Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: История на математиката: Увод в историята на индийската математика (статия) - История, Математика, Древна Индия
История на математиката: Увод в историята на индийската математика

Поредици: История на математиката

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 20 май 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Още в средата на третото хилядолетие преди новата ера, в долината на Инд имало развита цивилизация. А един от центровете и бил онзи град, разкопан близо до хълмовете Мохенджо Даро. Тази цивилизация, основана от първоначалното население на Индия, била разрушена около второто хилядолетие преди Христа от арийските племена, идващи от Хималаите. Останали само потомците на тези първи държавници на полуострова - дравидите в Южна Индия.

Завоевателите пък създават робовладелски държави през първото хилядолетие преди новата ера. Разкъсвани от борба за власт, между войните - кшатрите и свещениците - брахманите, в тях често избухвали и възстания на подтисканите от двете групи съсловия и касти. Така че трудно би могло да се говори за стабилност и мирно управление, но за сметка на това именно в този регион математиката се заражда на доста ранен етап и дава отражение в развитието и в световен мащаб.

През първото хилядолетие пр. н. е. се появяват свещените книги на брахманите, или "Веди", което се превежда като "Знания". Някъде между седми и пети век преди Христа пък се отнасят първите писмени математически паметници в областта на математиката. Това е времето на възникване и на новата религия - будизмът, отражение на недоволството на по-ниско стоящите обществени слоеве. А вече е била осъществена връзката с друга голяма цивилизация на древността - Вавилон.

През шести век пък северната част на страната попада под персийска власт, след като е завладяна от цар Дарий. Между 327 и 235 г. пр. н. е. пък завоевателят се казва Александър Македонски, който откъсва още по-голямо парче от Индия. По-късно именно то влиза в състава на царството на Селевкидите. Вождът на въстанието срещу гръцките нашественици - Чандрагупта основава династията Маури, а столицата му е Паталипутра или днешна Патна. Внукът му - Ашока от своя страна успява да обедини на практика цяла Северна Индия и значителна част от Южна, като при него будизмът се превръща в държавна религия.

Частта влизаща в състава на Селевкидите, заедно с южната част на средна Азия и Афганистан пък през трети век пр. н. е. влиза в състава на Гръцко-бакрийското царство, което оставя забележима културна следа в по-късното развитие на Индия, развитието на науката и държавата като цяло. През първи век преди Христа тези земи влизат в състава на царството на Великите кушани, където челно място заемат скитските завоеватели. Установяването на търговски отношения на тази държава с Китай и Рим дава още един културен отпечатък върху тези земи.

И така, след този наистина кратък преглед на историческия фон, нека кажем все пак какво се случва с нашата тема. Науката по време на обединението на индия от династията на Гуптите през пети до шести век цъфти. По това време се появяват астрономическо-математическите трудове "синдханти" или "учения". Работят големи учени като Ариабхата и Варахамихира. Век по-късно се появява и Брахмагупта, и през седми - осми век синдхантите, както и трудовете на Ариабхата и Брахмагупта достигат до страните от исляма и биват преведени на арабски.

Както видяхме в статиите за математиката в арабския свят тези трудове дават сериозен тласък на развитието на математиката в този регион, така че дори само това индийско наследство следва да се счита за ключово. Както си спомняте, казахме, че арабските цифри, дори, произхождат от индийските. Но говорейки за математиката на Индия, естествено ще се спрем и на далеч повече подробности относно науката в този регион в продължение на поредицата.

След този период обаче следват смутни времена. Древната индийска религия печели борбата с новата - будизма, и будистите биват изгонени от пределите на държавата. Така последната намира пристан и става основна в държави като Бирма, Тибет, Монголия и добива широко разпространение в Китай. По същото време страната е подложена и на нападения на мюсюлманските завоеватели за да се стигне до поредните нашественици - Махмуд Газиави, който съумява да завладее Индия през единадесети век. Основаната от него династия управлява дори след изгонването му от пределите на днешен Иран.

