Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Week: "Междузвездни войни" в две различни столетия (статия) - Джордж Лукас, Научна фантастика, Приключенски, Фентъзи, Алек Гинес, Антъни Даниелс, Ахмед Бест, Били
SciFi Week: "Междузвездни войни" в две различни столетия

Поредици: SciFi Week

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 11 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

През настоящата седмица списание "Сивостен" ще ви предложи пътешествие из дебрите на екранната фантастика с поредица от статии за превърнали се в класика през годините или пък по-непознати филми и сериали от жанра. Поводът, разбира се, е излизането на екран на единадесетия пълнометражен "Стар Трек", но това съвсем не значи, че ще се спрем единствено на него.

Всъщност, нека междугалактическата одисея започне с едно връщане назад във времето към една друга легенда. А именно - незабравимите Междузвездни войни.

Още откакто Джордж Лукас обяви, че ще се появят нови три филма по може би най-знаменитата фантастична поредица на всички времена – „Междузвездни Войни” – се зароди съмнението сред фенове и журналисти дали големият режисьор и продуцент, чийто филми са „символ верую” на няколко поколения зрители, ще може да повтори успеха си от преди 25 години. След като видяхме и трите ленти на голям екран, публиката действително се раздели на два лагера – харесващи и нехаресващи. Независимо от предпочитанията, новата трилогия не надмина по популярност и значимост старата. Кой обаче е виновен за това – дали Лукас и компания се провалиха в създаването й, или времената и нравите се промениха твърде много.

Отговорът е комплексен, защо всъщност 20 години са една твърде голяма разлика, за да може да има реална база за сравнение. Поначало беше невъзможно новата трилогия да има това влияние върху масите, каквото е имал оригиналният „Star Wars” от 1977. Представете си време, когато бъдещите създатели на Гугъл тепърва са влизали в детската градина, компютърът и Интернет още са били тъмна и далечна Индия, нямало е пиратство и гледане на филми, видеокасетата пък е била нов и ултрамодерен формат. „Нова надежда” е била истинска експлозия за детското въображение. Баща ми е разказвал как дори у нас, и то в малките градове по време на социализма, е трябвало да се чака с дни и часове за билет, за да се намери място за прожекцията. Ефектите пък са били нещо невиждано за публиката, чийто любимци дотогава са били най-вече уестърните на Серджо Леоне и Гойко Митич. Люк Скайуокър, принцеса Лея и Хан Соло са намерили лесно пътя до въображението на милиони хора от цял свят, във време, когато техника и филми са били далеч по-назад в развитието си.

Логично е, че тези хора, които освен всичко друго днес са на по четиридесет години, няма да успеят да усетят отново тръпката на детското въображение. Под въпрос са обаче хората родени значително по-късно и гледали шестте филма по приблизително едно и също време. На тях, визирайки гласуването в големи сайтове за кино и филми като IMDB, очевидно старата трилогия също е допаднала повече. Това всъщност е и може би най-големият успех на Лукас – че успя да създаде филми, които запазиха чара си през времето, не загубиха интереса и удоволствието от тяхното гледане. Защо?

Защото са плод на един велик ентусиазъм и една голяма любов. Всеки попадал на „Филм за филма”, вероятно е бил трогнат и ухилен до сълзи от това как човек засилва пластмасова реплика на изтребител, за да успеят да го пресъздадат в полет или как Кени Бейкър влиза в корпуса на R2-D2. Още повече, как е озвучен Дарт Вейдър (от Джеймс Ъръл Джоунс). Бях смаян колко труд и колко фантазия е използвал екипа на Лукас, за да успее да в своята междузвездна мисия. Струва ми се, че тъкмо това старание, тъкмо това желание придава блясъка на безсмъртна класика в “Междузвездни Войни”. Вярно, CGI ефектите в новите три филма също са великолепни и не може да има никакво сравнение. Красиво изрисувани от професионални художници, те изобразиха света на Лукас по-жив и истински от всякога. Едва ли не са ви зарадвали невероятните двубои с лазерни мечове, интересните извънземни, детайлните космически кораби и т.н. Лошото е, че фокусът падна в голяма степен върху тях. Мит е според мен, че хората харесват най-много фантастичното в подобни продукции. Зрителят търси в тях най-вече героите, в чиято роля иска да види себе си, техните отношения и приключения, от които би искал да бъде част. А именно интересните персонажи и тяхната история бяха в голяма степен избутани по-встрани, за сметка на зрелищните сцени и експлозии, мидихлорините и странните извънземни градове. Хан, Люк и Лея са много близки до гледащия, отколкото Анакин, Оби Уан и Падме успяха да станат.

