Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Шекли и бирата (статия) - Американска литература, Научна фантастика, Робърт Шекли
Шекли и бирата

Автори: Димитър Стефанов - Cliff, Т. Христов, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

- Седни удобно на стола. Добре ли се настани? Хайде сега прочети тази статия.
- Наистина ли ще имам халюцинации?
- Да разбира се. Това е един коктейл, забъркан от един истински майстор. В него има много добри идеи, невероятен хумор, качествена ирония и ... още нещо.
- Ами да започваме тогава.

Робърт Шекли е роден в Ню Йорк на 16.07.1928, там са минали детските му години. Представете си едно хлапе, което... Честно да си кажа и аз не знам какво; единственото, което знам е, че Шекли като дете е чел искейпистка (сериозно ли така се пише на български) литература, ама това не ми го е казвал той.
Военната му служба е в Корея между 46-а и 48-а година, след което се завръща в Ню Йорк, където започва да учи. 1951-ва година завършва университета в Ню Йорк като бакалавър на изкуствата и още същата година продава пръвия си разказ. Е, това предопределя неговата "да я наречем съдба".
Какво още мога да ви разкажа за Разказвача? Задайте правилния въпрос, иначе не се сещам как да продължа. Но ако вие знаете въпроса, то значи знаете и по-голямата част от отговора... Ще пробвам със суха статистика тогава:
По време на 50-те и 60-те Шекли е доста продуктивен. Той пише, пише, пише, а хората четат, четат, четат... В началото пише основно разкази, но после се насочва и към романите. Първата си награда Хюго получава още 1959-та за "Корпорация Безсмъртие", следва Небюла през 1965-та за разказа "Няма ли да си поговорим малко?". След 70-та започва да печели масово Локуси и вече си ги има към 5-6 (какво ли ги прави толкова много?). Ех; от тази суха статистика се ожаднява.

- Обичам бира. Какво ли ако Шекли беше бира? Щипе езика с тънък хумор, гъделичка небцето с добродушна ирония и оставя в устата освежаващия дъх на искрен смях. Определено не е българско пиво това (нашенското е все тежко, горчиво и от него боли глава), ароматния му дъх не можеш да забравиш, ако веднъж си го опитал. И няма да ти попречат нито нескопосаното бутилиране от родни компании, нито грозните етикети или пък прашните бутилки. Шекли може да се приема в неограничени количества, стига да не ви заболи корема от смях докато го изпиете до последната страница.
- В България Шекли е по-популярен с разказите си, защото от 20-те му романа (или ако спазваме аналогията - бъчонки бира) на български са излизали едва 4-5, докато още библиотека "Галактика" зарадва читателите със сборника "Недокоснати от човешки ръце", а в по-ново време на бял свят се появиха 5 каси с негови разкази.
- Във всеки един разказ Шекли сътворява нови и нови светове. Всяка бира те замайва с различен вкус и аромат. Тук тъмна бира с карамелена пяна, там вкусно светло пиво или пък пшенична мътилка. Той е като един продавач в магазин. Магазин не за бира, а за мечти. Творчеството му е живо и ярко и наистина искам да знам откъде черпи той своето вдъхновение; медитация или наркотици; музика или контакт с природата... Вероятно никога няма да узная, но предположенията ми клонят към второто. Не за друго, а заради последният му роман издаден в България - ако всичко останало е велико, то "Машината на Шехеразада" е нещо, което или надхвърля с пъти моите възприятия или наистина не струва.
- Не помня дали споменахме думичката бира, но много може да се каже за различните реколти. И все пак предпочитам да споделя няколко думи за първия път, когато пробвах от омайващия алкохол - беше почти като писмо в бутилка, изплувала от мътните води, залели българския книжен пазар току след освобождението от държавно регулиране. Иде реч за "Билет за Транай". Транай - мястото, където хората са открили вечното щастие, където за земляните се знае, че са нервни и вечно забързани. Транай - където политиците усещат народното недоволство мигом на собствения си гръб (или по-скоро им гръмва главата). Транай - където жените са вечно млади и хубави. Транай - където дори просяците са на държавна служба, а кражбите са уредени със закон. Транай - истинския рай. Но колко ще издържиш в рая?
- В рая ли? Ами не знам къде рая, но мисля, че за доста българи той е бил миналогодишния Булгакон и Еврокон в Пловдив. Робърт Шекли беше специален гост, а аз не можах да присъствам и ме е яд, яд!
- Е, аз пък в Пловдив бях, но Шекли не видях, предпочетох да пия бира в Градската градина, на не повече от 200 метра от Еврокона. Кощунство, ще кажете, но винаги съм смятал, че мястото на иконите е на стената, тоест на лавицата. Обожавам твореца, но сигурно щеше да ме натъжи да видя човека - един от последните динозаври на онова поколение фантасти, чието въображение надскочи дори и звездите.
- Е, това е, спирам да пиша, защото не обичам да натискам копчета.
- Правилно. Отиваме да пием бира.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2873






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2173 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.