Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Last Emperor (1987) (ревю) - Бернардо Бертолучи, Марк Пиплоу, Драма, Исторически филми, Вивиан Ву, Джоан Чен, Джон Лон, Кари-Хиро
The Last Emperor (1987)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Последният император (1987)

Хубаво нещо са случайностите и съвпаденията, понякога. Ето, например, онзи ден, по някаква неведома причина, Нова Телевизия реши да промени програмата си в буквално последния момент, и наместо да излъчи поредния, обявен по програмите "фантастичен екшън", се спря именно на този филм. И ако в това време, обзет от вечерна досада и вчерашен махмурлук, не седях пред телевизора, сменяйки каналите, сигурно никога нямаше да го видя.

"Последният император". Тази невероятна драма, излязла изпод ръцете на Бернардо Бертолучи, разказва живота на последния китайски император - Пу Йи - от възкачването му на трона на невинната и нищо не разбираща тригодишна възраст през 1908 г., през революцията и краха на Небесната империя, войните, мечтите и амбициите за възвръщане на короната и манджурската държава, съюзите и предателствата, затворите... чак до смъртта му като невзрачен градинар в Пекин през 1967 г.

Безсмислено е да ви разправям самия филм. Ще призная само, че откри пред мен някои съвсем непознати хоризонти от китайската, пък и световна история, заедно с редица все така особени черти от далекоизточната култура.

Но мога да спомена няколко думи за него. Това, което най-много ме шокира, е че е филмиран през далечната 1987 година - още повече, че го разбрах по-късно, когато се зарових за повече информация. До последния момент си мислех, че става дума за почти прясна суперпродукция на китайското кино - които все повече зачестяват. Озадачих се и от името на режисьора, разбира се. Заснет е в Китай, а не в холивудско студио - също изненадващо за онези години, а атмосферата е предадена меко казано пълнокръвно.

Сред актьорския състав не блестят особено имена (което съвсем не значи, че изпълнението им не блести) - могат да се отбележат Джон Лон ("Час Пик 2") в ролята на императора на средна възраст, Питър О'Тул, в ролята на може би единствения европеец - английският му наставник като дете, Кари-Хироюки Тагава, от японска страна. Последните двама, мисля, са ни достатъчно познати, за да не им е нужно специално представяне.

"Последният император" има две версии - "западна", с дължина 160 минути - или близо три часа - и японска, надминаваща я с точно един час. Макар и създаван за световната сцена, в него широко се говорят и мандарински, и японски - със съответните субтитри. Носител е на 8 Оскара през 1988 г., в т.ч. за най-добра кинематография, най-добър режисьор и най-добра музика. Номиниран е за общо 58 награди от излизането си насам - в САЩ, Франция, Япония, на европейската сцена като цяло, и от тях печели 55.

И какво ли повече остава да кажа... освен приятно гледане!






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 8764 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.