Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кърт Вонегът: "Механично пиано" (ревю) - Кърт Вонегът, Антиутопия, Белетристика, Съвременна проза, "Player Piano", Американска литература, Но
Кърт Вонегът: "Механично пиано"

Автор: Веселина Герджилова, четвъртък, 27 август 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Това не е книга за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде...

Така започва „Механично пиано” – първият роман на големия американски писател Кърт Вонегът, публикуван през 1952 г. Интересна подробност е, че романът е преиздаден през 1954 г. под новото име „Утопия 14”, но след това авторът и издателите се връщат към първоначалното заглавие.

„Механично пиано” е роман антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. На власт е малка група олигарси. Но олигарсите на Вонегът не са капиталисти, а инженери и мениджъри. Машините са достигнали своя триумф, измествайки напълно вече безполезните работници и тоталната механизация води до конфликт между двете класи.

Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът разказва историята на инженера Пол Протей, който не иска да живее в свят, в който хората са просто допълнение. Въпреки че Пол се изкачва по стълбицата на успеха – перфектната съпруга, добра позиция в завода Илион (който странно напомня на Дженерал Електрик) и голямо повишение, той е обзет от съмнения за състоянието на обществото. Така Протей се присъединява към революционна организация, бореща се против машините, но той и съмишлениците му скоро се убеждават, че бунтът е безсмислен. Пол осъзнава, че в действителност целта им е била да дадат надежда на човечеството, а не да разбунтуват обществото...

В известна степен първият роман на Вонегът съдържа биографични елементи, отразявайки раздялата му с работата в Дженерал Електрик и началото на творческата му кариера. Вдъхновението за книгата той обяснява така: „Работех за Дженерал Електрик. В производствения процес участваха много прецизни машини. Беше 1949 г. ... „Механично пиано” беше моят отговор на намеренията всичко да бъде управлявано от малки кутийки. Да, имаше смисъл от тях. Да притежаваш малка тиктакаща кутия, която взима всички решения вместо теб, никак не е лошо. Но е твърде лошо за човешките същества, които придобиват своето достойнство чрез работата, която вършат. Книгата ми е пасквил, осмиващ Дженерал Електрик. Ухапах ръката, която ме хранеше.”

Темите и техниките, използвани в „Механично пиано”, предначертават пътя, по който ще поеме Вонегът в писателската си кариера. Засегнатите проблеми в книгата ще се появяват и в следващите произведения на американския романист – технологията като нож с две остриета, човешката нужда от смисъл в живота, преодоляването на самотата, когато приятелството и бракът се разпаднат. Големият проблем в романа е, че с напредването на технологиите хората стават безполезни. Те имат всичко необходимо, но въпреки социалната сигурност са нещастни и се чувстват ненужни. Забележима е тук и способността на Вонегът да се дистанцира от всекидневното – понякога чрез хипербола, понякога чрез наивно, почти детинско описание, а понякога и чрез използването на страничен наблюдател. Преплитането на няколко сюжетни линии, които служат за изразяване на разнообразни социални коментари, също е характерна техника за майстора на американската словесност.

Вонегът използва механичното пиано като метафора за едно общество, превърнало се в инструмент, свирещ безгрешно зададената мелодия, но без нуждата от човешка намеса. Друга причина за избора на заглавието е и фактът, че механичното пиано е една от първите прояви на автоматизация в човешката история.

Въпреки че е издаден през вече далечната 1952 г., този роман е актуален и половин век по-късно. Защото „Механично пиано” е роман за безнадеждността на революцията в свят, който отхвърля всички революции, и за безсмисления бунт на човека, който се опитва да го промени.

Сатиричният поглед и циничният тон на Вонегът не му пречат да се смее на абсурдите. Но въпреки умелото разобличаване на абсурдността на света авторът не предлага спасителен изход. Може би защото някои проблеми нямат решение...

--
Повече информация от страницата на ИК "ЕРА"...






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 3653 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.