|
Сивостен :: Мануел Васкес Монталбан: "Южни морета" (ревю) - Мануел Васкес Монталбан, Криминален роман, "Los Mares del Sur", Испанска литература
 | |
 Трябва да призная, че големият испански писател Мануел Васкес Монталбан ме остави изключително раздвоен след първото ни запознанство. Като любител, макар и не заклет, на добрата кримка, без грам колебание мога да изкажа твърдението, че най-известната му може би творба – „Южни морета” – като съвременен, а всъщност и какъвто и да е криминален роман граничи буквално с голата водица.
Не защото фабулата е безинтересна, а защото е предвидима – най-лошата възможна черта за всяко произведение в жанра - и и липсва онази тръпка, онова усещане за несигурност, което да те държи в напрежение от първата, та до последната страница, където мистерията се разплита. А в същото време говорим за една неповторима новела, с уникална и осезаемо жива атмосфера, която буквално те поглъща и не те оставя на мира от корица до корица, та чак да съжаляваш, че си се откъснал от нея веднъж щом романът е приключил.
Всъщност дори може би това е още по-големият проблем – криминалният сюжет, добър или лош, се крие срамежливо сред стотиците редове най-разностранни описания на иберийската култура, от кулинарните традиции до затънтените кътчета на улиците на Барселона в ненатоварените часове, да речем. Култура обаче безкрайно колоритна и описана също толкова живописно и едва ли не злободневно, но със старателни пояснения и с великолепното перо на Монталбан. Е, и чисто по испански – може би това са единствените хора, чието изкуство във всичките си вариации е абсолютно разпознаваемо в странността си, същевременно с което доста непривично и в никакъв случай масово ориентирано.
Ето защо и „Южни морета” ме остави толкова раздвоен – безкрайните слоеве които можеш да отгръщаш, отново и отново, все едно белейки люспи от лук, и въпреки това да има още с какво да закове вниманието ти, разсмее или изненада, и да ти предостави поредната прелюбопитна картина от каталунското, в случая, битие, и същевременно прекомерно слабовата история, която всъщност не може да те грабне почти с нищо, колкото и чаровни и саможиви да са персонажите, с които е изпълнена и на преден план, и на фон.
Като дилемата се простира дори до това дали всъщност да ви я препоръчам, или пък съвсем не – просто защото изключително зависи какво евентуално бихте очаквали от нея като новела. Защото напълно си заслужава всяка пребродена страница, стига единствено да се намираш в правилното настроение, и да си изпълнен най-вече не с очакване, а с най-обикновено, човешко любопитство. И именно тогава да пропуснеш Монталбан е почти непростимо.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
