|
Сивостен :: The Others (2001) (ревю) - Алехандро Аменабар, Трилър, Ужаси, Алакина Ман, Джеймс Бентли, Ерик Сайкс, Илейн Касиди, Кийт Алън,
 | |
Другите (2001)
„Другите” е филм на немалко години, но определено си заслужава гледането, ако сте го пропуснали преди време. Напоследък рядко попадам на качествени заглавия в трилър/ужас жанра, които да носят истинско удоволствие. Лентата на испанския режисьор от чилийски произход Алехандро Аменабар от 2001-ва може да запълни чудесно тази празнина, ако и вие имате желание за подобно преживяване.
„Другите” трудно може да се нарече пълнокръвен хорър, по-скоро си говорим за комбинация от мистерия и трилър, вдъхновена от заглавия като „Шесто чувство” и „Сиянието”. Действието отново се развива плавно, дори бавно, като актьорската игра, озвучението и визията играят основна роля за незатихващо напрегнатата атмосфера на филма. Историята започва и завършва в страховито английско имение, намиращо се на мъглив остров, през 1945 година. В него живеят господарката Грейс Стюърт (Никол Кидман) и двете й деца, страдащи от смъртоносна алергия към светлината. Тъй като съпругът й е на фронта, тя решава да наеме на работа прислуга и на обявата се отзовават твърде бързо трима души. Странните събития, започнали да се случват в имението след тяхната поява, поставят много въпроси пред зрителя, на които той няма да получи отговор чак до финала на лентата, който пък е всичко друго, но не и очакван и предсказуем.
На първо място сред безспорните качества на „Другите” трябва да бъдат споменати музиката и звуковите ефекти, които са на много високо ниво. В голяма степен те са причината да се запази съспенсът в иначе бавно течащият като действие филм. Композитор е отново Алехандро Аменабар, който освен това е сценарист и режисьор на лентата. Всяка мелодия и всеки звук, бил той стъпка, далечен плач или вик е на мястото си, за да ви държи на нокти. Ужасът е наистина много изтънчен и разчита само на финни похвати, за да ви стресне.
Озвучението се допълва от отлична режисура и актьорска игра. Никол Кидман прави една от най-хубавите си роли, като само на места се забелязва типичното за нея преиграване. Звездна изява прави обаче Фионула Фланагън (“Yes Man”), която определено ще запомните и след края на филма. Много интересно се справят и двете деца - Алакина Ман и Джеймс Бентли. Аменабар пък е успял да пресъздаде атмосферата на „добрата стара Англия”, при това насред Сарагоса. Сивите фонове, мрачното небе, античната къща надграждат и без друго тегавото и напрегнато настроение. Неслучайно „Другите” е първият филм спечелил награда „Гоя” без в него да има и дума на испански. При това не една, а цели девет.
Ако трябва да говорим за недостатъци, ще спомена само известната неяснота по отношение на някои неща в сценария, които, ако бяха пипнати по-добре, вероятно щяха да заслужат и Оскар. Филмът обаче е класи над много неща от близките години и категорично си заслужава гледането, макар да не стига чак до висотите на вдъхновилите го ленти. Аменабар показва впечатляващо самочувствие в работата си с холивудски знаменитости и доказва, че европейското кино може да бъде комерсиално (филмът бележи над 200 млн. приходи), без да губи качествата си.
Приятно гледане! |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|