Така Северна Индия отново бива опустошена и центърът на науката и културата се измества на юг. Но дори в тези времена работят известни и даровити астрономи и математици като Махавира, през девети век, по-късно от девети до десети - Шридхара, и дванадесети белязан от трудовете на Бхаскара. По-късно пък на сцената излизат Бараяна и Нилаканта съответно през четиринадесети и между петнадесети и шестнадесети век.

В началото на тринадесети век почти цяла Индия е обединена от Делийското султанство. Шестнадесети век пък вижда нов завоевател - Бабур, потомък на Тимур, като основаната от него нова държава се нарича империя на Великите монголи, в чест на прадедите на Тимур. Следва завладяване от европейците и като цяло науката през тези периоди на владеене от чужди сили страда.

Преди обаче да се случи последното, в научния живот на Индия Савай Джай Сингх (1685 - 1743), управител на Раджпутана основава няколко астрономически обсерватории в северна и централна Индия. Съставя астрономически таблици и се опитва да запали пламъка на учението за пореден път. Но историята на страната така и никога не дава достатъчно дълъг период на стабилност, който да даде възможност на културата и науката да вземат връх.

Повечето научни трактати на индийците са написани на санскрит - езика на религията на брахманите. Предполага се, че това е така, защото именно този език обединявал множеството народи в Индия, всеки, от които говорел собствен език. Чак през седемнадесети век езикът на науката и говоримия такъв се сливат и санскритът бива изоставен в полза на местните езици. Например по това време се появява анонимния трактат "Разяснение на математиката", на малайялам и споменатите астрономически таблции на Савай Джай Сингх, които пък са на персийски.

Заради множеството катаклизми, и други причини, обаче сведенията за развитието на математиката в древна и средновековна Индия са доста непълни и тук историята стъпва на множество предположения. Някои от източниците са свещени книги като например ведите, където са изложени начини за построяване на олтари и са приложени изчисленията за тази цел, по които можем да съдим за развитието на математиката.

Първите сидханти пък са с древногръцки произход. Една от тях, а именно "Пулиса-синдханта", датирана от пети век се приписва на Паулиса от Саинтра и се счита че е дело на александрийския астроном Паулос, избягал в индия след заника на Александрия като научен център. Тези корени личат и в името на "Ромака-сидханта". Както е известно, хората живеещи в източната част на римската империя били наричани ромеи по това време. Освен тези косвени доказателства се привежда като пример и използването на термини с гръцки корен, като например "кендра" за център.

Най-важната от синдхантите е написана от Брахмагупта в началото на седми век. Нарича се "Усъвършенствано учение на Брахма" или "Брахма спхута синдханта" и се състои от двадесет книги побрали знанието в областта на астрономията, аритметиката геометрията, алгебрата и т.н.

Интересно е да се отбележи, че множество трактати били писани в стихове и били помнени наизуст. Например "Тришатика". Названието на този труд идва от "триста" или "тришата", тъй като съдържа точно толкова стиха. Самите строфи обаче не могат да дадат пълнота на изложенията, така че се налагало да бъдат разяснявани с допълнителни коментари. Въпреки това действително основните правила в математиката били изключително лесни за запомняне, именно заради стихотворната си форма.

След този кратък полет над историческата обстановка в древна и средновековна Индия и положението на математиката в цялата картина ще разгледаме развитието на самата наука в региона през вековете. Започвайки от индийските цифри, дали основа за създаването на арабските, с които и до ден днешен си служим, за постиженията в областта на артиметиката, алгебрата, дори тригонометрията. Защото макар и регионът да не се отличава с особена стабилност, да е преживял толкова много, е дал на науката повече, отколкото повечето от хората предполагат.






Допадна ли ви този материал? (9) (1) 5469 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
The Reader (2008)
Hell Ride (2008)
Gomorra (2008)
Светът на мрака
Селтикс срещу Лейкърс, дежа вю?
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.