|
Сивостен :: Шампионска лига, сезон 08/09: Финал (статия) - Футбол, Шампионска лига, Барселона, Манчестър Юнайтед
 | |
 След един малко необичаен мач, Барселона получи европейската футболна корона. Очевидно каталунците имат много фенове, защото дори и в родна София се чуха фойерверки и гърмящо шампанско. Победата несъмнено беше заслужена, но след като еуфорията от нощта се срещне с махмурлука на утрото, е време да направим трезвен анализ на това, което всъщност се случи в Рим.
Манчестър Юнайтед
„Червените дяволи” определено бяха сянка на самите себе си в този мач, бледо отражение не само на фантастичния предходен сезон, но и на настоящия. Футболната Фортуна им изневери жестоко с каталунците и на финала блеснаха всички проблеми в отбора.
На първо място трябва задължително да отбележим Кристиано Роналдо. Колкото и забележителен в много отношения футболист да е той, в Рим показа и двете си най-отрицателни качества – егоизмът и арогантността. Макар и да личеше, че беше силно нахъсан за победа, което е похвално, този хъс се изразяваше най-вече в желанието му той да реши мача, а не толкова отборът му да спечели. В минутите до гола на Ето`о Манчестър определено държаха превъзходството на терена. Роналдо имаш пръст в повечето от тях, но винаги предпочиташе стрелбата пред паса, а Руни и Парк чакаха на чисти позиции. Това поведение беляза целия мач за седмицата на Юнайтед. Лошият развой на мача пък го озвери изключително много – лакти, блъскане и ритници, подхождащи повече на мач от родната „В” група, отколкото на една „Златна топка”. Роналдо нямаше ден, но определено не изигра ситуациите си по най-добрия възможен начин.
Руни и Парк също не намериха себе си този мач. Първият имаше желание, но нямаше късмет и въпреки че показа отново биткаджийския си характер, не получи особена подкрепа в предни позиции. Кореецът пък изобщо не знаеше какво търси на терена. Макар да бе убедителен срещу Арсенал, очевидно защитата на каталунците не му беше в категорията, макар и да направи едно-две добри отигравания.
 Тевес и Бербатов пък показаха нагледно защо аржентинецът ще си търси нов отбор през лятото, а нашето момче ще има какво да даде на Юнайтед, но трябва да изяде още доста хляб. Карлос отново бягаше бързо и надалеч, набираше се по терена, но пък имаше ефективността на флагчето край тъча. Бербо пък с влизането си направи няколко добри отигравания и един страхотен пробив (който Роналдо изпусна), отправи и два удара далеч от вратата, но макар да остави най-добро впечатление от тримата чисти нападатели в отбора, отново показа, че му трябва още, за да стане титуляр и звезда в Юнайтед. Митко не се криеше по терена, но пък може би и сър Алекс сбърка, че не го пусна титуляр. Нашето момче не е от типа „златна резерва” – при него чудесата стават рядко, но когато станат, наистина са ползотворни – за тях обаче трябва време. С умението му да държи топката може би щеше да успокои далеч повече играта и да не позволи на каталунците да си разиграват коня по този начин.
За останалата част от отбора няма кой знае какво да се коментира. Скоулс влезе зверски, и макар да не нацели противника директно с бутоните, заслужаваше червен картон. Подобни грозни истории са негова запазена марка от край време, но нямат място на терена. Видич и Фърдинанд пък като цяло играха много, много под нивото си. Не може играч, висок 1.69, да ти вкара гол с глава на финала на Шампионската лига. Ван дер Сар беше на ниво – неговите намеси спасиха Юнайтед от класическа загуба. Гигси пък определено нямаше място на терена – годинките определено му тежат и не допринесе с нищо за отбора. Дано се пенсионира.
Сър Алекс излезе с доста необичайна схема и състав. Може би и сам не предполагаше колко слабо ще се представят звездите му. Истината обаче е, че този сезон отборът спечели твърде малко от важните си мачове този сезон. Всъщност шотландският сър е известен с това, че грешки на дребно не прави – Юнайтед рядко губи срещу по-малко класни отбори. Но пък често се дъни срещу големи. Все пак Фъргюсън ще трябва да поеме вината за този неуспех, като обаче тя едва ли ще му тежи много – след като взе две титли в Англия и настигна Ливърпул по брой успехи в домашното първеснство, сър Алекс определено е любимец на фенове и ръководство.
По-лошото е, че Юнайтед не изглеждаха особено гладни за успеха. Не видяхме нито натиск, нито особена воля, доста паника и разконцетрираност. Повечето от тези футболисти действително спечелиха турнира миналата година, но дали това ги оправдава напълно за липсата на мотивация. Жалко е, че Бербо за втори път остана с пръст в уста, що се отнася до Шампионската лига. Но пък в Манчестър разполагат с много класен състав и за тях винаги съществува възможността да се сдобият отново с отличието през следващия сезон.
 Барселона
Каталунците определено бяха по-добрият отбор на финала. Макар да не показаха най-добрата си форма, нито пък повториха представянето си срещу Реал, Барса си играха играта и заслужено прибраха купата в съблекалнята си.
Главни виновници за успеха са Шави и Иниеста. Макар да не отбелязаха гол, двамата испанци са от нечовешка класа и бяха в основата на всичко хубаво за техния отбор на терена. Както в офанзивен, така и в дефанзивен план, двамата се представиха великолепно, разиграваха и задържаха топката когато се налагаше и контролираха мача. Халфовете на Манчестър най-вече гледаха отстрани случващото се в средата на терена и дано са взели някой и друг урок от тези магьосници.
Лионел Меси пък подпечата своята „Златна топка” с гола си на финала. Макар да не показа напълно суперкласата си, направи повече от достатъчно, за да заслужи напълно отличието си, което несъмнено трябва да бъде негово, с оглед на сезона. Ако изобщо може да се говори за негов дуел с Роналдо, то той със сигурност го спечели. Аржентинецът се забавляваше на терена, а голът му беше страхотен – нека не забравяме, че е близо една глава по-нисък от защитниците на Манчестър.
 Ето`о и Анри пък на няколко пъти успяха да развинтят порядъчно защитата на Манчестър по крилата и в центъра, с което определено допринесоха за успеха. Голът на първия си беше тяхна запазена марка, а французинът пропусна да се разпише само заради класата на Едвин ван дер Сар.
Отсъствието на Дани Алвеш в защита пък комай наистина се оказа ползотворно. Без безкрайните напъни за атака на въпросния, приличащ на тасманийски дявол футболист, каталунците играха много стегнато в отбрана. Пуйол, Пике и Силвиньо общо взето успяха да обезоръжат безпроблемно звездите на Юнайтед и да пресират и тормозят както в по-задни позиции, така и в средата на терена. Тяхна е донякъде вината за цялостната немощ на Манчестър в халфовата линия и нападение. Определено си свършиха работата отлично.
Пеп Гуардиола пък общо взето не свърши кой знае какво на финала. Игра със стандартния си състав, направи две смени най-вече за да спечели време и да даде почивка на Анри. Все пак чест му прави – както през целия сезон, така и този мач – че успя да мотивира толкова големи футболисти и да ги накара да играят като добре смазана машина.
Барселона искаше успеха повече и си го взе. Победителите пък не ги съдят, затова и злополучния полуфинал с Челси скоро ще остане в историята. Засега им остава цяла година, през която ще бъдат на върха на футболна Европа. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
