Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кьопоолу по домашному (статия) - Домати, Кулинария, Кьопоолу, Патладжан, Рецепти, Салати, Чесън, Чушки
Кьопоолу по домашному

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 13 август 2009.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Почти бях нарекъл настоящето писание "кьопоолу по социалистически" - не за друго, а заради използвания инструментариум - но в последния момент неясно как съобразих, че подобно заглавие току виж се възприело по начини, които на автора не са му минавали и покрай главата, камо ли през нея. Ето защо ще започна с втори увод, преди да преминем към същината на нещата и така любимото на мало и голямо кьопоолу.

По принцип с фабричните храни сме в тревожно примирие. Как така се случи, но от времето на вездесъщия Булгарплод (и сродните му) насам уж един и същ продукт започна да придобива най-различни окраски, оттенъци и понякога откровено странни вкусови качества, което - поне за мен - превърна взаимодействието с тях в някаква невероятно сложна дипломатическа совалка. С други думи, постоянно се опитват нови марки и модели, да не говорим за всичките домашни, екологично чисти, традиционни и какви ли не вариации, а и нерядко тъкмо когато се спреш на някоя и започнеш да я пазаруваш редовно, в продължение на месец, два или няколко, то тя или по неведоми пътища изведнъж придобива съвсем друг вкус, или и намаляват грамажа, вдигат цената, а може и двете едновременно, или просто изчезва от повечето магазини. Или пък въобще. След което целият процес започва наново. Това, естествено, са си част от тегобите на чревоугодието, а и в крайна сметка все се достига някакъв компромисен вариант, но пък има едно ястие, което в купешки вариант задължително има вкус на блудкаж. И то при известен късмет.

Този факт винаги леко ме е озадачавал. Макар и малко пипкаво, за разлика от лютениците, където три баби без колебание ще изнамерят минимум седем рецепти, кьопоолуто винаги се приготовлява по един и същи начин, а голямата дилема е дали да бъде кълцано или смляно. Наистина, и пропорциите на зарзавата са малко плаващи, въпрос най-вече на това дали го предпочитате по-чушково, патладжанено или пък доматено, но подобни са относително дребни подробности. И въпреки това, готовото кьопоолу просто не става.

Предисловието за сметка на което стана, при това доста длъжко, затова нека най-сетне видим какво ще ни е необходимо, за да преодолеем това технологично препятствие. Продуктите всъщност вече почти ги изброихме, като освен син и червен домат и чушки, ще е нужен пресен магданоз, кромид лук и чесън, а за подправяне - сол, олио и оцет. Съотношението, вече стана дума, е изключително по вкуса на приготовляващия, като все пак доматите са по-малко от другите две основни съставки, а колкото до чесъна - както казваше вечният Мечо Пух - колкото повече, толкова повече.

Далеч по-важен е инструментариумът. Още в началото споменах, че процедурата носи духа на едно отдавна отминало време, когато изработката на домашни консерви бе неизменна част от пролетно-летно-есенния сезон - за да могат да се консумират през зимата, разбира се - и ето, че дойде момента за подробности. Ще ви е нужен силен котлон, естествено, заедно с вътрешната нагласа за сериозно последващо миене, а тъй като не говорим за промишлени количества, вариантът с ламарина на огън зад панелката някак си не е актуален. Отделно ще изпитате нужда от тенджерка, тава, найлонова торбичка, малко стари вестници, и - най-важното, тъй като кълцаното кьопоолу, чиста проба салата, е за аматьори - машинка за месо.

Може би част от гастрономите вече гледат шашнато, така че нека поясня. Високооборотните блендъри са чудесно пособие на модерната кухненска епоха, подходящи за какви ли не ситуации, но за тази работа просто не ги бива - освен ако не искате кьопоолуто ви да придобие консистенцията на паста, което автоматично му убива половината чар. Истинското кьопоолу трябва да е на миниатюрни парченца. Където на помощ идва точно машината за месо. А всъщност, ако не сте в съвсем нова къща, шансът да разполагате с един от онези култови ръчни варианти "Made in Czechoslovakia", с дебелина на стоманата аха-и-сантиметър и абсолютната възможност да ни надживеят всички е наистина микроскопичен.

