Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Интервю с Лиза Сий (статия) - Лиза Сий
Интервю с Лиза Сий

Автор: ИК "Хермес", четвъртък, 10 септември 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Лиза Сий е родена в Париж, но израства в Лос Анджелис. Дете на американка и китаец, Лиза е прекарвала много време с роднините си в Китайския квартал, който приема за свой роден дом.

Въпреки добрите продажби и положителните отзиви за книгите й, Лиза Сий постига големия си успех като писателка и получава световно признание с написването на романа „Снежно цвете и тайното ветрило”. Първият тираж на книгата буквално е разграбен от книжарниците в САЩ, продажбите надхвърлят милион и двеста хиляди екземпляра. „Снежно цвете и тайното ветрило” заема челни позиции в престижните класации на бестселъри няколко поредни месеца и е издаден в 37 страни. Книгата печели редица награди, а правата за филмирането й са под опция в няколко филмови студиа.

Какво е мнението на авторката за небивалия успех, какво я вдъхновява да напише романа и как се чувства сред заобикалящата я суматоха? Ето какво споделя самата тя:


„Снежно цвете и тайното ветрило” постигна зашеметяващ успех. Каква беше целта ви да напишете тази книга? Да отдадете почит на китайската култура може би?

Не съвсем. Аз пиша на теми, които са ми интересни. Единственото, което мога да направя, е да се надявам, че хората ще се заинтересуват от това, което вълнува мен. До известна степен тази книга е историческа. Идеята за написването й се роди, когато научих някои интересни факти от миналото и се запитах защо досега не са ми били известни. В нашето семейство са съхранени редица традиции, свързани със сватбите, погребенията и други поводи. В книгите си искам да обясня защо спазваме тези обичаи и какво е тяхното значение, макар това да не е основната ми цел.

Времето на действието в романите ви се развива преди векове, но героите са близки до съвременните хора? Съзнателно ли се стремяхте да изобразите персонажите възможно най-реалистично?

В исторически план хората не се променят толкова много. Всички имаме майки и бащи. Всички се нуждаем от въздух, сън, храна. Най-важното обаче е, че хората изпитваме чувства и емоции. Китайците ги наричат седемте емоции – радост, гняв, тревога, страх, любов, омраза и желание. Те вярват, че тези емоции са толкова силни, че дори могат да преминат границата между живота и смъртта. Бих добавила, че тези емоции са неподвластни на времето. Освен това се старая да не налагам съвременните ценности на героите си. Често ме питат защо не изразявам по-крайна позиция срещу бинтоването на краката. Просто не искам. Единственото ми желание е да се поставя на мястото на героите и да накарам читателите не само да изпитат техните чувства, но да направят собствени изводи.

В „Снежно цвете и тайното ветрило” описвате в детайли бинтоването на краката на жените и начина, по който тази ужасяваща практика се отразява на целия им живот. Каква е била целта на бинтоването?

За главните героини тази мъчителна процедура е начин да подобрят житейския си статус. Исках да опиша бинтоването на краката от гледна точка на дъщерята, да изпитам нейните ужас и болка. Това е великолепен пример за китайското схващане за майчина обич. Дори йероглифът, който обозначава това понятие, се състои от два елемента – любов и болка. Но когато описвах сцените на бинтоването, разсъждавах като родител. Не мога да си представя как една майка би причинила такова страдание на детето си. Трябваше да осмисля майчината обич от друга гледна точка. Защо китайките са бинтовали краката на дъщерите си? Защото само по този начин са можели да им дадат по-голям шанс в живота. Да, бинтоването цели и материални облаги, но това също е израз на майчина обич.

Все пак не може да не се съгласите, че тази практика изглежда прекалено жестока за съвременния човек.

Всяко общество и време има свои морални закони и естетически норми. Днес в Америка гръдните импланти са обичаен подарък за завършване на гимназията. Няма разлика между бинтоването на крака в Китай в миналото и широко разпространеното уголемяване на бюста в наши дни. Същото е – майката прави подарък на дъщеря си, а целта е момичето да е по-привлекателно и това да му даде възможност за по-добра реализация. Можем ли да открием вас или близките ви в образите на героите от книгите ви?

Да, влагам някои черти от себе си и близките си в героите. Наскоро осъзнах, че образът на баба ми присъства във всички мои книги – сватовницата мадам Уан от „Снежно цвете и тайното ветрило”, бабата на Божур в „Любовта на Божур”, свекървата на Перла в „Момичетата от Шанхай”. По този начин съм близо до баба си, която почина преди доста години. Намирам вдъхновение в истории за забравени вече хора и събития. Например тайната писменост на жените в Китай обсеби съзнанието ми и ме вдъхнови да напиша „Снежно цвете и тайното ветрило”. Вдъхновяват ме и човешките взаимоотношения и емоциите, които те пораждат.

А вдъхновява ли ви нещо от заобикалящата ни действителност?

Да, семейството ми. Искам двамата ми сина и съпругът ми да се гордеят с мен. За мен е важно децата ми да виждат, че съм здрава, щастлива, амбициозна и креативна и това не ми пречи да бъда грижовна и любяща майка и съпруга.

--
По материали от ИК "Хермес"...






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2161 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.