Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Натоварена седмица на класическата музикална сцена в София (статия) - Александрина Милчева, Кирил Манолов, Класическа музика, Конкурс "Борис Христов", Марис Янсонс, Опера
Натоварена седмица на класическата музикална сцена в София

Автор: Константин Делчев, вторник, 28 април 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Отдавна софийският меломан не бе виждал така натоварена музикална седмица за почитателите на класическата музика. В рамките на седем дни завърши многострадалният Конкурс за млади оперни певци „Борис Христов”, а на сцената на зала „България” се изяви Симфоничния оркестър на Баварското радио под палката на самия Марис Янсонс.

Принципно, ако столичната публика може да се похвали с нещо, това е честото гостуване на известни диригенти, нещо повече – само преди седмици у нас бе и сър Невил Маринър. Виждали сме и гостувания на оркестри, водени от имена от ранга на Гидон Кремер и Юрий Башмет, но това отдавна не бяхме виждали – симфоничен оркестър от такъв ранг, считан за един от най-добрите десет в света, заедно с главния си диригент.

За широкия почитател, маестро Янсонс е известен най-вече като един от последните диригенти на новогодишните концерти на Виенска филхармония, но за тази покана има изключително солидни причини. Роденият в Рига композитор е бил дългогодишен диригент на Ленинградска (сега Санкт-петербургска), а после, успоредно с това, и на филхармонията в Осло - пост, който той заема още от 1972 година, и е почти небивало за културната политика на тогавашен СССР събитие. Понастоящем, той е и главен диригент на Концертгебау оркестър, Амстердам.

Самата вечер се превърна в пълен триумф на музикалното изкуство. Нито лекото здравословно неразположение на Марис Янсонс, нито факта, че поради задържане на инструментите на Сръбската граница - проблем, който започва да рецидивира, по непонятни причини - концертът започна с тридесет минути закъснение и проведена в екстремни условия репетиция, се отразиха дори в микроскопична степен на висотата на оркестъра и на майсторството, с което маестрото го водеше. Втората симфония на Брамс прикова вниманието на публиката с кристално изпълнение, с невероятно красив и ясен звук, но истинският празник за зрителите се състоя след антракта, когато баварските симфоници изпълниха смъртта на Брунхилде и сюита „Кавалерът на розата”. С фантастичния си контакт с оркестъра, който на моменти изглеждаше почти като на невидими конци, прикачени към диригентската палка, Марис Янсонс рисуваше живи музикални картини. Едва ли някой друг е постигал у нас такава експресивна и магнетична интерпретация на музиката на Рихард Щраус, композитор, който често поставя на изпитание родната публика сега я вдигна на крака в аплодисменти. Нямам думи, с които да опиша цялостното впечатление, цялостното усещане на една подобна вечер, но отзвукът от нея заслужава да се помни дълго.

На фона на това звездно гостуване, конкурсът „Борис Христов”, поне до гала-концерта на лауреатите, леко избледня. Уникалното на този конкурс е форматът, в който трети тур представлява цялостно изпълнение на оперна партия и това поставя една особена непредвидимост. Нерядко сме виждали брилянтни изпълнители в първите два тура да се загубят на сцена, или хора „едва додрапали” до финала да блеснат – просто в спектакъла винаги играят множество фактори, някои от които и почти извън контрола на изпълнителите. Това, дупката от към година между втори и трети тур, наложила се по редица не до там лицеприятни причини, и новото жури, председателствано от нашата световноизвестна певица Александрина Милчева, на практика изравни всички участници. Първи в хронологичен ред бяха четирите сопрана, явяващи се с Мими в „Бохеми” и с тях дойде първата изненада – отказването на Олга Орловская-Бакина поради заболяване. Втората изненада беше, че всъщност най-добре от кандидатките се представи Евгения Ралчева, която макар да има още много да се развива и на места бе леко безлична, заслужи третата си награда. Намеците, по повод това, че тя е ученичка на Александрина Милчева, които се видяха още на деня след обявяването на наградите, не правят чест на техните автори – ученици на Радмила Бакочевич се явяваха на XIII-ото издание, когато тя бе в журито, а множество от ранните лауреати са ученици на Христо Бръмбаров, съавтор на идеята за основаването на конкурса.

За съжаление Ина Кънчева, едно доста по-опитно име и неоспорима любимка на публиката, прегоря и не успя да разкрие възможностите си, въпреки по-добрия партньор в лицето на италианеца Андреа Чезаре Коронела. Третото сопрано, Доротея Доротеева, която Софийската публика наскоро имаше възможност да види на концерта в чест на нейната преподавателка Иванка Нинова, има приятен тембър, но както и на концерта, когато остана в сянката на Теми Камбурова и Росен Кръстев, не успя да блесне.

„Набуко”, в който се представиха Кирил Манолов (Набуко), Марк Пужол (Захария) и Агунда Кулаева (Фенена) имаше нещастието да съвпадне с гостуването на Марис Янсонс и Оркестъра на Баварското радио, поради което преобладаващата част от меломаните, включая пишещия тези редове, не го предпочетоха като опция. Жалко, защото сигурно ще да е бил най-силния спектакъл от третия тур.

“Бал с маски” предложи втората изненада на тура – предварително обявеният изпълнител на Ренато и лауреат от XII-тото издание на конкурса, Петър Данаилов, се разболя неочаквано и така в последния момент бе заместен от... Кирил Манолов. Да пееш втори път пред журито е нож с две големи и много заточени остриета и действително той бе малко скован на сцената, компенсирайки с мощ и диапазон на гласа, от които има в изобилие. Като Улрика в същия спектакъл се представи, доста скромно, Елишка Веисова, а в ролята на Амелия бе Димитринка Райчева, която има още доста какво да развие от към интерпретация и актьорско майсторство.

Третият тур завърши с „Риголето”, където се представи Елеоноре Маргер, отличен колоратурен сопран с много мощен глас и ученичка на Маргарита Лилова и Ядвига Построжна, в незавидната и непривлекателна роля на Мадалена.

В резултат на малкото участници и особените обстоятелства около провеждането на конкурса, в крайна сметка изглежда журито бе решило да постави основната част от тежестта на оценката върху потенциала и така разпределението на наградите донесе третата изненада – Голяма награда за Кирил Манолов! Тя се връчва за първи път от четвърт век и можем само да пожелаем на младия български драматичен баритон, чийто красив и мощен глас му донесе това отличие, да направи подобаващата за него международна кариера.

Първа награда бе връчена, заслужено, на Елеоноре Маргер, която с данните, които има, и с педагог от подобна величина, вече се появява по международните сцени от ранга на Виенската Щатсопер и „Ла Скала”. Втора награда, почти само за потенциал, получи Димитринка Райчева, а Агунда Кулаева се нареди до Евгения Ралчева с трета.

При мъжете награда не бе връчена (голямата награда е една, останалите са разделени на мъже и жени и връчването им също не е задължително), което е нов рекорд в историята на конкурса, но с оглед на участниците е и закономерно. Така той не успя напълно да се отдели напълно от дъното, на което беше потънал, но успешното приключване на четиринадесетото му издание и факта, че следващото би било юбилейно, петнадесето, дават някаква глътка оптимизъм за оцеляването му. Дано.






Допадна ли ви този материал? (6) (3) 4269 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.