|
Сивостен :: The Fall (2006) (ревю) - Тарсем Сингх, Дан Гилрой, Нико Султанакис, Драма, Приключенски, Джъстин Уодъл, Катинка Унтаро, Лий П
 | |
 Падението (2006)
Ако "Падението" ви напомни по някакъв начин на българската, превърнала се в класическа лента "Йо-хо-хо" то това далеч не би било случайно. Тъй като филмът на режисьора Тарсем Сингх се явява първият не-нашенски римейк на родно заглавие. Ако обаче също така ви се стори, че е далеч по-лош от оригинала, то това също не е случайно, защото за разлика от Валери Петров, сценаристите Нико Султанакис и Дан Гилрой са си оставили ръцете в лентата. До лактите.
Все пак подозирам, че на 12 юни, когато е българската премиера на "Падението", някои от четящите тези редове ще се изкушат да видят това чудо на кинематографията, както споменахме първо по рода си - а именно чуждестранен римейк на нашенски филм. Също така подозирам, че една част от тях може да заспят, а друга - да гледат с недоумение. Какво не е наред, ще попитате. Ами - почти всичко.
Но все пак да маркираме. Като за начало историята, която болният каскадьор разказва на малката боледуваща емигрантка, е толкова лишена от смисъл, че усещането от нея е като от онези области от пространството между галактиките - пълен вакуум, но за сметка на това изпъстрен с липса на звезди. Към това можем да добавим факта, че на всичкото от горе е скучна, объркана и... накратко - не струва.
Завръзката и развръзката пък на основната история е направо отсъстваща. Не, всъщност има - желанието на Рой Уокър, разказвачът - да умре. И как това въвлича малката Александра в неприятности. Които са пресъздадени на екран толкова изкуствено, че сравнението с пластмасова декоративна ябълка е почти неизбежно.
Позитиви обаче има. Малката Катинка Унтаро е изключително симпатично изглеждащо на екрана момиченце и буквално влиза под кожата на зрителя. Второто позитивно нещо е необичайният, леко магичен струящ от лентата сюрреализъм. Който по някакъв начин ни напомня за детските мечти, сънища, за времето, когато сме си представяли себе си в някаква приключенска светлина, или пък нещо друго. Иначе казано - усеща се полъх идващ право от детството.
И тези позитиви можеха да направят "Падението" буквално брилянтен филм. Ако не беше скучен. А в крайна сметка основното предназначение на киното не е да приспива. Иначе без съмнение това е едно от най-високо художествените заглавия, които съм срещал в последните години, но за постигането на това просто е унищожен шанса да се хареса на малко повече от камерна аудитория. Наистина жалко. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
