Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Мдина, Рабат и околностите им (статия) - География, Пътепис
Мдина, Рабат и околностите им

Автор: Жеко Найчов, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Платото на Рабат се намира почти в центъра на остров Малта, плодородно е, навярно е най-добре напояваното място на целия остров и е отлично за защита при евентуално нападение по суша. Ето защо останките от човешки поселища, открити в района, датират от най-дълбока древност. По-късно финикийците, римляните и накрая арабите и рицарите на св. Йоан завършват облика на съвременните два града – Рабат и Мдина.

Първите сигурни сведения за град на това място са от Римско време. Това е бил главния град на архипелага и се е наричал Мелита – име, което римляните дават и на целия остров. През 870 г сл. Хр. пристигат арабите и отделят около една трета от стария град, като го заграждат с крепостна стена. Цитаделата наричат Медина, а останалия град – Рабат. По-късно малтийците изменят малко името на крепостта и така то започва да звучи по съвременния си начин – Мдина. Почти до края на 15ти век това е столицата на Малта. През това време, в околностите и са построени няколко манастира, които съществуват и до днес. Едва през 1571 година, главен град на рицарите става новопостроената Валета и от тогава Мдина често наричана Стария Град (Citta Vecchia).

По настоящем, това е един от главните туристически обекти на архипелага. И действително, там има какво да се види.

В Рабат се намират Криптата на Света Агата, катакомбите на Св. Павел, Катедралата Св. Павел и музеят на Римските антики, построен върху останките на стара риимска вила.

Който иска да посети криптата на Св. Агата, трябва да се зареди с доста търпение. Работното и време е ужасно неудобно и много често не е възможно изобщо да се стигне до нея. Представлява подземна раннохристианска църква, свързана със система от ходове, за които се твърди, че достигат до разположените в близост катакомби на св. Павел, предположение, което до сега не е потвърдено или отхвърлено. Стените са украсени с уникални старинни фрески, поради което снимането със светкавица е абсолютно забранено.

Катакомбите на св. Павел са свързани с легендата за пребиваването на светеца на острова през 60 г сл. Хр. В Деяния на Светите Апостоли, глава 28ма е записано следното:

1. И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2. Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3. А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4. Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.

5. Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6. А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
7. Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8. И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9. След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10. те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
11. След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите

Малтийците са си доукрасили библейското предание с разнообразни случки, между които и това, че светият апостол е прогонил отровните змии от острова. И действително, до ден днешен, макар на Малта да живеят няколко вида змии, сред тях няма отровни. Зевзеците добавят, че като е изчезнала отровата от жилата на змиите, отишла е в езиците на малтийските жени, но лично аз не забелязах такова нещо.

Самите катакомби са доста просторни, приятно прохладни и на фона на горещината отвън, са прекрасно място човек да прекара следобда си. Сравнително малка част от тях е отворена за туристите, а доста от проходите са все още неразкрити от археолозите.

Недалеч от катакомбите се намира катедралата Св. Павел, построена върху основите на ранннохристианска черква. Смята се, че на това място е проповядвал самият светец по време на тримесечния си престой на Малта.

Най-ценното нещо в музея на римските антики са оригиналните подови мозайки. Те са прекрасно запазени и много напомнят разкритите в Помпей и Херкулан.

Цитаделата на Мдина е отделена от Рабат чрез просторен парк, намиращ се на земя, която, от съображения за сигурност, никога не е застроявана. Пред самите крепостни стени има дълбок ров, над който минава мостът към главната порта на града. Самата цитадела много ми напомня старият град на Родос. Някога вероятно приликата е била още по-голяма, но опустошителното земетресение през 1693 е сравнило по-голямата част от града със земята и наново посторените сгради са били издигнати в съвремения тогава стил. Въпреки това, първоначалната планировка е запазена. Уличките са тесни, площадчетата – малки и всичко е невероятно тихо и спокойно.

Не случайно Мдина е наречена Тихият Град.

Основна забележителност е Катедралата на Мдина. Тя е с почти същите размери като катедралата св. Йоан Кръстител във Валета и по същия почин е пълна с гробове на рицари. В музея на катедралата има множество картини, между които и две оригинални графики на Дюрер.

За който е виждал нашия Природонаучен Музей в София, Музеят по Естесвена История в Мдина ще му се види доста постен. Той се намира точно до главната порта, в старинен дворец. Рускинята, с която го разглеждахме, до края не можа да прежали двете лири за вход. И действително, да даде толкова пари, за да разглежда камъни от Урал, и дойде малко излишно.

Много красива гледка се открива от крепостната стена. Вижда се почти целият остров до треперещия в маранята хоризонт, където синее морето.

В близост до Мдина и Рабат се намира още едно място, което със сигурност трябва да бъде посетено: Та Ъали (Ta Qali), Селото на Занаятите. Който очаква да види там нещо подобно на Етъра, ще остане по-скоро разочарован. Става въпрос за нещо сравнително ново. Представлява събрани на едно място цехчета с търговска плош, където се продават всякакви образци на малтийските традиционни занаяти – стъкларство, грънчарство, бижутерство, кожени изделия и дантела.

Лично аз бях най-много впечатлен от стъкларите. Те, в същност, са и основателите на Та Ъали. Mdina glass, Mtarfa glassblowers и Phoenician glass са трите фирми, чиито работилници се намират там, като най-стара и най-голяма е Mdina glass. Изделията, които изготвят доста си приличат и, ако бъдат поставени разбъркано на един рафт, неспециалистът няма да може да ги отличи. Но, ако се подредят поотделно на три рафта, вече ще си проличат разликите в стила и техниката на изработка. Работилниците на стъкларите са отвоени за любопитните туристи, които могат да видят как майсторите моделират горещото стъкло.

Отделен и силно различаващ се вид стъкло е на фирмата Gozo glass, която се намира на съседния остров. То е с по-богата оцветка, подобна на ахат и е доста по-скъпо.

Всичко това е невъзможно да се разгледа в един ден, основно поради неудобното работно време на првечето от обектите. Но, мисля, че два дни са напълно достатъчни.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2886






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 6848 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.