Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Red Faction Guerrilla (ревю) - Volution, Inc., Third Person Shooter, Компютърни игри, Нови игри
Red Faction Guerrilla

Автор: Ангел Марчевски, вторник, 15 септември 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Много производители правят успешни заглавия, но след това допускат фаталната грешка да овапсат продълженията им в отчаян опит да изцедят някой друг лев от добрата слава на играта. Не и в този случай, обаче - симпатягите от Волишън са направили нещо наистина достойно. Първата част на Red Faction се запомни с изключително лекия, удобен и стилен интерфейс, и Guerrilla не прави изкючение - това, което прави най-силно впечатление и в двете части, е самата физика на играта щом стане дума за разрушенията причинени от действията ви.

В повечето пуцалки можете да съборите дадена стена или дори сграда само ако преди това девелъпърите са написали някое хубаво скриптче, гласящо, че щом играчът удари съответната стена еди-къде-си и с еди-какво-си, тя ще се срути еди-си-как (т.нар. скриптиране). Ако не е предвидено обаче този обект да има такава роля – можете да го залеете с ракети и експлозиви, но той просто няма да мръдне. В Red Faction Guerrilla е точно обратното – всичко може да бъде унищожено, смляно и натрошено на прах – от нещо сравнително малко като кошче за боклук, до двестаметров фабричен комин. А накъде точно ще се катурне съответния обект зависи само и единствено от това къде ще го ударите или взривите, което лично аз намирам за една изключително свежа идея, стане ли дума за реализъм.

Не случайно говоря толкова за разрушение – то е една от основните ви задачи, независимо коя част от поредицата играете. В първата главният герой е експерт по експлозивите в елитен екип генно-модифицирани войници (който в крайна сметка се обръща срещу създателите си, чиито подбуди се оказват доста нечисти). В Guerrilla сте т.нар Demolition Engineer – или инженер, специализиран във взривяването на разни неща. Всички игри от поредицата са направени с едно бунтарско настроение – главните персонажи се борят срещу империалистическите правителства, като на някои места е загатната идеята за социализма (не го бъркайте с комунизма).

За начало, ще се намерите на страната на „Червената фракция”, която бива обвинявана в тероризъм - защо ли звучи познато. Главният герой, Алек Мейсън, с чук в ръка напомня за типичния пролетарий-трудовак. С пристигането си на Марс, той е посрещнат от брат си, който ви завежда в изоставена лаборатория с цел да я разрушите, естествено, и претърсите за ценни материали (т.нар „скрап”), които са всъщност основна разменна единица в суровия и жесток колониален свят. Алек обаче не знае, че брат му си има вземане-даване с бунтовниците от RF. Малко след успешната задача долита кораб на EDF, отстрелва братото и пленява Алек.

EDF (Earth Defense Force) са ръката на закона в колониите. Организацията с времето се е изродила и в момента действа като репресивен апарат за целите на откровена диктатура. С други думи, хай-тек екипираните командоси на EDF патрулират повърхността на Марс и от време на време застрелват по някой друг мирен гражданин, стига например да ги изгледа накриво. Плененият Мейсън все пак бива спасен от съпротивата (RF), точно преди да бъде екзекутиран. И единственият избор, който му остава, е да се присъедини към Фракцията и да освободи шестте колонии, избивайки безмилостно отрепките от EDF.

Не си правете обаче илюзии – това не е една от игрите, където грабвате зенитката и започвате да мажете масите изсипващи се към вас войски. Guerrilla всъщност значи „партизанин”. Като такъв ресурсите ви са крайно ограничени откъм екипировка и разполагате главно с подръчни за един миньор материали. Дори да измлатите някой EDF-ец с чук в главата и да му вземете автомата, няма да оцелеете дълго в случай на директна схватка. Тук трябва да мислите като член на съпротивата – като партизанин, водейки т.нар. Guerrilla Warfare (партизанска борба) – да правите засади, да взривявате ключови места с помощта на експлозиви, които са и най-добрия ви приятел в играта, да освобождавате заложници и т.н., изчезвайки „като фантом” след това (веднага си спомням за "Ало, Ало") и печелейки в крайна сметка уважението и възхищението на народа.

От техническа гледна точка, както споменах, колониален Марс е разделен на шест територии, всяка от които контролирана от EDF. За да освободите дадена зона, трябва да разхлабите хватката на диктаторите и да спечелите уважението на местните. За първата цел ще взривявате ключови сгради, ще устройвате засади на конвои, ще прихващате куриери, носещи важна информация, и ще елиминирате офицери. А щом спасявате заложници и отбранявате гнездата на съпротивата ще спечелите и респекта на народа, което значи едно – подкрепления! Но внимавайте – ако случайно затриете някой мирен гражданин или партизанин респекта ви ще го рефлектира. Ако сте достатъчно добър в заниманието си, може да станете свидетел как огромен комин се срутва върху нищо неподозиращия брониран конвой EDF-ци (прекрасна гледка). С всяко партизанско действие обаче привличате вниманието на властите и ще трябва да си давате почивки, ако не искате да вдигнете нивото си на опасност до червено и да ви погнат с всичко що имат на разположение (в това отношение, wanted level схемата напомня тази на GTA IV).

Графиката на играта е на ниво. Е, липсват специалните ефекти на еди-си-кое заглавие, но то не би подхождало на индустриалната атмосфера. Последната също е от висока класа – прашните небеса, прашните улици и още по-прашните сгради, а щом видите и пълзящите тежки, стоманени возила, няма как да не се изпълните. Саундтракът не прави някакво силно впечатление, но не прави и лошо такова. Отново подчертавам, че интерфейсът и изключително удобен и лек, а физиката на играта е учудващо сполучлива. Въобще, като се има в предвид колко скапани заглавия излизат напоследък – горещо ви препоръчвам Red Faction Guerrilla. Ако тя пък ви хареса бих допълнил към нея и Mercenaries 2: World in Flames - но за тази игра, някой друг път, а дотогава - приятно скитане из пясъците на Червената планета.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2534 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.