Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

За вредата от шегата

Автор: Радка Димитрова, четвъртък, 09 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато инсталирали първия комуникационен спътник в близост до орбитата на Плутон специалистите на Земята имали добри намерения. Възнамерявали да ретранслират съобщенията от и до Космоса, където вече огромна армия от изследователи и учени работели с години и промените, които намирали при завръщането си, предизвиквали у тях психологически срив. Смърт на близък роднина, промяна в научните възгледи и ред други причини довели до необходимостта от базирането на такъв свръхмощен апарат, разперил антените си към необятния Космос. Така започнала тази нелепа кореспонденция, от която на доста земляни им запушили мисловните вериги.

Едно от първите съобщения, които пристигнали на Земята, било учтиво писмо, изпратено според проследяване посоката на енергийния лъч, някъде откъм галактиката Конска глава. Така и така, пишело в него, за нуждите на нашите подрастващи поколения изграждаме учебен зоопарк, в който се стараем да ги запознаваме нагледно с представителите на всички познати животински форми. Моля изпратете ни описание и видеоматериал на наличните животински представители на планетата ви.

Когато в информационния център получили писмото решили, че някой хакер се опитва да взриви по много идиотски начин тази ценна придобивка и го препратили към Министерството на сигурността и отбраната, за да открият и неутрализират въпросния шегаджия. Министерските служители наредили съобщения от подобен род да бъдат препращани към техните компютри и впрегнали наличния персонал от водещи програмисти към решаване на загадката. На следващия ден от всички монитори в министерството се четял текстът на писмото, което било придружено с още по-настоятелно искане.

Правителството се събрало на заседание. Едни от членовете на кабинета твърдяли, че нямат право да отказват на подобна молба, а други настоявали, че не можем да излагаме на показ фауната си пред непознати. Надделели първите, които доказали логически, че е по-добре ние да изпратим някоя животинка, отколкото те да дойдат и да се втурнат да изследват Земята и току-виж ни вземат за интересен екземпляр...

Впрегнали най-мощните компютри в работа, но дори и тогава изпълнението на поръчката отнела месец и половина. Онези тарикати настояли комуникационният спътник да предава само и единствено за тях но все пак задачата била успешно изпълнена. След три дни получили благодарствено писмо с молба да им бъдат изпратени 10 000 дъждовни червея. Да оставели пратката в капсула в близост до комуникационния спътник, откъдето тайнствените молители щели да си ги приберат. А между другото, нямали ли и изчезнали животински видове? Щели да им бъдат благодарни, ако им предоставят и данни за такива. Научноизследователските институти и природонаучните музеи тъкмо си били отдъхнали от форсмажорните правителствени изисквания и отново ги впрегнали на работа. Работели денонощно, за да освободят каналите на комуникационния спътник и тогава на един научен работник от музея в Лондон хрумнала идеята да им изпрати снимката, предизвикала в следващите години поредицата от хаос и недоразумения. Тъй като племенникът му навършвал пет години изтичал през обедната почивка и купил от близката книжарница богато илюстрирана книга с дракони и рицари - любимото му четиво. Сканирал илюстрацията, където дракон с разперени крила бълвал огън и дим, като внимавал да изолира образа на сражаващия се с него рицар. Към него впрегнал въображението си и добавил латинско название и подобаващо описание - нокти, бълване на огън, крила. Когато трябвало да опише хранителните му навици се сетил за риба и решил да приключва. Но преди да компресира файла дяволът го бутнал и написал последна думата "БЕЗСМЪРТЕН". Нарочно я написал с главни букви. След като го изпратил, го изтрил от паметта на компютъра.

Този път каналите на спътника били освободени само за три дни и отново получили благодарствено писмо. Към него имало указание да очакват капсула в близост до комуникационния спътник и в нея същество, отдавна изчезнало от повърхността на Земята, което им изпращали в знак на благодарност, че откликнали на молбата им. С това кореспонденцията прекъснала точно толкова внезапно, колкото и когато започнала.

