Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Интернет комикси: Ctrl+Alt+Del (статия) - Тим Бъкли, Комикси, Компютърни игри, Онлайн комикси
Интернет комикси: Ctrl+Alt+Del

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 17 май 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вече говорихме за двата най-популярни интернет комикса – Penny Arcade и Player vs. Player – и най-лесното определение, което бих могъл да дам за Ctrl+Alt+Del (CAD) е, че той е смесица между двете. CAD има сравнително голям фокус върху гейминга подобно на PA, но същевременно развива една последователна история с персонажите си както PvP. Без да стига висотата на първите два, той същност се намира в една „златна среда”, бивайки достатъчно интересен и приятно лековат за четене.

Автор е двадесет и осем годишният Тим Бъкли, непрофесионален художник. Сам казва за себе си, че е най-вече самоук и освен с рисуване се занимава и с компютърна анимация. Ctrl+Alt+Del той изработва първо на ръка, а после чрез Photoshop CS2. Характерният стил на четивото е може би един от най-големите му плюсове – цветен, солидно и красиво изрисуван, комиксът поддържа едно високо артистично ниво още от самото начало на съществуването си, без, разбира се, да спира да се развива през годините. Младият художник, подобно на повечето си колеги, е превърнал четивото в свое пълнокръвно занимание, което му носи стабилни доходи. Комиксът, подобно на Penny-Arcade, излиза три път седмично – в понеделник, сряда и петък.

Историята на CAD се върти основно около двама запалени по видеоигрите съквартиранти – Итън и Лукас. Първият е леко чалнат и силно зомбиран геймър, който винаги успява да забърка възможно най-голяма каша, докато вторият е гласът на разума, но засметка на това постоянно попада на ненормални приятелки, които имат силното желание да го следят, хвърлят от скала или изгорят жив. Постепенно в сюжета се намесват Лайла – също върл фен (и дори професионалист) на гейминга и впоследствие станала изгора на Итън; мистериозният трети съквартирант и Linux маниaк Скот, заедно с неговия още по странен пингвин Тед; вечно дразнещият Роб, който смята, че най-добрата игра е и остава Counter-Strike, и всяко негово изречение започва с „пич” и „човек”; и накрая – роботът Езекиел (Зеке), един малък Франкенщайн, създаден от части на Xbox . Извън основната линия авторът често прибягва до няколко поддържащи персонажа – сред тях четирите антропомофорни персонификации на животното, наречено геймър, кръстени семпло Player 1, 2, 3 и 4, и готвач Браян, за който не се знае нищо, освен че очевидно е пълен лунатик със страст към маймуните.

Палитрата от персонажи е действително богата и Тим Бъкли се възползва добре от нея. Проблем на CAD обаче е, че качеството му на сюжетно ниво варира от много добро до доста слабо и тези колебания уви не се случват толкова рядко, колкото би ми се искало. Действително тук го няма онзи безумно ерудиран сарказъм на Джери Хоукинс (PA), няма я и по-всеобхватната тематика и закачливост, присъща на Скот Къртз (PvP). На моменти действието или се забавя прекалено много, като дори самият артуърк стои някак твърде статично, или извива в една крайно безинтересна и неоригинална посока. Стилът и качеството на работата при Бъкли обаче като цяло са над средното ниво и ако вече сте прегледали от край до край предходните два комика, то със сигурност трябва да хвърлите един поглед и на Ctrl+Alt+Del. Много от епизодите са забавни до степен на култовост, а немалко от закачките му с гейминдустрията стоят на равна нога с тези на всепризнатите майстори от Penny-Arcade.

Миналата година CAD се сдоби и с 12-серийна анимирана поредица, която, уви, е наистина посредствена – най-вече на ниво озвучение, но също така сюжетно и графично. Далеч по-качествени са събирателните книжни издания на комикса, като освен по тях, авторът работи и по още два проекта – хартиено издание кръстено “Analog and D+Pad”, което представя персонажите на Ctrl+Alt+Del в една паралелна вселена на супер герои. Освен това, Бъкли рисува и т.нар. „Sillies” – стилизирани миникомикси, които отново ползват Итън и Лукас, в които си прави малки закачки с гейминдустрията като цяло.

Ctrl+Alt+Del има две номинации за „Най-добър интернет комикс за видеоигри” и за „Най-добър интернет комикс” от „Web Cartoonist's Choice Awards”, които говорят красноречиво, за качеството на изданието. На почитателите на подобни забавления препоръчвам най-малкото да разгледат CAD – мисля си, че няма да съжалявате за избора.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2407 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.