Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: State of Play (2009) (ревю) - Кевин Макдоналд, Матю Майкъл Карнахан, Тони Гилрой, Трилър, Бен Афлек, Виола Дейвис, Джейсън Бейтман
State of Play (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 27 април 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Правилата на играта (2009)

Винаги съм харесвал Ръсел Кроу. Не знам защо - сигурно защото има навика да прави силни роли дори в слаби филми. Но още повече го харесвам, когато прави същото в една наистина добра продукция. И когато лентата е от онзи, може би напоследък леко позабравен тип, с водеща част сюжет и диалог, и щипка екшън, който се наричаше трилър. По-точно, в случая - политически такъв.

"Правилата на играта" започва като поредната абсолютно предвидима, добре позната история. Конгресмен помага на полицията в разследване на сенчеста компания, занимаваща се с военни доставки. Репортер, който се забърква в разследване на убийство на жена, свързана с него. Нищо чак толкова ново. Но нещата бързо преминават отвъд и лентата се превръща в нещо повече - в един убедителен и носещ уникален дух трилър, който държи зрителя в напрежение до края.

Най-впечатляваща обаче е великолепната игра на Ръсел Кроу в ролята на Кал Макафри, и тази на Бен Афлек в кожата на конгресмена Стивън Колинс. И двамата играят с финес и харизма, която се предава по уникален начин на зрителя. Особено вторият е изключително убедителен, за моя изненада, в ролята на политическа пешка, бореща се да се превърне друга фигура от шахматната игра. Кроу пък от своя страна прави едно от най-силните си екранни присъствия в последно време. Въпреки че като цяло играта му е почти винаги на ниво, в конкретния случай успява да изнесе филма на плещите си. Още повече, че да направиш изключително завладяващ и симпатичен един леко противен, забравящ правилата герой, не е лесно, особено като става дума за журналист с някои неприятни черти.

Един от основните плюсове на лентата - наистина добрият диалог, обаче, е и основната тежест, която зрителя трябва да преодолее. Няма как човек да не остане с впечатление, че можеше да се съкрати на места. Макар че, ако се замисли, ще разбере, че всъщност няма откъде да се реже. Но в последно време свикнахме на далеч повече динамика, така че това може да се превърне в проблем.

Въпреки всичко, лентата - от музиката, през режисурата и операторската работа, та чак до актьорската игра и сценария, е демонстрация на това как се прави добър трилър. И никак няма да се изненадам, ако го видим като едно от заглавията претендиращи за някоя и друга награда в края на тази и началото на следващата година. Но, естествено, всичко зависи от конкуренцията. Която засега изглежда слабовата. И в този ред на мисли, спокойно мога да ви препоръчам "Правилата на играта" като един от най-добрите филми излизащи на екран в България от началото на тази година.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 3857 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.