След няколко дни доставили пратката в Сидни. Там им се намирали по-големи помещения и добре оборудвана лаборатория за изследване на генетичен материал. Когато внесли обемистия сандък в залата на Австралийския институт тълпата от зоолози, херпетолози, палеонтолози и всякакви други "-ози" били в прединфарктно състояние. Отворили сандъка посредством дистанционното устройство, прикрепено към него и видяли на дъното, постлано с обикновени овални камъни люспесто същество колкото голямо куче. По всяка вероятност било все още под наркоза, защото лежало, завило опашката около тялото си и не можело да се разгледа с подробности. Внимателно извадили камъните, като не пропуснали да вземат и няколко за изследване и преместили гадината от сандъка. Тогава то изгъргорило, поизпружило се и се изправило в целия си ръст и блясък. Учените предвидливо се дръпнали в единия ъгъл на залата а животното, вече изправено на два крака зацвърчало и се спуснало към тях. По-предвидливите, които се намирали на балкона и снимали паметното събитие, увековечили моментите, когато тълпата се люшкала от единия до другия край на залата, подгонени от цвърчащия звяр. Накрая пред него се изправил един от нощните пазачи на музея, гласовата какофония престанала, животното се снишило и затъркало глава в коленете му. Едва тогава учените го огледали от всички страни. Имало глава наподобяваща на носорозите поради наличието на рог, на приликите свършвали дотам. Уши нямало, но очите му с рубинен блясък били огромни. Люспестото му тяло преливало във всички цветове на дъгата, но покрай роговите плочки на гърба му се мъдрели крила с прекрасен пурпурен цвят. Огромната му опашка надвишавала два метра и когато се изправело на задните си крака му служели за опора. На всичкото отгоре било шестпръсто и на четирите си крайника, които били увенчани с огромни нокти. "Е те такова животно нема!" - възкликнал един учен от български произход и после трябвало дълго време да обяснява откъде произлиза този афоризъм.

Още седмица се тълпяли представителите на научните среди в Австралийския институт, после се разотишли като не забравили да оставят визитките си и да напомнят на служителите, че са длъжни да ги осведомяват за състоянието на Мая. Някой се сетил да й сложи това име в превод от индийското понятие за илюзия, несъществуващо. Накрая директорът на института и подчинените му останали сами покрай цвърчащото животно, което настоятелно напомняло чрез звуците си, че не е илюзия. Дали му вода, плодове, месо, зеленчуци, ядки, но Мая пищяла все повече и кой знае как щяла да свърши неразборията, ако един от гледачите не влязъл при нея със сандвич в джоба. Животното притихнало, снишило се и затъркало глава в джоба му. Човекът извадил сандвича и докато се усети Мая го излапала. "Шефе - връхлетял гледачът в кабинета на директора - животното обича риба!" И му разказал за изядения сандвич. "Десет ще ти купя - отсякъл директорът. - Ако знаеш какъв товар ми смъкна от раменете... " Донесли пълна кофа с прясно уловена риба и всички се наслаждавали на апетита, който проявила прегладнялата Мая. После животното се свило на кълбо и заспало.

Времето летяло. Животното, което при пристигането си било не по-високо от метър и половина, започнало да расте. Кофите с риба се увеличили и накрая докарвали рибата с контейнер. Мая не харесвала замразена риба и в редките случаи, когато й донасяли такава, започнали да се случват обезпокоителни неща. Първоначално от рога на носа си започнала да изкарва струйки задушлив дим, започвала да гъргори, сякаш прочиства гърлото си, после разтваряла широко уста и кълба от дим и искри изскачали навън. Веднъж един от гледачите я ударил с лопатата, с която изривал рибата от контейнера и животното изригнало пламък от устата си. Смелчагата бил доста поопърлен и по-нататъшното отглеждане на Мая било поверено на научните сътрудници, тъй като гледачите напуснали. Но и това било по-малкото зло. Животното ставало все по-саможиво. Все по-рядко допускало някой да се приближава до него, замахвало с опашка, бълвало дим и искри от устата си, показвало нокти. Последният, който се приближил до него, му прикачил проследяващо устройство, тъй като било взето решение Мая да бъде преместена на необитаем остров в Тихия океан. Научните среди поспорили по въпроса целесъобразно или не е решението и млъкнали при предложението да си отглеждат огнедишащ звяр. "Като дракон от приказките е - казвали учените съзнавайки, че не изказват научно становище. - Така са изглеждали древните дракони. "

