Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Orphan (2009) (ревю) - Хауме Колет-Сера, Алекс Мейс, Дейвид Джонсън, Драма, Ужаси, Ариана Енджиниър, Вера Фармига, Джими Бе
Orphan (2009)

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ужасите определено са един от най-скоротечните жанрове на големия екран - постоянно излизат нови заглавия, макар че ако трябва да сме откровени, то повечето от тях не заслужават особено внимание. Дори, бих казал, появата на хубав филм на ужаса е явление, което обикновено трябва да се отбележи. В този ред на мисли, "Orphan" е едно от добрите попадения през последните месеци, което щеше да бъде близо даже до перфектно, ако нямаше един сериозен недостатък. Но за него - малко по-долу.

Самата мултинационална продукция, реализирана с участието на САЩ, Канада, Германия и Франция, е режисирана от испанеца Хауме Колет-Сера, на чиято съвест тежи печално известната "Восъчна къща", популярна най-вече със смъртта на Парис Хилтън. Шегата настрана, всъщност дебютът на младия европейски режисьор от преди четири години не е чак толкова срамно слаб, а от втория му опит в полето на ужаса се вижда доста добре, че потенциалът му никак не е за пренебрегване. Накратко, "Orphan" ни прехвърля в дома на семейство Колман, вече на средна възраст, което не само сравнително неотдавна е преживяло загубата на третото си, мъртвородено дете, но и дъщеричката им страда от вродена глухота. Въпреки това, с известен оптимизъм и в опит да излекуват до някаква степен травмите, Джон и Кейт се решават да осиновят още едно дете - деветгодишната рускиня Естер. Постепенно обаче, новият член на семейството започва да показва някои определени странности, което пък на свой ред изважда от килера и призраците от миналото, обтягайки допълнително взаимоотношенията между двамата. Както се оказва в крайна сметка, нещата наистина съвсем не са в ред, в дъното на поведението на Естер стои шокираща истина и събитията за Колманови придобиват доста страховит оттенък.

С други думи казано, сценарият е много сполучливо изграден, съумявайки постепенно, но постоянно да нагнетява напрежението от една привидно невинна завръзка чак до кулминацията в самия финал на лентата. В допълнение към това, режисурата на Колет-Сера е определено убедителна и силно атмосферична, при това без да се прибягва до някакви ефектни крайности - реално погледнато, "Orphan" е в голямата си част съвсем солидна психодрама, като няколкото епизода на ужас, дори не толкова ужасни сами по себе си, идват повече за да подчертаят дебело усещането. Същински адмирации обаче заслужава актьорската игра, и то най-вече що се отнася до децата - дванадесетгодишната Изабел Фърман прави втрещяващо изпълнение, а доста впечатляваща е и абсолютната дебютантка Ариана Енджиниър, която, между другото, наистина страда от проблеми със слуха. Малко по-малка като обем, но също много добра е ролята на Джими Бенет - третото дете на семейството, Даниел - и даже за момент остава едва ли не впечатлението, че на техен фон родителите изглеждат малко изкуствено. Макар че реално и Питър Сарсгаард, и Вера Фармига са на обичайното си ниво.

И при цялата чудесна работа във всяко едно отношение - пропуснах да допълня, че филмът не е нито прекалено опростен, както нерядко се случва при ужасите, но не е и твърде отвлечен, което също не им е неприсъщо - в един момент, най-вероятно след неговия край, човек си задава въпроса: "Защо трябваше да е два часа?". Големият недостатък, за който споменах в началото, е, че "Orphan" е ужасяващо муден - и дори не може да се каже, че развоят на събитията се ускорява по някаква крива, което може би щеше да оправдае отчасти тромавия първи час. Темпото не е съвсем равномерно, усеща се постепенно забързване, а финалът дори е относително наситен, но има един период от време, преди нещата да започнат да идват по местата си, когато малко по-нетърпеливите зрители вероятно вече ще започнат да изпитват буквално известно раздразнение.

А за съжаление този минус никак не е пренебрежим - едва ли много хора отиват на кино запасени с търпение. Все пак, целта на развлекателната индустрия е, както сама си казва, да развлича. Не мога да го отмина и аз, затова за финал ще повторя - "Orphan" е категорично един от най-добрите филми на ужаса излизали през 2009 г. по повечето параграфи, но ахилесовата му пета са скоростта и продължителността. И просто обезателно трябва да имате едно наум, преди да се захванете с него.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2768 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.