Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Държавата: Древна Гърция (статия) - История, Атина, Древна Гърция, Спарта
Държавата: Древна Гърция

Поредици: Държавата

Автор: Димитър Грозданов, сряда, 08 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Преди да си поговорим за идеите, до които великите гръцки мислители са достигнали в размишленията си над същността на държавата, трябва да се обясни какво е било фактическото положение на властта и структурата в Древна Елада.

Древната политическа мисъл достига класическите си, най-изчистени измерения тъкмо тук, на Балканите, в пределите на старогръцкия свят. Учените смятат, че затова има много причини, сред тях географското положение, специфичният прагматичен подход на елините към света , процъфтяващата тръговия с близки и далечни народности. Трябва обаче да се отбележи, че някои от най-прозорливите идеи, тези на Сократ, Платон и Аристотел, които хилядолетия по-късно ще бъдат преоткрити и доразвити от мислителите на модерните епохи, остават нереализирани. Защо, ще разберем малко по-късно.

Център на древноелинския свят е полисът, което от гръцки се превежда буквално като град (от там идва разпростанената наставка „-пол” на имената на градовете – Константинопол например е съкращение от Константинополис – „Градът на Константин”). Разпространеното схващане за него е, че той е град-държава. Макар да има множество прилики със средновековните и ренесансовите градове-държави (Венеция, Флоренция и пр. италийски градове, например), трябва да бъде отбелязано че те не са напълно идентични понятия. Полисът обичайно също е ограничен откъм територия до един градски център и прилежащите към него селски общини. Той обаче не е държава в пълния смисъл на думата, а едно своеобразно преходно ниво между нея и родово-общинния строй. Граждани на полиса са само местните мъже, чийто родители са жители на полиса, при това само тези, притежаващи някаква собственост. Те са единствените, които имат право на поземлена собственост в полиса, завещание и брак, измежду тях се избира управлението. Така полисът се оформя като едно етно-политическо обединение – жителите му са най-вече коренното население на определената територия, обединено под една власт.

Същевременно тези му особености в един момент го превръщат в неудобна за жителите му форма на държавност. Населението нараства неимоверно, децата на атиняните, родени от чужденки, остават непризнати като граждани, ограничени са възможностите за развитие на личността – изход от това положение става основаването на колонии – нови градове-държави, които макар да се развиват самостоятелно, остават обвързани с метрополията и запазват своя елински дух. Това благоприятства развитието и обогатяването на древногръцката мисъл – така Аристотел е роден в колонията на Атина Стагира (от там и един от прякорите му - Стагирит), Питагор е родом от Самос, но живее дълго в Южна Италия, Демокрит и Протогар – от Абдера.

Полисът се появява около VII-VI в. пр.н.е. и се утвърждава като основно звено за старогръцката държавност. Около IV в. пр.н.е. се появяват и първите полисни сюъзи, сред които Атинския морски съюз, Пелопонеския съюз (предвождан от Спарта), Беотийския, Фоксидския и други. Очевидно полисите са били много, но дали могат да бъдат категоризирани? Макар всеки полис да има особености в организацията, присъщи само на него, науката разглежда най вече два типа – земеделски, за чийто представител може да се приеме Спарта, и търговски, какъвто е Атина. Причината за разликата между двата вида полиси обаче е не толкова в това, с което се занимават жителите им (съответно, земеделие и търговия), а в това как са формирани.

Спарта се изгражда като кастова държава. Дорийските заселници завладяват завареното местно население и го превръщат в безправна работна маса – т.нар. илоти. Те са смятани за собственост на спартанската община, но всъщност обработват земите на спартанските семейства. Затова и спартанците смятат всеки труд, различен от заниманията с военното изкуство за жалък и унизителен. И докато Леонид размята копие и крещи „Това е Спарта!”, хиляди семейства копаят нивите и лозята му от сутрин до вечер срещу част от реколтата. Не рядко последните вдигали бунтове и станали причина за т.нар. Месенски войни, през време на третата от които удържали позициите си (не само срещу спартанците, но и срещу пратените им на помощ войски от други полиси) цели десет години и принудили господарите си да отстъпят – една втора и истинска Троя, за която светът няма желание да прави филми.

Атина пък осигурява работната си ръка най-вече чрез робство. Чрез войни и търговия този институт процъфтява и играе важна роля за атиняните през почти цялата тяхна история. Едно правило на първият техен законодател – Солон - забранява изрично елини да бъдат поробвани. Така се очертава своеобразната автархия на древногръцкия полис – от едната страна елините (свободни), от другата робите и варварите – това кастово-съсловно разделение обуславя самодостатъчността на полиса и неговата особена специфика. Тъкмо то обаче става причината и за упадъка на гръцката цивилизация – консервативността на традициите твърде късно позволява да се изгради една наистина ефективна обществена организация.

След победата в гръкоперсийските войни (492-449 пр.н.е.) Атина излиза като победител и изживява разцвета на полисното общество. При управлението на Перикъл (444-429 г.пр.Хр.) градът се превръща в център на цялата древна цивилизация, културно и духовно далеч над всичко постигано дотогава. Твърде скоро обаче настъпват Пелопонеските войни (431-404 г.пр.Хр.), който се оказват и практическото самоубийство на гръцката цивилизация. Атина губи, а безкрайно изтощената Спарта е сянка на миналото си военно могъщество. Светкавичният възход и падение на атиняните обаче е пример защо полисът се явява неадекватна форма на управление и държавност. Атинската демокрация (макар и силно условна такава – както казахме, управляват само мъжете родом от полиса, собственици на земя и на определена възраст) се оказва неспособна да вземе правилните решения в една война, на която трябва да бъде водач. Народното събрание, в което участват всички граждани прави множество грешки, както в събирането на войска, която в даден момент започва да се попълва дори от немотивирани роби, така и в нуждата от единодушни и бързи решения по належащите въпроси. На преден план излиза ролята на военноначалника – стратега – професионален военен, който не се избира от народа. Военнопленниците елини пък биват превръщани в роби – практика, която не съществува от столетия. Налага се убеждението, че не всички свободни могат да взимат решения и че досегашното избиране на постовете чрез бобени зърна е повече от неадекватно (в древна Атина, едно кафяво бобче е било разликата между гражданина и министъра).

Всички тези промени и катаклизми поставят много въпроси относно това как да се промени полисът така, че да отговаря на новите нужди на обществото. На тях древногръцките философи търсят отговор. Най-значими разсъждения оставят Сократ, Платон и Аристотел, за които ще говорим по-обстойно следващия път.






Допадна ли ви този материал? (8) (1) 7678 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.