Но животното не дочакало преместването. Един ден съвсем освирепяло, надало страхотен рев, разперило крила и излетяло през големите прозорци на залата, като отнесло дограмата и част от стената. Проследяващото устройство показало, че е поело курс на юг и не след дълго установили, че обитава бреговете на Тасмания. Дълго се тюхкал директорът но белята била сторена. През следващите години го засичали около Меконг, езерото Тана и фиордите на Норвегия. Имало сигнали и от Амазонка, и от Британска Колумбия. Учените знаели, че Мая се храни с риба, но не допускали, че може да прелита такива разстояния. Уредите показвали, че се издига на височина до десет и повече километра и няколко уплашени пилоти на самолети крещяли за помощ, когато чудовището им се зъбело през прозорците на пилотската кабина. Намесила се и пресата. Завалели съобщения и снимки от различни точки на Земята, които фокусирали живота на Мая. Канадски фоторепортер направил снимки на мечки гризли с изгорена кожа, индианка родила дете с две глави, защото видяла Мая в момент на родилни болки, а горските пожари се разпространили из цялата Земя. Напразно пожарникарите показвали данните от проследяващото устройство, които маркирали, че животното е в другия край на Земята. Всички се заклевали, че малко преди това прелетял дракон, който бълвал огън върху горите.

И тогава Мая се закотвила по крайбрежието на Борнео. Насочили сателит с картина към проследяващата система и установили, че са закъснели. Мая била в прегръдките на огромен крокодил, а въздушните мехури и парата от устата й показвали, че любовта е присъща на всяко живо същество...

Световното правителство отново се събрало на заседание по спешност с единствената точка неразпространение на чуждоземни форми на живот. Било взето решение да бъдат употребени всякакви средства, независимо от протестите на природозащитниците. Правителството се готвело за война с неясен край, когато при министъра на отбраната се появил около четиридесетгодишен мъж със сенки под очите и измъчен вид. Строполил се на фотьойла и с пресипнал глас разказал онази история със снимката на дракона, която била изпратена между останалите данни с изчезналите животински видове. "Аз съм този, който е отговорен за Мая - казал мъжът. - Готов съм да си понеса последиците. Но искам да ви уведомя, че битката е предварително загубена. Там написах с главни букви "БЕЗСМЪРТЕН". Министърът ахнал. "И сега какво ще правим?" "Очевидното - казал мъжът. - Ще търсим помощ от галактиката Конска глава.". Министърът примигал два-три пъти, после включил секретарката си и наредил да го свържат по спешност с министър-председателя. "Ти стой тук - обърнал се към посетителя си. - Ще се наложи да формулираш молбата ни. "

Наземният сателит отново се включил с картина. Мая лежала върху купчина от треви и пръст в заблатена местност на Борнео като истински крокодил и не допускала новите си роднини в близост, като ги пропъждала с искри и кълба от дим. Сребриста летяща чиния се спуснала безшумно, два лъча прорязали сумрачния пейзаж на мочурището, изкопали дупка с диаметър десетина метра и повдигнали Мая заедно с гнездото. Драконът надигнал глава, но докато се усети лъчите го издигнали и заедно с гнездото го прибрали в чинията. Тя описала лек завой, после се устремила към небето и след секунда се стопила...

По-късно се получило извинително писмо. Синът на архитекта, който се занимавал с изграждането на учебния зоопарк, прочел служебната кореспонденция на баща си и понеже описанието на дракона отговаряло почти изцяло на характеристиките на домашния му любимец, който в момента имал малки, решил да изпрати Мая подарък на земляните, като подправи подписа на баща си. В случая не отчел факта, че земляните са примитивна раса и не били в състояние да контролират домашните си любимци, за което щял да бъде наказан.
- Доста се разприказвах, но на Седна, където ме пращат, ще ми се наложи да помълча.
- Какво ще работите там?
- Научни изследвания, за които няма желаещи. Трябва да излежа присъдата от неразумната си постъпка с изпращането на снимката на дракона. В случая съм виновен и то немалко, но повече ме боли от определението "примитивна раса". Върху това ще мисля в следващите пет години.






Допадна ли ви този материал? (7) (0) 2354 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.