Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Замъците: Бялата чапла (статия) - Архитектура, История, Иеясу Токугава, Хидейоши Тойотоми, Япония
Замъците: Бялата чапла

Поредици: Архитектурни шедьоври; Замъците

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, събота, 12 септември 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Замъкът “Бялата чапла” е едно от най-старите напълно запазени крепостни съоръжения в Япония. Със своя елегантен силует и отлична фортификация, той е ненадминат образец на японското крепостно строителство. Разположен във важен стратегически пункт, замъкът контролира пътя на запад от Осака. Още в средата на XIV век тези земи са владение на княжеския род Акамацу, който издига през 1331 г. укрепление с високи стени. Те не успяват да запазят собствеността на фамилията и владението преминава в ръцете на самурайския клан Кодера, който на свой ред е принуден да предаде замъка на легендарния военачалник Хидейоши Тойотоми през 1581 г. Този период от японската история, известен като Сенгоку дзидай - Епохата на воюващите провинции, е време на кървави междуособици и непрестанни сблъсъци между феодалните кланове, които, възползвайки се от слабата центрaлна власт, се опитват да разширят с всевъзможни средства владенията си. Всеки аристократ се стреми да защити себе си и имуществото си с мощни военни укрепления. Набезите и грабителските нападения не щадят дори будистките манастири.

Крепостта се издига на върха на хълм, извисяващ се над град Химейджи на 45 м. височина. Отдалече, особено в мъгливи дни, боядисаните в бяло кули изгубват очертанията си и се сливат в единна маса, силно наподобяваща на чапла, кацнала насред блато. Японците имат обичай да назовават крепостите си с лирични имена – една от тях, отличаваща се с кръглата си форма е наречена “Костенурка”, друга, заради черните си стени е наречена “Гарван”. А цитаделата в Химейджи се назовава Бялата чапла. Под това име тя влиза в историята на средновековната японска архитектура. По своите размери отстъпва само на мощната крепост Осака. Нейният каменен фундамент, белите и дървени стени, бойниците с разнообразна форма, служат за образец на строените по-късно японски крепости.

Непосредствено след овладяването на териториите на север от Вътрешното японско море Сетонайкай, Хидейоши нарежда да се укрепят допълнително стените на завладения замък. Около цитаделата се издигат нови крепостни стени с 30 наблюдателни кули. Замъкът е обграден с дълбок ров, пълен с вода, над който се простира солиден дървен мост. Отбраната на крепостта е изградена от пет нива. Пътят към вътрешността е сложен лабиринт с множество вътрешни врати и кули. Дори в мирно време е трудно да се ориентира незапознатия в него, а по време на вражеска атака, сложността на отбраната е още по-голяма. Нападателите се оказват под непрестанния обстрел на мускети и стрели, изсипвани от укрепилите се на по-високите нива защитници. Вътрешното крепостно пространство може да се обстрелва от многобройните правоъгълни, триъгълни и кръгли бойници. От тях трите хиляди самураи, охраняващи в онези времена крепостта, могли да обстрелват от три страни неприятеля. В големи складове се съхраняват оръжия и продоволствие в случай на продължителна обсада. Строителите на крепостта са изградили кладенци, хитро замаскирани подземни проходи със стръмни стени, издигащи се нагоре и навън (т.нар. ефект на ветрилото).

“Бялата чапла” никога не изпълнява бойното си предназначение – след завършване на строителните работи, в периода 1601-1609 г., в тази част на Япония настъпва относителен мир. В самото начало на XVII век властта в страната преминава в ръцете на шогуна Иеясу Токугава. С бързи и решителни (често граничещи с жестокост) мерки той прекратява продължителните междуособици и установява мир, продължил няколко века. Затова крепостта е запазена до наши дни във вида, който е имала по времето на княз Икеда. Крепостният комплекс включва 83 дървени сгради.

През следващите два века – XVIII и XIX, около замъка селото Химейджи се разраства и се превръща в красив град.

Изградени изцяло от дърво, стените на замъка са боядисани в бяло. Сърцето на крепостта е главната кула, извисена върху най-високото място. Тя е своеобразна ос, около която се издигат още шест етажа. Символизира властта на княза и неговия закон. Вътрешната украса на крепостта в епохата на най-голяма мощ на шогуните поразявала с разкоша и великолепието си. Дървени резби, златни паравани, деликатна и впечатляваща декорация с изображения на птици, цветя и дървета – това били характерните черти на интериора на “Бялата чапла” – дело на талантливия майстор Ейтоку Кано. Днес вътрешната подредба на замъка е аскетична. Само дървените резби и изкусните изображения върху параваните напомнят за величествената красота на отминалите времена.

След като крепостта преминава в ръцете на княз Мицумаса Икеда, се издигат още 20 кули, за да се подсили отбранителната линия.

Много легенди се свързват с “Бялата чапла”. Една от тях разказва, че когато по време на владението на Хидейоши Тойотоми не стигнали камъните за изграждането на фундамента, бедна старица от селото откъртила камък от къщата си и я поставила в основата на замъка. Нейният пример последвали и останалите жители на Химейджи и строежа бил завършен.

Според легендарните източници в крепостта живее затворен три години майстора на меча Миямото Мусаши и днес душата му обитава шинтойския храм Осакабе, разположен в главната кула. Смята се, че точно тук легендарният философ и самурай получава вдъхновение и написва прочутата си книга “Ръкопис на петте пръстена” (Го Рин Но Шо).

Стените на замъка крият много тайни, през годините са свидетели на множество събития – и тъжни, и щастливи. Тук изживява най-чудесните години от живота си дъщерята на втория шогун от династията Токугава заедно с любимия си съпруг Тодатоки Хонда. Но тук става жертва на собствената си преданост и нещастното младо момиче, прислужница в замъка, спасила тогавашния му господар от заговорници. Един от неразкритите метежници обвинява девойката в кражба на скъпоценен прибор. Тя е хвърлена в един от многото кладенци. Разказват, че и днес от там звучи женски глас, който непрестанно брои блюдата на трапезата.

Замъкът “Бялата чапла” е чудесен декор за много филми. Акира Куросава снима такива шедьоври на японското и световно кино като “Кагемуша или Сянката на война” и “Ран”. Тук се снима и един от филмите от поредицата за Джеймс Бонд - “Човек живее само два пъти”. През 2003 г. крепостта е декор на мащабната продукция “Последният самурай” с Том Круз.

Не един интересен момент от японската история е свързан със крепостта “Бялата чапла”, но внимание заслужава факта, че в края на Втората световна война американските бомбандировки унищожават околните земи, но замъка остава невредим.

Крепостният комплекс е обграден от девет градини Коко-ен, като всяка една е уникална и неповторима. Изпълнени са със струящи водопади, бамбукови огради, каменни пътечки, беседки, изящни мостчета, цъфтящи цветя, малки езерца със златни рибки. Един истински земен модел на съвършения космически ред, сътворен от ръцете на талантливите японски майстори.

Невероятната елегантност на замъка, съчетана с висока функционалност, както и очарованието на градините му не остават никой посетител равнодушен към красотата и изяществото му. През 1993 г. ЮНЕСКО вписва замъка “Бялата чапла” в листата на Световното културно наследство.






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 4117 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.