Ако все пак нямате, нещата мъничко се усложняват, тъй като можете да намачкате патладжана и доматите с малко усилие, ала чушките щете не щете ще трябва да кълцате на максимално дребно. Но, c'est la vie - по-важното е да влагате страст, ако ще и на кристали.

Самото приготовление неминуемо започва от патладжаните и чушките, които ще трябва да опечете добре - всъщност, при синия домат това е малко меко казано, тъй като целта е да го овъглите добре от всички страни. Последното се прави с цел да се елиминира горчивината му, като не забравяйте освен отстрани да го опечете и от долната част - в момента, в който постигнете известно майсторство, със сигурност ще можете да подпирате по два-три патладжана така, че да не се налага да ги държите с ръка над горещия котлон.

Именно тук на помощ идват и найлоновата торбичка и вестниците. Всяка поредна порция изтерзан над огъня зеленчук завивате във вестник, едно от по-добрите му приложения, и добавяте към останалите в торбето, което на свой ред завързвайте след новото попълнение. Целта е зарзавата да се задуши добре от поетата топлина, което специално при чушките улеснява беленето - пък и цялото придобива един лек аромат на "Работническо дело", който някак си осмисля допълнително вложения труд. Това в кръга на шегата, разбира се, но вестникът наистина има няколко функции - отпървом поема излишната влага, така че да не бършете после и пода, а още повече, че можете да белите зеленчуците директно в него, след което завивате и хвърляте - удобно при малък работен плот, и също така нецапащо.

В крайна сметка, ще се сдобиете с цяла торба обгорени и мумифицирани в ежедневна преса чушки и патладжани, които за момент можете да оставите настрана, тъй като трябва да се занимаете и с последния кандидат за вашето салатно произведение - доматът. Не зная дали сте имали щастието да наблюдавате човек, опитващ се да обели червен домат, но мога да ви уверя, че подобна сърцераздирателна картина е способна да изкара сълза дори и от камък. Ето защо все още не спирайте котлона, на който досега сте пекли - решението е съвсем елементарно, и то на цената на няколко грама доматена маса. В споменатата тенджерка кипнете вода, не е нужно дори да я подсолявате, и веднага щом заври, сложете доматите - цели - в нея, да се бланшират за 2-3, 4 минути. Дори можете да ги оставите да поврят за това време, след което да ги дръпнете настрана и оставите в горещата вода още малко - ще установите, че не само кожицата им се бели за секунди и с голи пръсти, но и освен повърхностните милиметър-два, които и без това падат с нея, вкусът им е на практика непроменен.

И ето, че дойде времето за финалната права. Всичко е обелено, готово за смилане, и тук влиза и последният участник в цялото представление - тавичката. Нейната цел е една единствена - да побере неподправената все още смес, излизаща от машинката за месо. Причината да се ползва точно разлат съд е всъщност много проста - тъй като при меленето по този начин доста успешно се разделя сухата маса от сока, ако предпочитате самото си кьопоолу по-сухо, то можете лесно да се възползвате да премахнете част от последния. Иначе, мелите всичко без колебание, накрая обърквате добре и подправяте със сол, олио и оцет на вкус - като между другото, ако котлонът е все още топъл, можете да позагреете растителната мазнина преди да я добавите в сместа. Ще придаде лек, но приятен вкус на запържено.

И това е на практика всичко. Крайното произведение оставете обаче поне за час в хладилника, за да могат да се смесят добре ароматите, след което остава единствено да консумирате с наслада. А мярката - поне в случая - комай е на корем.

--
пс. Авторът поднася искрените си извинения, че не може да предостави снимков материал, но при възможност ще поправи този си пропуск.






Допадна ли ви този материал? (6) (1) 9264 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.