Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Да се качиш на Черни връх (статия) - Витоша, София, Туризъм, Черни връх
Да се качиш на Черни връх

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 21 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

За близо десетте месеца престой в София, така и не се престраших да изкача Витоша. Отлагах все поради различни причини – сесия, лошо време, лекции, други занимания. Но когато преди два дни двама приятели ми се обадиха с покана да покорим софийския Еверест, вече просто нямаше как да откажа – и сесията беше свършила, и времето беше хубаво, и началния летен мързел ме беше поотпуснал.

Избрахме леко мазохистичен маршрут – пеша от „Симеоново” чак до Черни Връх, по мъжки – без лифтове, автомобили и транспорт. Точно този път обаче е твърде изморителен – изкачването минава най-вече през стръмни местности, включително ски-писти, където разликата между пътека и обикновено разстояние между два храста е въпрос най-вече на въображение и гледна точка. Ако искате по-спокойна разходка, което ще ви позволи да си легнете без болки в краката същата вечер, по-добре изберете друг маршрут.

Витоша не е най-красивата планина в България, като Рила, Пирин, Родопите и дори Балкана впечатляват с по-величествени гледки и разнообразен животински и растителен свят. От друга страна, разбира се, Витоша е далеч по-достъпна местност или както се изрази един приятел – „тя е градски тип планина”. Наличието на асфалтиран път, лифт и ски-влекове, стигащи почти до самия Черни връх, близостта до София, добре разработените хижи, медицинския център и предимно добре утъпканите пътеки превръщат планината в едно наистина прекрасно място както за излет, така и за по-сериозен туризъм, къмпинг и отдих.

По пътя ни нагоре срещнахме също доста вдъхновяващи пейзажи, а София изглеждаше прекалено кокетна и хубава от толкова високо. Дишайки чистия планински въздух, слушайки спокойната тишина, нарушавана само от ритмично жужене на разни насекоми, човек неминуемо поглежда надолу и се чуди, трябва ли всичко там да е толкова сложно, мръсно и нервопогубващо. Дали ако хората имаха по-често възможността да се погледнат от високо, нямаше да живеем в един много по-приятен свят. Констатираната от десетки автори истина – че човек започва да живее истински, едва когато осъзнае колко нищожен е всъщност – е съвършено правилна и спокойно може да бъде осъзната от висотата на нашата си Витоша.

Какви точно дрехи да вземем за из път и какви провизии да сложим в раницата, ако се решим на дълъг преход пеша до Черни връх? Оптималният вариант за облеклото е да вземете два типа дрехи. С колегите тръгнахме по тениски и къси панталони, очаквайки, че в полите на планината слънцето ще ни напече твърде скоро, но сложихме и по един анцуг в раницата. Очакванията ни се оказаха съвсем правилни високо в планината времето и вятърът се менят твърде бързо и се радвахме, че бяхме достатъчно предвидливи.

Провизиите – първо, и малко извън темата, не забравяйте да се намажете със слънцезащитен крем, за да не се върнете в къщи изгорели на „Т”, с белещи се нос и бузи. Една бутилка вода е напълно достатъчна – до върха има предостатъчно места, където да я напълните отново, а колкото по-малко излишно тегло, толкова по-малко умора. Храната е най-вече въпрос на вкус – все пак ще отбележа, че в хижа „Алеко” цените са съвсем приемливи, има супи и няколко вида готвено – ако решите да обядвате там, едва ли ще съжалите, а сметката ви ще се движи около 7-8 лева за нормално меню със супа, ястие, хляб и напитка.

Когато най-сетне, твърде уморени, стигнахме до Черни връх, неговата семплота някак ни изненада. Околностите му са интересни и имат твърде причудливи форми, а камъните, покрили вододайните зони, са наистина величествени – сякаш сам Крали Марко ги е издялал и наредил. Въздухът беше леден, а облаци минаваха край нас и ни поглъщаха до степен, в която едва виждахме пътя пред себе си. Усещането беше някак особено – бяхме достигнали „Горната земя” от приказките и всичко ни се струваше странно и страховито едновременно. Намирахме се в особено небитие, където времето съществуваше само в главите ни, а на всякъде около нас цареше безкрайност – докато стигаше погледът. Дали всичко това беше умората, дали се дължеше на налягането във въздуха, но Черни връх наистина ни накара да се почувстваме различно.

Лято е – време е за разходка, почивка, плаж, море, планина – в какъвто ред искате. Ако няма да напускате София заради ангажименти, опитайте се поне да отскочите до Витоша – една подобна разходка не само ще ви откъсне от работното ежедневие, но и ще ви даде нови сили и свежест, за посрещане на задълженията до завършека на работното време е идването на блажената отпуска. Приятно прекарване.






Допадна ли ви този материал? (17) (1) 10535 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.