|
Сивостен :: Робърт Силвърбърг: "Лицето над водата" (ревю) - Робърт Силвърбърг, Научна фантастика, "The Face of the Water", Американска литература, Нови книги
 | |
 Творецът на причудливи общества с още по-особени канони Робърт Силвърбърг е отстъпил място на големия разказвач на приказни истории със същото име - това е първото, което ми иде да напиша за поредната великолепна творба на големия американски фантаст, с която българският читател вече може да се запознае. Макар че няма да е напълно коректно.
Под по-приключенската, малко лековата и фантастична в буквалния смисъл на думата обвивка на "Лицето над водата" пак се прокрадва социалният експериментатор - просто в сравнение с творби като "Тайнствата на стената" или "Време на промени", където е водещ фактор, а опитът е основен мотив, тук участието му е по-скоро загатнато. За сметка на което, любителят на фантастична литература може да се отпусне на крилете на въображението на автора, и заедно с него да преброди един невероятен свят. Защото именно такова е усещането от романа - сякаш Силвърбърг е оставил фантазията си да скита на воля, а самият той, като страничен наблюдател и верен спътник, педантично описва дневника на нейното приключение.
Свят невероятен, но не и неправдоподобен - като всеки добър фантаст, американецът не пренебрегва детайли, не оставя висящи краища, но и не прекалява с тях, оставяйки достатъчно поле и на читателя, на свой ред, да се отпусне и да пофантазира. Да успее да се потопи още от първите редове в чудатата атмосфера на Хидрос - свят покрит напълно от вода, с изключение на плаващите по повърхността острови - изцяло океанския му живот и жители, местни или пришълци. Последните, всъщност, човеци. И да изплува от нея, за да си поеме дъх, едва на финала. Всичко това, в едновременно компактен и целенасочен, но и изящен, и пищен разказ, без излишъци, какъвто маестрото, неведнъж е доказвал, умее повече от добре.
Може би за миг, но само за миг, може да се усети някаква близост на "Лицето над водата" с цикъла "Землемория" на Урсула льо Гуин, но подобно впечатление бързо се разсейва и не бива да ви подлъгва. Историята, в общи линии, е следната - някъде в далечното бъдеще, когато човешкото семе се е пръснало из Космоса, Хидрос не е бил отминат. Или не съвсем. За разлика от множеството други светове-колонии, водната планета играе роля на последна спирка, поради нежеланието на аборигените да бъде построен космодрум. Това му отрежда особено място сред хорските обиталища, включително използван за кратко и като затворническа колония, а и продължаващ да привлича единични особняци и доброволни изгнаници от останалата част на човечеството. Факт, който в съчетание със собствените му особености, невъзможността да се развие индустриално - дори нещо повече, няколкото предпоставки за деградацията му в това отношение - води до изграждане на малобройно, определено особено човешко общество, сплав от новодошли и наследници, волю-неволю, на предишните заселници. Отгоре на всичко, те дори не са водещото население.
Малко нелепо стечение на обстоятелствата пък води до изгнаничеството на една от всичките човешки общности в открит океан, изпълнен с всевъзможни премеждия. А когато всичко е поставено на карта, възможностите - изчерпани - на скитниците не остава друга възможност, освен най-голямата мистерия в планетарен мащаб - мистичният остров "Лицето над водата", табу за всички видове разумни обитатели на Хидрос.
Въобще, дали като великолепна приключенска фантастика с нестандартна атмосфера, с която в ръка да разпуснете за няколко приятни часа, или пък заради надничащия между редовете по-сериозен Робърт Силвърбърг, тази му творба е нещо, с което по всеки един параграф си заслужава да се запознаете. И няма как да останете разочаровани.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
