Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Zombieland (2009) (ревю) - Рубен Флейшър, Пол Уерник, Рет Рийз, Комедия, Ужаси, Абигейл Бреслин, Амбър Хърд, Бил Мъри, Дерек Гр
Zombieland (2009)

Автор: Ангел Генчев, петък, 30 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Зомбиленд (2009)

Колко забавна точно може да бъде една зомби-лента? От дълги, дълги години, този тип филми в крайна сметка се свежда до едно и също - кръвожадни, плътоядни, леко разложени немъртви, полупарализирани от страх жертви, както и разбира се шепа по-съобразителни герои, а всичко това - вкарано в голямата месомелачка. От друга страна обаче, именно пък провлачващите крайници насам-натам кадаври са дали на жанра не само някои от най-популярните клишета, но и повече от една и две сред по-забавните комедии на ужаса - да си спомним само различните вариации на \"Живите мъртви\".

Именно в тази група се помещава и \"Зомбиленд\", при това, следва да се отбележи, доста високо в класирането. Естествено, лентата е доволно елементарна, но пък едва ли някой очаква от нея да изпъква точно със смисъл. Вкратце, светът е покосен от н-тия на брой зомбифициращ вирус, а насред апокалиптичния пейзаж се изнамират съвременния мухльо, в лицето на Кълъмбъс (Джеси Айзенберг) и старовремския, порядъчно прост тексаски бабаит Талахаси (Уди Харелсън), в последствие подкрепени от неизбежните мацки - Уичита и Литъл Рок (Ема Стоун и Абигейл Бреслин). От там насетне следват бухалки, тръби, ножици, помпи и всякакъв подобен добре известен и подходящ за оцеляващия сред тълпите ходещи трупове инструментариум, както и естествено цистерни кръв - всичко това подкрепено от ефирна, но реално напълно достатъчна сюжетна линия, колкото да задържа течението на филма в някакво корито, дори с някой друг лек завой.

Ако и да не блести на пръв поглед с нищо ново обаче, \"Зомбиленд\" се отличава с перфектно изпълнение. Уж класическият сценарий всъщност по-скоро би избивал на пародия, стига да се занимаваше с някоя по-сериозна тема. Немалка част от лентата е посветена на установените от Кълъмбъс трийсетина правила за оцеляване, илюстрирани доста показателно в не толкова ужасни - стига да не притрепервате при вида на изкуствена кръв - колкото смешни по идиотски начин сцени, съчетани с отделни дребни, но всъщност доста удачни бъзици именно с местните клишета. Е, може би ако не сте геймър ще пропуснете първия сблъсък на компютърния маниак с провлачващото по доста характерен маниер счупен крак зомби, но пък това далеч не е и единствения подобен момент в осемдесетминутната лента.

Огромен плюс е и пълната липса на какъвто и да е лигоч, въпреки лекия романтичен полъх от един момент нататък - реално, лентата е успешно оперирана от всички онези празни кадри, изпълнени със също толкова празни погледи или не дай си боже още по-безсмислени реплики, толкова характерни за филмите на ужаса, веднъж щом на сценаристите се наложило да запълват лента около така или иначе постното действие. Без предисловие и без спирачки, но за сметка на това с \"For Whom the Bell Tolls\", \"Зомбиленд\" просто кара от начало до край и толкоз, и в крайна сметка се оказва, че този подход е далеч по-забавен.

Като стана дума за диалог и сцени, лентата получава още две червени точки. От една страна е изпълнена с лафове, благодарение както на крайно пиперливия, но далеч не дразнещ в смисъла на безсмислено ругаене речник на Талахаси, така и на малко протяжните, но всъщност подходящо обяснителни монолози на Кълъмбъс. От друга - кинематографията е чудесна. Не само, че създателите на филма не са пестили ефекти, колкото и ограничени на практика да са изискванията в случая - в проява на добър вкус ни предоставят някои по-нетипични сцени, и то не висящи, а свързани реално я с Правилата, я с идеята на самите главни герои. А като за финал, ролите пасват и на изпълнителите на последните на последните като ръкавица.

В резюме, може би аз самият съм малко изненадан да го кажа, но непредразполагащият нито със заглавие, нито със сюжет \"Зомбиленд\" се оказва чудесно забавление - стига разбира се да имате афинитет към подобни - и даже има по нещо, с което да ви изненада. Дори струва ми се бих допълнил, че доколкото и да се правят опити класиката да бъде издигана до нови висини с опити за витиеват, по-дълбок сюжет ( \"Аз съм легенда\", например), или визуална еквилибристика ( \"Денят на прокълнатите\", да речем), то в суровия си вид, с малко вложена мисъл и при добро чувство за хумор накрая комай пак се получава по-добре.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 1983 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.