Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Александър Громов: "Ватерлиния" (ревю) - Александър Громов, Научна фантастика, "Ватерлиния", Нови книги, Руска литература
Александър Громов: "Ватерлиния"

Поредици: Избрана световна фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 07 август 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Определението "чете се" рядко отдава нужната чест на което и да било литературно произведение. Факт е обаче, че с по-лесното излизане на всякакви автори на пазара, количеството книги, които наистина си струват започват да изглеждат като съвсем нищожно количество на общия фон, а тези, които "се четат" стават все по-примамливи. Тъй като човек по-рядко попада на тях. Защо обаче започвам увода именно с това уточнение. Защото за "Ватерлиния" на Александър Громов като че ли подобно определение е най-точното. С уговорката, че го поставям в най-добрата му светлина.

Защо? Защото романът на руския фантаст се чете леко, стилът е приятен, отделните компоненти от историята сами по себе си са любопитни. Иначе казано всичко изглежда да е наред. И действително, книгата се "изяжда" буквално за ден, увлича и забавлява. Проблемът обаче е, че фабулата като че ли води доникъде, а отделните фрагменти стоят някак си прекалено отдалечени един от друг, което безспорно е недостатък, имайки предвид, че изграждат и продължават една и съща история. Някак си човек очаква повече хомогенност, но не я получава.

Всичко това обаче звучи прекалено негативно, отнесено към "Ватерлиния". Както споменах още в увода, на пазара излизат толкова много заглавия, които стават буквално само за заместител на тоалетната хартия, че звучи почти нелепо да се критикува романът на Громов, който въпреки недостатъците си, успява да задържи вниманието и да забавлява. Друг е въпросът, че на фона на интересните концепции, добре вплетени в цялостната картина, която играе роля за фон на действието, на доста добрия стил и показаното завидно умение на разказвач, на читателя просто му се иска всичко да е перфектно.

Иска му се да научи малко повече за главния герой, за тези еволюирали хора, дори може би за онези събития отпреди години, щриховани, но недостатъчно обяснени. Иска му се онези пропадания между отделните части да бяха по-изгладени, с малко повече описание защо и как се преминава от една картина към друга. Ще му се някои маркирани, звучащи любопитно сцени да не стояха като попретупани.

Иначе казано Александър Громов търпи критика, за "Ватерлиния" именно защото си личи, че можеше да се справи и далеч по-добре. Но дори и така, както е написана, книгата си заслужава отделеното време. Защото въпреки тази доза горчивина, има доста голямо количество наслада. Така че ако се чудите какво да четете и сте поприключили с шедьоврите на научната фантастика, си мисля, че няма да съжалявате ако се потопите в света на водната планета Капка.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3239 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.