|
Сивостен :: Overlord (ревю) - Triumph Studios, RPG, Компютърни игри
 | |
Преди да се запознаем със самата игра Overlord, трябва все пак да си изясним образа на стереотипния злодей. Злодеите са типажи лишени от морал, с изкривено към липсващо чувство за хумор и гръмогласен смях, най-често свързан с нещо не забавно, и по правило обитаващи тайна бърлога със зловещ вид. Най-важното обаче е, че злодеите винаги биват побеждавани от силите на доброто. Е, не и този път.
В Overlord влизате в ролята на новия... оувърлорд (повелител, господар, почти винаги се асоциира с тиранин, зъл владетел). Наследството ви се заключава в ръждива стоманена броня, порутена кула и т.нар. “подчинени”. Последните - гоблинообразни пакостници - дребни и пъргави същества с лоша хигиена, който правят абсолютно всичко за своя повелител. Гадинките дори нямат нищо против да ги ритате и настъпвате с ботуша си. Интелектът им е силно ограничен, което може да оценим по факта, че биха навлекли каквото им падне за доспехи – от тикви, миши кожи и черепи, тенджери, до златни корони и шлемове, а дори в конкретен случай, се кичат с дамско бельо.
Всъщност, половината от играта са именно “подчинените”. Те биват четири вида – “кафяви”, “червени”, “зелени” и “сини”. В началото разполагате само с първите, останалите придобивате, възстановявайки разпръснатите по света мистични фрагменти от порутената си кула. Всеки вид има предимства и недостатъци, но ще ви трябват всички, защото геймплеят е осеян с пъзели и логически задачи, които ще трябва да решите, за да продължите напред.
“Кафявите” са гръбнака на армията – те са бойците – здрави и силни, в последствие са навличат с разни предмети. Не умеят обаче нищо друго, а ако ги накарате на преплуват някой гьол, ще се удавят по доста забавен начин. “Червените” атакуват от разстояние и са способни да абсорбират огън – умение, което ще ви е необходимо в случай на разни горящи препятствия. “Зелените” абсорбират отровни изпарения и притежават “стелт” технология. “Сините” пък са единствените, които могат да атакуват магически същества, могат да плуват и да съживяват премазаните си - например от огрета - събратя.
Призоваването на всеки един “подчинен” ще ви струва “жизнена енергия”, която можете да си набавите чрез избиването на разнообразни форми на живот. Същата тази енергия може да се използва и за да подсилвате оръжията и бронята си в зловещата ковачница в кулата ви. Истината е, че без смахнатата си армия, самият повелител има силно ограничени бойни способности, а за капак на всичко, злият господар упорито отказва да върши каквато и да е физическа работа (нали затова е господар).
Всъщност голяма част от задачите ви включват опожаряване и плячкосване селищата на различни раси и фракции. Само с един жест на ръката от страна на повелителя и 20-30 гадини се втурват към мирното (или немирно) население на поредното селце, превръщайки го в димящи руини. От време на време има по някой бос, който ще ви изтрепе армията от гоблинчета, ако не му хванете цаката. С всеки фрагмент от кулата пък, който намерите и върнете в “щаба” си, се увеличава максималния брой “подчинени”, които можете да управлявате. А със златото, което плячкосате, ще можете да подобрявате куличката и екипировката си.
Това което разваля малко забавния геймплей е фактът, че вместо повелителят да руши и плячкосва воден от собствени мотиви, той се ангажира да решава проблемите на изпадналите в беда. Просто не подхожда на един зъл тиранин да взема страна в хорските свади. Така поне няма да се поколебаете да извършите злите си дела. А не е изключено, въпреки благородството си, да блъснете някой селянин на земята.
Повечето от враговете ви са доста посредствени – друджета, гноми, тролове, мумии и т.н, но с навлизането си в елфската гора бях приятно изненадан – в обезчестената им земя ми наскачаха немъртви горски животни с подчертано окултен вид, а едрите елени изправени на два крака и с череп за шлем, нападат с огромен, ръчно направен чук.
Графиката на играта е на ниво, въпреки не дотам високите изисквания. Върви доста гладко, което идва от факта, че самата физика на играта е опростена – няма скачане и плуване, а повечето предмети се трошат и изчезват, това обаче съвсем не е негативен момент. Като цяло е доста пъстра. На места атмосферата е невероятна, в останалите случаи – просто много добра. Саундтракът не е нищо особено, затова пък диалозите са забавни. Savegame системата е посредством контролни точки (checkpoints).
С други думи, ако ви се играе нещо по-нестандартно и харесвате RPG-та, то тогава Overlord е играта за вас - а нищо чудно, ако сте антисоциална личност, напълно да се свържете с героя. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|