|
Сивостен :: Guano Apes - 30.05, зала Универсиада (статия) - Guano Apes, Концерти
 | |
 Никога не съм бил кой знае колко голям фен на Guano Apes. Разбира се, скачал съм с колегите по студентските купони под звуците на Lords Of The Boards и Open Your Eyes и даже съм си сцепвал веждата, но въпреки това групата остана някъде в периферията на музикалните ми интереси. Пропуснах раздялата им, както и соловия албум на Сандра, но пък за сметка на това разбрах за повторното им събиране. Оказа се, че турнето по повод случката ще минава и през България, нещо повече - ще сме една от първите държави, които ще посетят. И така, почти на майтап, се сдобих с билет за концерт месеци преди събитието.
Вечерта на 30-ти май се случи хладна и дъжделива, но това не пречеше на 3-4 хиляди фена да се събират на тумби пред зала Универсиада в очакване на концерта. Тук е моментът и да си призная, че едва предния ден бях разбрал, че ще има и подгряваща група - българската банда Fyeld, сравнително известно име в ню метъла, натоварени с отговорната задача да покачат градусите в залата. Е, не мога да не призная, че момчетата се представиха добре, въпреки че по принцип не харесвам особено този стил. Саундът можеше да бъде и по-добър, разбира се – инструментите бяха твърде усилени, а вокалите - доста по-тихи, и като цяло шумът ми идваше в повечко, но момчетата свириха с много хъс и това се предаде и на публиката. Групата се оказа с немалко фенове, които дори заформиха мош пит, а след 6-7 песни отстъпиха сцената на звездите на вечерта.
Guano излязоха пред родната публика с немска точност. Концертът бе обявен за 20:00 и започна именно тогава, а час по-късно Сандра и компания взривиха залата с You Can't Stop Me. Звукът поне според мен беше перфектно балансиран. Гласът на мацката изпъкваше с една идея над инструментите, точно както си му е редът, залата скачаше и крещеше, а купонът си беше на макс още от началото. След първата песен ме хвана леко срам, че съм на концерт, а даже не съм се изпотил и следващите две-три парчета се набутах в погото. Когато вече бях поизцеден, а и хората около мен показваха признаци на умора, групата явно ни съжали и понамали малко темпото с Candy Love и Do It Again (от соловия албум на Сандра).
Тук е момента да направя включването, че както Guano Apes без симпатичната си вокалистка са нищо, така и тя без групата не струва. Соловите и парчета са доста по-слабички, дори и в сегашното изпълнение, а в оригинал ми звучат още по-бледи. Ето къде дойде и другата изненада на вечерта - за част от песните се включи и гост-китарист. Ако добре съм запомнил, младежът е испанец и се казва Франческо, а ако правилно предполагам е бил част от соловия проект на Сандра. Той направи едно много добро включване на финала на концерта, но за него - когато му дойде времето.
След това кратко отклонение - назад към залата, където концерта продължи с Open Your Eyes. Явно бандата беше решила, че толкова почивка ни стига, защото пак ни вдигна на крака с хитовото си парче от далечната 97-ма година. И след като публиката беше тотално омагьосана, серията бързи парчета продължи. Някак скорострелно ми мина този концерт, нямах време да осъзная какво точно ми се случва, защото бях зает да крещя с останалите, да вея коса и да подскачам (вече по-далеч от погото). А и какво друго ми оставаше, когато се изпълняваха песни като Diokhan, Dick, Break The Line, Scratch The Pitch (ненормален бас има тази песен просто!), Big In Japan. С последната песен всъщност концерта приключи и групата се оттегли от сцената...
Разбира се залата пощуря - тропане, свиркане, викане, рев, разливане на бира по главите на хората... Може би следващата стъпка беше революция, но ни се размина, защото един по един музикантите се завръщаха по местата си. Последна на сцената се завърна Сандра и в типичния си закачлив стил сподели, че ще изпълнят още две песни и вече наистина ще си ходят. Малко ми се губят спомените коя беше предпоследната песен, но завършека си беше феноменален - Lords Of The Boards. Е тук вече родните фенове показаха, че са едни от най-дивите рокаджии. Залата буквално беше пред разпадане, а и как иначе, когато цялата се тресеше от най-масовото пого, което съм виждал. Не знам дали на площада пред парламента е имало толкова подскачащи фенове в дните на най-сериозните протести, колкото в зала Универсиада, но преживяването си беше уникалано. И тук Франческо направи якото си включване, като се метна от сцената в тълпата. Така де, явно в тази песен няма свирене, поне да си направи веселото. Постъпката му беше одобрена от народа пред сцената и за кратко време младежа обиколи цялата зала на ръце, докато накрая се върна при групата. С това приключи и концерта, басиста би един шут на касата и я разби (не мога да разбера защо барабанистите и басистите не се погаждат), групата се прибра, а публиката полека-лека тръгна да се разотива.
Guano Apes определено звучат по-добре на сцена, отколкото в студио. И в албумите има хъс и агресия, но когато са пред няколко хиляди екзалтирани фена свирят с още по-осезаема енергия. И макар и да свириха само час и половина, успяха да забият над 20 песни, да се раздадат изцяло, да направят много добър контакт с публиката, наистина добро шоу и да изправят залата на нокти. Може би до голяма степен се дължи и на това, че тръгнах без големи очаквания, но това е концерта на годината за мен. Благодаря Сандра, благодаря Guano Apes! |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
