Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Троскот - Воят на вълка (2009) (ревю) - Рок, Троскот
Троскот - Воят на вълка (2009)

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 28 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Как гори, как изгаря си свещта на дните ни!
Как боли, о боже, как боли!
Как бързо стапя се, нали!


Ако преди петнадесет години някой ми беше казал, че ще видя Металика на живо щях да си умра от смях. В онези години най-добрите концерти, на които ходих бяха в студентския дом и с участието на десетки групи основно забиващи кавъри. Тези концерти се случваха рядко, но за сметка на това бяха доста дълги, понякога се е случвало да откарат и до два-три посред нощ. Определено тогавашният ми фаворит бяха Троскот - група, която свиреше само кавъри на Металика и авторски песни, които докато вокалът не запее на български не можеш да се сетиш коя точно песен на Металика свирят. Така в продължение на гимназиалните си години не пропусках концерт на Троскот. Смело мога да заявя, че бях най-големият фен на групата - знаех текстовете им наизуст и докато те се вихреха на сцената аз развявах коса. Ето защо, когато съвсем случайно разбрах, че Троскот са издали албум веднага го чух, след което го повторих и накрая го завъртях и за трети път. От доста време насам не ми се беше случвало да слушам толкова много траш накуп, но албумът определено си струва. Но след като толкова много приказвах за Троскот, кои са все пак те?

Основателите на групата се запознават на една автобусна спирка по доста странен начин. Вальо решил да посвири на китара, докато чака автобуса, а Ваклин се включил, тропайки с подръчни материали. От дума на дума се разбрали, че се кефят на едни и същи банди и решили да съберат група. Името Троскот съвсем не е случайно - явната символика е, че каквото и да се случва групата ще бъде жилава като бурена и ще расте на воля. Следващите две-три години не са особено плодотворни, сменят се няколко човека на китарата, докато накрая китариста в лицето на Миро ги намира. Всъщност той отива да види кои са тези младежи, които свирят почти под прозореца му и изтезават Металика, но се запалва по идеята и остават заедно. И за да са напълно като идолите си на третата година сменят и басиста (поне се минава без автомобилна катастрофа) и така групата най-сетне придобива завършен вид с Милослав. В периода от 95-та до 2001-02 групата придобива доста опит на сцената и макар, че се изявяват предимно в Стара Загора не липсват и концерти в София, Варна, Несебър и други градове. За съжаление скоростта, която бандата е набрала лека полека спада, карат известно време по инерция, но не за дълго. Периодът между 2002-ра и 2008-ма е период на пълен застой. Всеки е тръгнал по свой собствен път, от време на време се чуват, още по-рядко се виждат, докато една вечер и четиримата не се събират съвсем случайно и от дума на дума споделят, че свиренето им липсва. Така към края на годината подновяват репетициите. Известно време умуват дали да не сменят името на групата, но фактът, че отново са се събрали след толкова години и пак свирят ги отказва от тази идея - все пак Троскотът се оказва достатъчно жизнен. За по-малко от година събират песни за албум - някои от тях стари, други са преработени идеи от парчета отпреди 10 години, а трети са изцяло нови неща.

"Воят на вълка" включва в себе си осем композиции с мрачни текстове, тежки рифове и много стабилна ритъм секция. Очевидното влияние на Металика в музиката си личи, но групата е надживяла сляпото копиране и определено показва свое лице. Откриващото парче е "Към пясъчният свят", последвано от "Воят на вълка" - две доста твърди песни от по-новият период на групата изсвирени по всички правила на добрият стар траш. Трета и четвърта поред в албума се падат "Кралят и краят" и "Проклятие" - стари песни, които донякъде напомнят по атмосфера на Load и Reload. "Гладиатор", "Лунен път" и "Танцът на паяка" допълват картината на здрав, безкомпромисен траш, а финалният инструментал "Тайните на замъка" предлага един качествен завършек на албума. Не мога да кажа коя точно ми е любимата песен от "Воят на вълка", защото въпреки различните теми в текстовете, албумът звучи като едно хомогенно цяло. Мен лично много ме радва и това, че Троскот пеят на български, защото това става все по-рядко срещано явление сред по-новите групи, особено тези свирещи в малко по-ъндърграунд стилове. Според някои това би затворило вратите пред групата за успехи в чужбина, но според мен това пък би им дало още един плюс на родната сцена. Това, което донякъде не ми хареса е вече споменатите мрачни текстове. От тях лъха песимизъм и отчаяние и след няколко слушания средностатистическото Емо вече ще си е прерязало вените, но пък тези черни краски в песните са някакво отражение на реалността в живота ни.

И след всички хубави неща, които казах за албума е ред и на най-голямата изненада. Албумът не се продава, а поне на този етап се разпространява абсолютно свободно. Единственият проблем е, че трябва да се свържете с групата, за да се разберете как ще получите своята бройка. А ако не искате копие на физически носител е още по-лесно, песните ги има и на страницата на Троскот - http://www.myspace.com/troskot.






Допадна ли ви този материал? (7) (1) 3804 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.