Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Overlord (ревю) - Triumph Studios, RPG, Компютърни игри
Overlord

Автор: Ангел Марчевски, понеделник, 06 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Преди да се запознаем със самата игра Overlord, трябва все пак да си изясним образа на стереотипния злодей. Злодеите са типажи лишени от морал, с изкривено към липсващо чувство за хумор и гръмогласен смях, най-често свързан с нещо не забавно, и по правило обитаващи тайна бърлога със зловещ вид. Най-важното обаче е, че злодеите винаги биват побеждавани от силите на доброто. Е, не и този път.

В Overlord влизате в ролята на новия... оувърлорд (повелител, господар, почти винаги се асоциира с тиранин, зъл владетел). Наследството ви се заключава в ръждива стоманена броня, порутена кула и т.нар. “подчинени”. Последните - гоблинообразни пакостници - дребни и пъргави същества с лоша хигиена, който правят абсолютно всичко за своя повелител. Гадинките дори нямат нищо против да ги ритате и настъпвате с ботуша си. Интелектът им е силно ограничен, което може да оценим по факта, че биха навлекли каквото им падне за доспехи – от тикви, миши кожи и черепи, тенджери, до златни корони и шлемове, а дори в конкретен случай, се кичат с дамско бельо.

Всъщност, половината от играта са именно “подчинените”. Те биват четири вида – “кафяви”, “червени”, “зелени” и “сини”. В началото разполагате само с първите, останалите придобивате, възстановявайки разпръснатите по света мистични фрагменти от порутената си кула. Всеки вид има предимства и недостатъци, но ще ви трябват всички, защото геймплеят е осеян с пъзели и логически задачи, които ще трябва да решите, за да продължите напред.

“Кафявите” са гръбнака на армията – те са бойците – здрави и силни, в последствие са навличат с разни предмети. Не умеят обаче нищо друго, а ако ги накарате на преплуват някой гьол, ще се удавят по доста забавен начин. “Червените” атакуват от разстояние и са способни да абсорбират огън – умение, което ще ви е необходимо в случай на разни горящи препятствия. “Зелените” абсорбират отровни изпарения и притежават “стелт” технология. “Сините” пък са единствените, които могат да атакуват магически същества, могат да плуват и да съживяват премазаните си - например от огрета - събратя.

Призоваването на всеки един “подчинен” ще ви струва “жизнена енергия”, която можете да си набавите чрез избиването на разнообразни форми на живот. Същата тази енергия може да се използва и за да подсилвате оръжията и бронята си в зловещата ковачница в кулата ви. Истината е, че без смахнатата си армия, самият повелител има силно ограничени бойни способности, а за капак на всичко, злият господар упорито отказва да върши каквато и да е физическа работа (нали затова е господар).

Всъщност голяма част от задачите ви включват опожаряване и плячкосване селищата на различни раси и фракции. Само с един жест на ръката от страна на повелителя и 20-30 гадини се втурват към мирното (или немирно) население на поредното селце, превръщайки го в димящи руини. От време на време има по някой бос, който ще ви изтрепе армията от гоблинчета, ако не му хванете цаката. С всеки фрагмент от кулата пък, който намерите и върнете в “щаба” си, се увеличава максималния брой “подчинени”, които можете да управлявате. А със златото, което плячкосате, ще можете да подобрявате куличката и екипировката си.

Това което разваля малко забавния геймплей е фактът, че вместо повелителят да руши и плячкосва воден от собствени мотиви, той се ангажира да решава проблемите на изпадналите в беда. Просто не подхожда на един зъл тиранин да взема страна в хорските свади. Така поне няма да се поколебаете да извършите злите си дела. А не е изключено, въпреки благородството си, да блъснете някой селянин на земята.

Повечето от враговете ви са доста посредствени – друджета, гноми, тролове, мумии и т.н, но с навлизането си в елфската гора бях приятно изненадан – в обезчестената им земя ми наскачаха немъртви горски животни с подчертано окултен вид, а едрите елени изправени на два крака и с череп за шлем, нападат с огромен, ръчно направен чук.

Графиката на играта е на ниво, въпреки не дотам високите изисквания. Върви доста гладко, което идва от факта, че самата физика на играта е опростена – няма скачане и плуване, а повечето предмети се трошат и изчезват, това обаче съвсем не е негативен момент. Като цяло е доста пъстра. На места атмосферата е невероятна, в останалите случаи – просто много добра. Саундтракът не е нищо особено, затова пък диалозите са забавни. Savegame системата е посредством контролни точки (checkpoints).

С други думи, ако ви се играе нещо по-нестандартно и харесвате RPG-та, то тогава Overlord е играта за вас - а нищо чудно, ако сте антисоциална личност, напълно да се свържете с героя.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2149 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.