Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Marylin Manson - The High End of Low (2009) (ревю) - Алтернативен рок, Глем рок, Marilyn Manson, Нови албуми
Marylin Manson - The High End of Low (2009)

Автор: Ангел Генчев, вторник, 02 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Marylin Manson - The High End of Low
2009, Interscope

Line-up:
1. Devour; 2. Pretty As A ($); 3. Leave a Scar; 4. Four Rusted Horses; 5. Arma-Goddamn-Motherfuckin-Geddon; 6. Blank and White; 7. Running to the Edge of the World; 8. I Want to Kill You Like They Do in the Movies; 9. WOW; 10. Wight Spider; 11. Unkillable Monster; 12. We're from America; 13. I Have to Look Up Just to See Hell; 14. Into the Fire; 15. 15

Трябва да призная, че с Мерилин Менсън никога не сме се слушали особено внимателно. Не броим, разбира се, "The Beautiful People", кавъра на "Tainted Love" и онова, другото готино парче, на което никога не му запомням името - но те са неща, които се случват на купони и нямат нищо общо със задълбоченото, философско изслушване. И даже ако не бяха десетките обещания като на предизборна кампания, че "The High End of Low" ще бъде по-убийствен и брутален, и груб, и въобще по-по-най от всякога, изгревът на цяла нова Менсън-епоха, ако правилно помня изявлението, то щеше да си виси и досега търпеливо на опашката. Докато му дойде времето.

Така или иначе, това не се случи, новата тава избута с лакти доста напред сред чакащите, и каква беше изненадата ми, когато албумът се оказа едва ли не баладичен по менсъновите стандарти. Не че толкова имам конкретни спомени от предишните шест, както стана дума по-горе, но "The High End of Low" се оказа слушаем дори за моя отдавна протъркан от разни вехти рокаджии слух. Какво ти, парчета като "Four Rusted Horses" дори приличат на рок.

Естествено, звукът е повече от порядъчно монотонен, което като че ли е и една от основните причини с Мерилин да не се доразбираме - хване ли се един основен, елементарен риф, ще се повтаря докато ти изпадат пломбите. Също така натурално е и здраво дистортнат и тук-там се включват странни електронни звуци. А вокалът че не може да се сбърка - не може, само това оставаше. Но ако човек не се подведе прибързано, с изключение може би на "We're from America" и "I Have to Look Up Just to See Hell", албумът е толкова спокоен, че можеш дори да забравиш, че го слушаш. Като не пропускаме и трите или четири - в зависимост от разбиранията - балади.

На фона на всичко това обаче, трябва да призная, че "The High End of Low" ми допадна, при това доста. Вярно, не получих нещо странно, което се слуша само при особени обстоятелства и подходящо настроение, но в ексцентричността си - качествено. Вероятно дори точно обратното. Албум, еднообразен в самите парчета, но разнообразен в цялост, и същевременно достъпен. Което обаче лично на мен се струва като позитив, и доколкото продължавам да не слушам активно Мерилин Менсън, имам усещането, че новата му тава ще се повърти още известно време. А в случая това си е жива похвала.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 2686 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.