Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дипломна работа (статия) - Разкази
Дипломна работа

Автор: Радка Димитрова, събота, 03 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Разкази [25]

Да ви се представя. Готвех дипломната си работа в Института по сатанински практики и уроки, накратко ИСПУ. Трябваше да пиша на тема "Дяволии, простотии и тарикатлъци на Земята" и ум не ми побираше какво ще пиша. Дядо ми Луцифер казваше, че темата е благодатна, но не бях сигурен.

Когато пристигнах, имах право само на три помощни средства. Задължително трябваше да взема преобразувателя на образи, за да не се различавам от земните обитатели. Взех си и наметалото, с помощта на което ставам невидим, и любимия ми стол с антигравитационен двигател. Наметалото бе в левия ми джоб, а стола в десния на дънките.

На вратата се почука. Носеха ми вечерята в стаята на мижавия мотел, в който отседнах временно, докато се окопитя. В момента бях с маратонки и наистина ми бе гадно, че не можех да потропвам с копита. По-късно забелязах, че и земните жители, когато са неспокойни, потропват ту с единия, ту с другия си крайник.

Включих телевизора и се насилих да им ям буламачите. Превключих канала и за малко щях да се задавя. Екрана се изпълни с образа на дърво, цялото обсипано със златни плодове. Мисля, че му казваха ябълка. След малко на екрана се появи някакъв мазник и заразправя, че който откъсне три ябълки и ги занесе в студиото на FLT , ще получи за жена дъщерята на президента на "Голдън фрутс енд къмпани" и половината от акциите на компанията. Но... ябълката била защитена от силово поле, а градината бъкала от роботи и роботчета с всякакви размери, произведени да пазят, алармират и обезвреждат крадците.
- Вече осемнадесет души, драги зрители - пенеше се онзи от екрана - си опитаха късмета. Нека си ги припомним.

Тук камерата услужливо показа нещастниците, застинали в необичайни пози.
- Кандидат № 1 бе обезвреден с помощта на робот-куче. Ако искате да чуете да чуете за неговия опит, моля пуснете SMS на кратък номер еди-кой си с текст 1 и чуйте неговата изповед. - За секунди показаха смелчагата в студиото и част от интервюто. - Кандидат № 2 бе обезвреден с помощта на робот-бълха. Почти невидим, този робот може и трябва да бъде ваш само срещу еди-каква си сума. Поръчайте сега!...

Насилих се да изгледам риалитито, за да разбера къде се намира градината. Да-а, дядо беше прав. Тия земляни се опитваха да се правят на дяволи, а простотиите им наистина ме вдъхновиха.

Изчаках да се стъмни, отворих прозореца и изчезнах. След минута се намирах на десет метра над силовото поле, което похлупваше ябълката и леко фосфоресцираше. Обезвредих го, като пуснах антигравитационна струя от двигателя на левитиращия ми стол, но не бързах да се приземя. Трябваше да имам и собствено силово поле - кой знае какви джаджи щяха да ме налазят. Насочих пръст към един кабел и искрата предизвика късо съединение. Докато се задействат генераторите духнах силно и гъста мъгла изпълни градината. Можех да влизам.

Останалото бе фасулска работа. Първоначално се изкисках при мисълта какво би се случило, ако обера цялото дърво, но се въздържах. Откъснах само три и обърнах стола в посока към мотела.

Но не ми се прибираше. Насочих се към близкия град и, скрит от светлините на рекламите зад контейнерите за боклук, отново се дегизирах като човек. Наметалото и стола не се забелязваха в дънките ми, но ябълките издуваха джоба на якето ми. Трябваше да се отърва от тях, преди да вляза да пийна по случай добре свършената работа. А и жълтееха с онзи блясък, който караше всяко двукрако на Земята да добива оцъклен израз и продуцира дяволски мисли.

Тръгнах по широкия булевард към центъра пеша. Върху пейката на близката автобусна спирка хъркаше здраво вмирисан клошар. Сложих ябълките до главата му и извадих собствения си мобилен телефон. Снимах го в блажената му поза, качих данните на джипиес-а и зададох команда да разпрати снимката до всички медии в областта. После наметнах наметалото и зачаках.

Няма да ви разправям какво се случи след това, но дядо казва, че тази част от дипломната ми работа е гениална. И аз така мисля.

От тогава минаха няколко години. Вече съм асистент в катедра "Измами и шашми", но честичко отскачам до Земята, защото онази история има продължение. Водят се нескончаеми съдебни дела, в които онези от "Голдън фрутс" се опитват да се измъкнат под предлог, че клошарят не може да разкаже пред екрана как е откраднал ябълките. Но неговите адвокати са дяволи и половина. Блокирали са авоарите на компанията докато се водят съдебните спорове, изискали са съдебна заповед, че дъщерята на президента няма право да се омъжва за друг, докато трае съдебният процес и протакат ли протакат. Мисля, че онези с генномодифицираните плодове ще се опъват още малко и за да не стане дъщерята на възраст, когато вече никой няма да я иска и даром, ще клекнат.

Мдам, такива ми ти работи. Не ви карам да ми вярвате. Хайде да пийнем още по едно. Аз черпя!






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2517 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.