Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Motley Crue в Каварна (статия) - Motley Crue, Глем рок, Концерти
Motley Crue в Каварна

Автор: Денислав Велчев, неделя, 16 август 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако допреди няколко години някой ми беше казал, че кралете на глем метъла Мотли Крю ще дойдат в България, щях да се засмея с неверие. Коренно различно обаче беше настроението ми на първи юли тази година, когато застанах пред вратите на стадион „Калиакра” в Каварна, очаквайки една от групите, които исках да видя преди да ида на оня свят.

Всичко започна нормално - лафове, биричка и смях заедно с още близо трийсетте души, които се бяха наредили заедно с мен, пред арената в адския пек. Започнахме да си говорим за болестта на Мик Марс, за лудите изпълнения на Ники Сикс и Томи през осемдесетте, за гласа на Винс. Унесени в спомени и сладки приказки, не усетихме кога часът наближи 17:00. Вече ставахме нетърпеливи и попитахме директно охранителя кога ще ни пускат, а той отговори да изтраем още малко. Така и направихме докато към 18:00 същият този гард ни заяви да се размърдаме, защото след половин час започват проверките и съответно влизането на стадиона.

У мен настъпи неописуем прилив на енергия, защото за пръв път щях да вкуся от атмосферата на „Калиакра рок фест”. Около шест и половина вече бях със заверен билет, закопчах здраво колана на камуфлажните си панталони (непопулярна дреха за глем феновете, но пък изключително удобна). Заедно с моя добър приятел Делиян, по-известен в интернет пространството като Aryanbgrocker, затичахме с всичка сила към оградите, развълнувани далеч отвъд нормалното, че най-сетне ще чуем една от любимите си групи. И ето, че заветната цел бе достигната и вече бяхме на първата линия, когато най-после се сетихме, че липсва нещо много, много важно - БИРА! С исполински мъки се добрах до най-близкия павилион, откъде грабнах набързо няколко литра пенлива течност и после успях да се върна на същото място, най-вече благодарение на факта, че стадиона все още не бе пълен. Разположихме се малко по-удобно и зачакахме Lauren Harris и след по-малко от четиридесет минути тя се появи на сцената. С ръка на сърце признавам, че изпълнението и не ме впечатли, но пък нейният басист и китарист действително направиха шоу, особено първия, който постоянно изпълняваше ефектни движения от рода на популярния през осемдесетте powerslide (приплъзване на колене) пред нашия сектор до дясната колона. Почти без да успея да се усетя, щерката на мейдъновия басист приключи участието си.

Започвах да усещам напрежението - техниците работеха с пълна пара като пчелички през пролетта, техниката бе готова, осветлението бе нагласено - всичко беше наред. Мина обаче почти час, а може би и повече – времето ми се стори като цяла вечност. „Ето, идват!” - това бяха думите ми, когато най-сетне засвири „Hell's bells” на добре познатите ни AC/DC. Всички разбраха, че началото е близо, започнахме да скандираме “Motley, Motley, Motley!”. Краят на песента беше близо, стадионът беше пълен, атмосферата беше нажежена. Стана 22:00. Край на чакането! Започна се, черното платнище на сцената падна, четиримата се появиха един по един, първо Томи и Мик, след това Ники и накрая Винс. „Kickstart my heart” даде едно наистина ударно начало, Мик още с началните акорди разсея всички съмнения, че не може да свири на живо така, както в студио. Купонът започна. „Wild Side” беше напълно подходящо парче за създалата се ситуацията, звукът беше меко казано силен, ударен, перфектен, започнахме да скачаме и да пляскаме с ръце припявайки в такт, започна и леко импровизирано барабанно соло на Томи, сякаш предвещаващо шоуто, което американецът направи по-късно вечерта. Третата песен бе от новия албум и неочаквано за мен бе приета доста топло от публиката. След което най-сетне дойде моментът на героят ни Мик Марс, който просто ни размаза с едно великолепно соло, оставило ни без дъх - поклон пред този човек!

Стигна се и до абсолютно любимата ми песен – „Live Wire”. Съблякох тениската си, защото енергията ми дойде в повече, започнах да крещя истерично, особено на момента, когато и самият Винс извиси мощно глас. Ексцесиите продължиха и при „Mutherfucker of the year” по време на чието изпълнение няколко „леко” подпийнали мъжаги се тупаха в гърдите на припева, изпитвайки явно удоволствие от великолепното настроение на сцената. Започна и първата балада, съпроводена ефектно с бели балони, пуснати из публиката. „Don’t go away mad” определено ни накара да подскачаме под ударите на барабаните.

Но момент, забравих най-интересната част от вечерта - Томи f***n Lee! Този човек направи уникално шоу раздавайки се (в определен смисъл дори буквално) до край - имаше разпявка с публиката, подари ни от любимото си пиво, от което дори успях да пийна една глътка, и да ви кажа честно - силно е! Томи ни накара да се почувстваме както в онези изгубени и забравени години на хаос и рок през средата на 80-те. Химнът „SOS” започна точно след „Don’t go away mad”, ръцете увиснаха моментално във въздуха. Песента протече някак утопично, всичко бе абсолютно прекрасно, Винс се радваше на публиката, особено на първите четири реда, защото там вреше и кипеше. Врящият котел продължи и по време на „Primal Scream” - още ме боли гърлото от първичните викове, които издавах на тази песен. Тя свърши, но усетихме, че се задава нещо още по-голямо! Ето я и песента, която всички очакваха - Винс ни накара да вдигнем юмруците си, да запалим въображаеми мотори. „Нека всички жени се чувстват поздравени” – добави той. Можеше да бъде само една песен. „Girls Girls Girls” – звукът сякаш мина свръхзвуковата бариера, краката бяха въздуха, главите се клатеха неудържимо нагоре-надолу, а на припева вдигнахме достатъчно висок шум, за да може дори Томи зад барабаните да ни даде знак „ОК”.

Неусетно стигнахме до вечния евъргрийн „Dr. Feelgod”. Не вярвам да е имало някой, който да не се е почувства уникално, след като я чу, но пък след нея чухме „Good bye Kavarna!” и сърцата ни се свиха, а гърлата ни от само себе си завикаха „Бис”. След малко видяхме белия роял, изрисуван отгоре до долу – идваше любимата „Home Sweet Home”. Последва нова разпявка с публиката, нежно изпълнение, накарало ме да падна на колене в еуфорията и за малко да заплача. Мик подхвана солото, гласът на Винс трептеше - Боже, какво изпълнение.

Това беше всичко, с изключение на поредните магарии на Томи, накарал ни да скандираме имената на членовете на групата, преди да си тръгнат – „I say “Motley” you say “CRUE!”

Всичко приключи така бързо, както и започна, нямаше умора, глад, жажда - само усмивки и щастие. Глемът е все още жив, а Мotley все още ги бива! Това е част от емоцията, която изпитах на първи юли, надявам се съм успял да ви предам поне част от нея.

Ето и сетлист на концерта:
01. Kickstart My Heart
02. Wild Side
03. Shout At The Devil
04. Saints Of Los Angelis
Guitar Solo: Mick Mars, Purple Haze (Jimi Hendrix)
05. Live Wire
06. Mutherfucker Of The Year
07. Don’t Go Away Mad (Just Go Away)
08. Same Ol’ Situation (S.O.S.)
09. Primal Scream
10. Girls Girls Girls
11. Dr. Feelgood

Encore:
12. Home Sweet Home






Допадна ли ви този материал? (8) (1) 2357 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.