|
Сивостен :: The Hunt for Gollum (2009) (ревю) - Крис Бушар, Сабина Сатър, Късометражни филми, Фентъзи, Арин Олдридж, Гарет Броу, Джейсън Пепино, Ейд
 | |
Ловът на Ам-гъл (2009)
Каквото не може да се постигне с пари, може да бъде направено с много пари. Но когато видиш тридесет-четиридесет минутна лента, снимана със скромния бюджет от три хиляди долара някъде в Уелс да носи по приличен начин наметалото на мегапродукция с многомилионен такъв, винаги е приятно. Защото може \"Ловът за Голъм\" да не никакво достижение на седмото изкуство, но има едно достойнство - става за гледане и духът на \"Властелинът на пръстените\", дори в екранния му вариант, се усеща, при това в доста големи дози.
Естествено нито играта, нито сюжетът са нещо бог знае какво. Но визията определено са я докарали. Ако преди да му обърне внимание, човек си мисли, че именно тя би страдала от липсата на достатъчно финанси, то в края мнението на зрителя се обръща на сто и осемдесет градуса. Колкото и странно и абсурдно да звучи, бих казал, че именно тя прави от кратката лента това, което е. Една далеч не недостойна екранна авантюра, разширяваща филмовата вселена на Властелина.
Сюжетът се намества е онзи момент от действието, в който Арагорн издирва и намира Ам-гъл, за да може Гандалф да разкрие истината за намеренията на Врага и произхода на вълшебния пръстен, придобит от Билбо по време на скитанията му. В литературния първоизточник наследникът на Елендил споменава, че това е било крайно мрачно и опасно приключение и ако трябва да отдадем чест на Крис Бушар - това, което виждаме носи усещането за черна угроза, дори изключвайки батализмите.
Които между другото също са на едно много прилично ниво. За мое най-голямо, а предполагам и на останалите зрители, учудване. Дори бих казал, че битката с орките изглеждаше достатъчно професионално и стилно, особено на фона на някои екранни фентъзи упражнения с далеч по-солиден гръб. Така че още една червена точка за малолитражката от Великобритания.
Съвсем нормално не можем да очакваме и бог знае колко впечатляващ каст. Още по-малко бихме могли да се надяваме на екранните образи, на които сме свикнали. И действително Гандалф, доколкото изобщо се вижда в началната и финална тъмнина, и Арагорн изглеждат някак забавно. Въпреки че се разпознават, при това доста добре, и си вършат работата по доста приличен начин. Доколкото в късометражно филмче може да се говори за убедителност на героите - присъства. Естествено не до степен като за Оскар, но спокойно биха могли да получат отлична оценка от НАТФИЗ, например.
Така че в заключение може да се каже, че взимайки предвид бюджета се е получил страхотен подарък за почитателите на Толкин и историята на създадената от него Средна земя. С визия, в която далеч не си личат трите хиляди долара - даже напротив, спокойно зрителят би могъл да направи грешката, че са били поне с един-два порядъка отгоре. Със сюжет, който запълва една празнина, която винаги е предизвиквала интерес у читателя, а пък и зрителя и доста прилична актьорска игра. Всъщност, ако вземем предвид, че са неизбежни сравненията с далеч по-известни имена, когато се впуснеш в подобна авантюра, е доста похвално, че тези хора са се заели и на всичкото отгоре са се справили. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|