Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi Series: Supernatural [ReCap] (ревю) - Ерик Крипке, Драма, Приключенски, Сериали, Ужаси, Джаред Падалецки, Дженсън Екълс, Джефри Дийн Морга
SciFi Series: Supernatural [ReCap]

Поредици: SciFi Series

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 21 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Седя, чета, и си мисля - колко много неща могат да се променят само за година и половина. Малко преди Коледа, през 2007 г. обаче, когато писах за "Свръхестествено", тъкмо бях изгледал с известно закъснение "A Very Supernatural Christmas" - поредният шеговит епизод от сериала, излязъл на свой ред с почти едномесечно такова заради стачката на продуцентите. На практика, екипът на поредицата, подобно на много свои колеги, тъкмо бе прескочил трапа, предвид че зрителското недоволство вече надвисваше като Дамоклиев меч над не една продукция - и бяха побързали да подарят хем на почитателите, хем на себе си, един приятен сюрприз в навечерието на празниците.

Това обаче вече е далечно минало. А именно там останаха и много други неща. Екълс и Падалецки отдавна не са подрастващи левенти, колкото и чаровни, а настоящи звезди, които междувременно успешно утвърдиха имиджа си не само с развоя на този сериал, но и най-малкото с двата римейка на класики на ужасите - "Моят кървав Свети Валентин" и "Петък 13-ти". Нито пък самият "Свръхестествено" е онази песен за душата с галещи окото ефект, ухото - здрава жица и канонада от култови лафове, а изтерзаното съзнание - солидна патаклама и неспирен екшън.

Не, че тези неща ги няма - нищо подобно. Просто точно от 2008 г. насам и малко претупаната по независещи от създателите обстоятелства втора половина на трети сезон събитията взеха сериозен завой. Мудно натрупващото се напрежение се качи стремително за някакви си осем епизода, изведнъж се оказа, че историята в цялост е безкрайно смислена от самото си нехайно начало, а сериалът от яко забавление изведнъж се превърна в култов. И ако тогава най-вероятно бих ви казал, че ще съжалявам безкрайно за приятно пропиляните минути с него, ако беше спрян, но нямаше толкова да си го сложа на душата, то сега бих нарекъл тези един-два процента несигурност дали "Свръхестествено" все пак ще достигне до петия си и финален сезон и спорадичните недомлъвки същинско престъпление срещу телевизионния зрител.

А историята, както се оказа, е стара като света - борбата между доброто и злото, в пряк или преносен смисъл, едва ли някога ще приключи. Нещо повече, участниците в нея никога няма да я разглеждат от един и същи ъгъл, нито в чернобели краски. Независимо къде стоят, независимо в каква йерархия и с какви пионки на дъската. Което всъщност я обезсмисля почти изцяло като понятие - самите идеи за добро и зло са толкова ефимерни, че могат да се присадят във всеки един изгоден случай.

Разбира се, съществуват откровено крайни отклонения, където решението на задачата е чисто, просто и аритметично - две и две е равно точно на четири. И именно това успяха да направят създателите на сериала - започвайки от първи клас, където цифрите са ясни, а полюсите крайни, да преведат братята Уинчестър по целия път до потайните кътчета на висшата математика, където нищо не е точно това, което изглежда на пръв поглед. С изключение може би на совите. Или - за да не прекалявам с метафорите - принудиха двамата си главни герои да изживеят, макар и в силно съкратена времева рамка и при форсмажорни обстоятелства, едно съвсем регулярно съзряване. От детската градина, когато местният бабанко е определено най-висшата форма на зло, малко по малко, стъпка по стъпка, до онзи момент, когато границите са толкова размити, че тези две определения реално вече не съществуват.

Оставяйки все пак настрана философията и еволюцията на алегориите - от типа на готините пичове срещу уандигото, та чак до Апокалипсиса - поредицата има твърде много достойнства, които си заслужава да се отбележат. И на първо място е уникално добрият подбор на действащи лица, респективно актьорски състав, начело с Дженсън Екълс (Дийн Уинчестър), а след края на четвърти сезон бих казал и следван от Миша Колинс (Кастиел) и Джим Бийвър (Боби). Евентуално някъде тук вече бих поставил и Джаред Падалецки (Сам Уинчестър) - не толкова заради слаба игра, напротив, но заради това, че в някои отделни моменти има навика да се вдървява. От друга страна, това е присъщо на Сам като персонаж, и не съм склонен да го съдя. Така или иначе, сред сравнително малобройните лица, задържащи се повече от един-два епизода, слабите брънки са твърде малко, за да си заслужават отбелязване, а това е предостатъчен атестат - докато запомнящи се има доволно много. Да вземем дори само Бела (Лорън Коан), татко Уинчестър (Джефри Дийн Морган), или пък Памела (Трейси Дийнуиди).

На второ място щях да сложа саундтрака, но колкото и да ми е болно, все пак трябва да призная, че няма да е честно спрямо онези, които не се обладани от демона на рокендрола. Така че всичко от AC/DC, през Лед Цепелин до Asia все пак ще отиде на трето, за сметка обаче не на визията, а на диалога. От една страна са безкрайните лафове - "Свръхестествено" е способен да те разхили дори в най-напрегнатите си, независимо дали драматични или граничещи с ужаси моменти - явление, което съвсем леко, но струва ми се резонно се отслаби като честота в последния сезон. Но още по-важна е спонтанността. Редки са моментите, в които сериалът изглежда изкуствен, което абсолютно неизбежно добавя още един слой към и без това успешната комуникация със зрителя.

А всъщност визията, точно под стълбицата, няма защо и толкова специално да описвам - в средата на първото десетилетие на 21 век, дори и посредствени ленти могат да бъдат достатъчно ефектни с малко повече бюджет. В случая този момент отсъства, ефектите далеч не са пестеливи, но за сметка на това са удачни в деветдесет и девет от сто случая.

Въпреки безмерната хвалба по-горе обаче, все пак се чувствам задължен да оставя един-два препинателни знака в буквалния смисъл на думата. Съвсем не е случайност, че моята лична оценка, която може би би могла да ви послужи за някакъв елементарен ориентир, е толкова различна за на практика кратък период от време. В първите си два сезона и половина "Свръхестествено" е най-вече паранормално вкусна дъвка за окото. Нещата, които се случват там, придобиват малко или повече смисъл значително по-късно и в ретроспекция, но за тази цел ще ви се наложи да изгледате и следващите един и половина. И обратно - ако се е случило да гледате последния сезон, не очаквайте прекомерно от първите. За съжаление, в допълнение, непожеланата от никого дупка, съкратила трети с цели шест епизода, също се усеща чувствително. И в този си период - не само при самия сезон три, но и началото на следващия, четвърти - поредицата на места е малко като качамак с бучки. В първия случай, предполагам, за да могат да се спестят най-големите дупки във фабулата, във втория - за да могат да се наваксат.

Но всичко това, в интерес на истината, се преживява с лекота. И въпреки, че и аз самият съм изненадан да осъзная и споделя, че един мистичен модерен уестърн може да се превърне в забележителна фантастична драма не само на теория, но и на практика - то видимо е факт. И ако поради някакви скрупули все още избягвате "Свръхестествено", това е единствено за ваша сметка. Разбира се, с надеждата бъдещият пети сезон да не ме опровергае, и да се наложи сам да си пиша реплика.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 4783 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.