Актьорите и сюжетът са друга основна точка в паралелът между двете трилогии. Като изключим може би Харисън Форд и Алек Гинес, останалите от колектива на първите три филма направиха ролите на живота си и независимо дали им харесва, или не, ще бъдат запомнени именно като част от легендата за „Междузвездни войни”. Химията между тях в съответните епизоди обаче е неоспорима – всеки от ключовите персонажи беше подбран добре и си тежеше на мястото си. За епизоди I, II и III нещата седят по малко по-различен начин. Лиъм Нийсън (Куай Гон), Самюъл Джексън (Мейс Уинду), Кристофър Лий (Граф Дуку), Иън Макдармид (Сенатор Палпатин) са далеч по-популярни актьори, направиха много добри второстепенни роли и оставиха едно наистина хубаво впечатление, въпреки че както казахме по-горе, бяха в голяма степен изместени от пъстрите ефекти. Юън Макгрегър също беше добър избор за ролята на Оби Уан, но Хейдън Кристънсен и Натали Портман по-скоро дразнеха, а играеха основна роля в сюжета и практически трябваше да изнесат голяма част от екранното време на епизоди II и III на гърба си. Нещо, с което, по мое мнение, определено не се справиха добре. А Лукас вече имаше и влиянието, и финансовата възможност да наеме всеки актьор в Холивуд.

Сценарият е също една интересна въпросителна. Основна теза на много от феновете на старата школа беше, че новите филми били далеч по-глупави от старите. Не съм съвсем съгласен с това. И да, има нещо гениално в сюжета на старата трилогия, но това беше неговата простата. Всичко се свеждаше до добрата, стара, банална битка между добро и зло, облечена във въображението на Лукас. Нека не забравяме, че една от най-култовите реплики в старите филми беше „Люк, аз съм баща ти” – фраза, колкото легендарна и популярна, толкова и смешна като се позамисли човек над нея. За брилянтност и оригиналост в това отношение трудно може да се говори, като разбира се първо направим поклон пред Лукас и неговата фантазия, що се отнася до вселената, която успя да създаде. Това което залепяше за екрана беше неспирното действие, интересните и забавни диалози, добрата игра на актьорите и прекрасната атмосфера като цяло.

Тази очарователна семплост обаче той не успя да пренесе в новите филми. Неща като мидихлорини, претруфени градове, раси и имена най-вече затрудниха гледането на филмите и нямаха място там. Големите фенове, които са превърнали „Междузвездни войни” в своя първа и единствена страст, може би са им се зарадвали много, но тези „подробности” трябваше да останат в книгите на Тимъти Зан и прочие автори, в анимационните филмчета, видеоигрите и подобни продължения и разклонения на историята на филмите. Любовните истории между Падме и Ани пък ни отегчиха многократно. Един филм от поредицата „Междузведни войни” трябва да е всичко друго, но не и отегчителен. На места имаше и една особена несвързаност, която още повече пречеше на следенето на историята във филмите – странното начало на третия филм, например, липсата на по-детайлно фокусиране върху отношенията между героите, което създаде една голяма въпросителна над цялото поведение на Анакин. А накрая стана нещо подобно:
Палпатин: „Джедаите са лоши, убий ги.”
Анакин: „Добре.”

Чудех се в крайна сметка, новоизлюпеният Дарт Вейдър зъл ли е наистина, или просто тъп. В старата трилогия, ако трябва да сумираме набързо, имаше добри, лоши и Хан Соло някъде по-средата, което му придаваше още по-голям чар. И толкова – без излишни източни философии и микробиология, но пък далеч по-интересни.

Та, като теглим чертата, наистина новите епизоди не са и нямаше да могат да бъдат на нивото на старите.Това обаче не е причина да бъдат заклеймени така брутално, както направиха множество медии, защото по един или друг начин, те запазиха немалка част от чара на „Междузвездни Войни”. И ако старите ни дават едно хубаво и приказно изживяване, то новите пък са зрелищни и красиви. Можеха да бъдат и по-добри, можеха да бъдат и по-интересни, но пък и Лукас вече не е първа младост (няма дори да споменаваме какво направи с Индиана Джоунс). Все пак получихме още един шанс да надникнем в света на джедаите, по-жив и по-красив от всякога. Нека Силата бъде с вас.






Допадна ли ви този материал? (13) (1) 4005 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Leon (1994)
SciFi Series. Star Trek: Voyager
The Rebound (2009)
Artificial Intelligence: AI (2001)
Penny Arcade
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.