Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Lacuna Coil - Shallow Life (2009) (ревю) - Готик метъл, Мелодичен поп-метъл, Lacuna Coil, Нови албуми
Lacuna Coil - Shallow Life (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 25 април 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Lacuna Coil - Shallow Life
Century Media, 2009

Line-up:
- Cristina Scabbia - vocals
- Andrea Ferro - vocals
- Cristiano Migliore - guitar
- Marco Biazzi - guitar
- Marco Coti Zelati - bass, keyboards
- Cristiano Mozzati - drums, percussion

Tracklist:
1. I Survive; 2. I Won’t Tell You; 3. Not Enough; 4. I’m Not Afraid; 5. I Like It; 6. Underdog; 7. The Pain; 8. Spellbound; 9. Wide Awake; 10. The Maze; 11. Unchained; 12. Shallow Life

Нито първата, нито последната банда, която комбинира метъл с женски вокал. Да, това се харесва на много хора, но особено в случая с вокалистката на Lucana Coil Кристина Скабиа бих казал, че бързо превръща алтернативния готик в поп-метъл. Дотук проблем все още няма, ако поп-частта не бе леко изостанала от времето. С двадесетина години, да речем. Още повече, когато музиката носи онази нотка на "това вече сме го слушали".

След този по-скоро негативен увод бих допълнил, че италианската банда далеч не е нещо ужасно и неслушаемо. Дори напротив. Имат доста добри албуми, като последният също се отличава със запомнящи се песни, приятни мелодии, гарнирани с малко тежка китара и здрави барабани. Действително, бих предпочел наистина добрите парчета да са повече от скучните такива, където слушаме един и същи мотив по десет пъти, но c'est la vie - както казват българите-франкофони, или такъв е животът, ако нямаме доверие на президента Желев, че сме нация говореща френски.

Изпитвам някаква органична непоносимост към еднообразието. Повторението на един и същи риф може и да е относително удачно при отделни подстилове, но те рядко се определят като мелодични. И обратното - при все пак мелодични изпълнения, повторенията могат буквално да те подлудят. Така че около половината от албума определено не ми допадна особено. Другата обаче си заслужава слушането.

След тези критики, нека минем към положителното. Макар да звучи малко прекалено поп, за разбирането ми за метъл, няма как да се отрече, че Кристина Скабиа владее вокалното изкуство. И гласът и превзема на нож цялата тава, изпъквайки от първата песен, та чак до края на албума. Също така са любопитни и приятни леко ориенталските мотиви, вплетени в някои песни. Нещо, което дава дух на уникалност на парчетата и на музиката на бандата като цяло.

Впечатление правят и добрият баланс и хармония, която мъжкия вокал на Андреа Феро постига с женския. Всъщност именно това малко разбива шаблона и макар да не е постигнато навсякъде, в някои песни го прави, и ефектът е доста приятен за слушане. В "The Pain" например се е получило наистина великолепно. Също както и в по-тежко звучащата "Spellbound".

Така че в заключение може да се каже, че има защо да си купите новия албум на Lacuna Coil. Макар че все пак си мисля, че музиката им е по-скоро идеална за радио и телевизия, може би за слушане в заведение, и малко по-малко подходяща за домашна обстановка.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 2369 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.