета на Индийския и Тихия океан, а специално жълтокоремната морска змия (Pelamis platurus) може да бъде намерена и по крайбрежието на Централна Америка.

Класификацията на тези красиви и особени животни е доста спорна, дори леко объркваща. Със сигурност, те са в близко родство с аспидовите змии, и еволюционно се предполага, че са произлезли в някакъв исторически момент от техен клон, вторично завърнал се към воден живот. За съжаление, както при всички змии, скелетът им е доста крехък, и палеонтологичните находки са относително малобройни - но дори и днешните видове носят достатъчно сходни белези, за да може да се твърди за подобна родствена връзка.

Това е причината част от систематиците да ги обособяват като едно или две подсемейства на аспидовите - същински морски змии (Hydrophiinae), понастоящем с шестнайсет рода и близо шейсет вида, и морски крайтове (Laticaudinae), с един единствен род, в който се намират пет отделни вида. Други ги отделят в отделно семейство - морски змии (Hydrophiidae, понякога срещано и като Hydrophidae), също с тези две подсемейства, а отделно морските крайтове се срещат и просто като род, макар че като устройство са отличимо по-примитивни. И не на последно място, същинските морски змии могат да се срещнат и като Перкоопашати, а морските крайтове - като Плоскоопашати, наименования, продиктувани от характерната форма и устройство на опашката.

Друга важна еволюционна и физиологична особеност, служеща за разграничение на двете групи, е че докато морските крайти излизат на брега поне за да снасят яйца, то същинските морски змии са загубили напълно способността си да се придвижват на суша. Причина за това са настъпилите при тях в процеса на повторна адаптация към водна среда морфологични и анатомични изменения - от една страна в коремните люспи, които са значително по-дребни от тези на сухоземните, и устройството им на практика не им позволява да пълзят, от друга - в цялостната телесна конструкция. При перкоопашатите, задната част на тялото е удебелена и странично сплесната, наистина подобна на перка, с чиято помощ могат да плуват доста бързо, и са доста повратливи. Тази промяна обаче има и втора функция - тъй като за разлика от живеещите на сушата змии, морските нямат фиксирана опора, от която да нанесат удар, по-масивната задна част служи и за осигуряване на инерчен момент. В добавка към което, предната част на тялото пък е значително по-тънка, което спомага за намаляване на съпротивлението на водната среда.

Плоскоопашатите, на свой ред, не са толкова еволюирали, като единственият им по-специфичен белег е подобието на перка в края на опашката.

Противно на някои легенди, които вероятно се дължат грубите физически прилики между змия и змиорка, като всички влечуги морските змии също дишат атмосферен кислород, с бели дробове, поради което им се налага да излизат на повърхността и не могат да престоят твърде продължително време под вода.

Представителите и на двете групи са соленоводни, понякога навлизат в устията на реките, като изключение правят два - Laticauda crockeri, който се намира в езерото Тунгано, на о-в Ренел от групата на Соломоновите острови, и Hydrophis semperi, който на свой ред се среща само във езерото Бомбон на най-големия остров от Филипините, Лусон. Специално във втория случай, където става дума за същинска морска змия, вероятно причината да попадне там е някакъв геологичен катаклизъм. Останалите предпочитат крайбрежните плитчини, като единствено спомената вече жълтокоремна морска змия е намирана на по-големи дълбочини, както и в по-хладки води. Голяма част се хранят се с риба, и всъщност именно това е и причината тези видове да имат относително силна отрова - свързано с това, че плячката им е студенокръвна и метаболизмът и съответно е по-различен. Отделни видове пък предпочитат ракообразни, а някои дори се хранят с хайвер.

Повечето морски змии обаче са сравнително дребни, с дължина от метър-метър и половина, дори и единични видове да могат да достигнат до два, дори три метра. Респективно, това значи, че и отровните им зъби не са особено масивни и с голяма пробивна мощ, а количеството отрова - не толкова голямо, като дори е възможно въобще да не се инжектира. Отделно, и по принцип специализираните зъби при морските змии са пропорционално сравнително по-малки, отколкото при сухоземните, а това, което може да се допълни за тях, е че са постоянно изправени - като при кобрите, например - и нерядко се случва да останат в раната след ухапване.

Това, което е по-опасно при подобно, е че в общия случай то е безболезнено, а обикновено не настъпва и подуване, или с други думи - човек може и да не разбере въобще, че се е случило. Отровата им е относително бавно действаща що се отнася до топлокръвните, човека в частност, за сметка на което при рибите е силно ефективна. Засяга скелетната мускулатура, като може да доведе буквално до разпад на тъканта (процес, наречен рабдомиолиза) и парализа на волевите мускули. Изходът при човек може да бъде фатален по две причини - ако бъдат засегнати мускулите, свързани с преглъщането или дихателната мускулатура, или в следствие на хиперкалемията, като резултат от разграждането на тъканта, която може да доведе до сърдечен удар.

Разбира се, силата на отровата е различна и при различните видове морски змии, но като цяло е препоръчително с тях да се борави с особено внимание, тъй като повечето инциденти са свързани с улов. Наистина, човекът е твърде далеч от обичайната за тези животни плячка.

Обикновено морските змии са ярко и красиво оцветени, като любителите на влечугите, а и животните като цяло може би трябва да съжаляват, че трудно оцеляват в плен и много рядко могат да бъдат видяни в аквариум. Изключение прави отново жълтокоремната морска змия, която се нагажда към новите условия относително по-лесно.

С изключение на плоскоопашатите морски крайтове, които снасят яйцата си на сушата, всички морски змии са живородни, като понякога дължината на новородените може да приближи половината от дължината на родителя.

Макар че не са със статут на защитен вид, тези красиви морски влечуги са обект понякога на доста масов лов, било заради кожата, месото и дори вътрешните си органи, използвани в Далечния Изток за приготовление на различни традиционни илачи.

--
На илюстрациите:
1. Жълтокоремна морска змия (P. platurus)
2. Жълтоуст морски крайт* (Laticauda colubrina)
3. Пръстенова морска змия* (Hydrophis cyanocinctus)

* Имената на последните две са превод на английските им тривиални названия, възможно е на български да имат и други.






Допадна ли ви този материал? (10) (2) 10089 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.