Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Fall (2006) (ревю) - Тарсем Сингх, Дан Гилрой, Нико Султанакис, Драма, Приключенски, Джъстин Уодъл, Катинка Унтаро, Лий П
The Fall (2006)

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 28 април 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Падението (2006)

Ако "Падението" ви напомни по някакъв начин на българската, превърнала се в класическа лента "Йо-хо-хо" то това далеч не би било случайно. Тъй като филмът на режисьора Тарсем Сингх се явява първият не-нашенски римейк на родно заглавие. Ако обаче също така ви се стори, че е далеч по-лош от оригинала, то това също не е случайно, защото за разлика от Валери Петров, сценаристите Нико Султанакис и Дан Гилрой са си оставили ръцете в лентата. До лактите.

Все пак подозирам, че на 12 юни, когато е българската премиера на "Падението", някои от четящите тези редове ще се изкушат да видят това чудо на кинематографията, както споменахме първо по рода си - а именно чуждестранен римейк на нашенски филм. Също така подозирам, че една част от тях може да заспят, а друга - да гледат с недоумение. Какво не е наред, ще попитате. Ами - почти всичко.

Но все пак да маркираме. Като за начало историята, която болният каскадьор разказва на малката боледуваща емигрантка, е толкова лишена от смисъл, че усещането от нея е като от онези области от пространството между галактиките - пълен вакуум, но за сметка на това изпъстрен с липса на звезди. Към това можем да добавим факта, че на всичкото от горе е скучна, объркана и... накратко - не струва.

Завръзката и развръзката пък на основната история е направо отсъстваща. Не, всъщност има - желанието на Рой Уокър, разказвачът - да умре. И как това въвлича малката Александра в неприятности. Които са пресъздадени на екран толкова изкуствено, че сравнението с пластмасова декоративна ябълка е почти неизбежно.

Позитиви обаче има. Малката Катинка Унтаро е изключително симпатично изглеждащо на екрана момиченце и буквално влиза под кожата на зрителя. Второто позитивно нещо е необичайният, леко магичен струящ от лентата сюрреализъм. Който по някакъв начин ни напомня за детските мечти, сънища, за времето, когато сме си представяли себе си в някаква приключенска светлина, или пък нещо друго. Иначе казано - усеща се полъх идващ право от детството.

И тези позитиви можеха да направят "Падението" буквално брилянтен филм. Ако не беше скучен. А в крайна сметка основното предназначение на киното не е да приспива. Иначе без съмнение това е едно от най-високо художествените заглавия, които съм срещал в последните години, но за постигането на това просто е унищожен шанса да се хареса на малко повече от камерна аудитория. Наистина жалко.






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 3149 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.