Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Робърт Хайнлайн: "Няма да се уплаша от злото" (ревю) - Робърт Хайнлайн, Научна фантастика, "I Will Fear No Evil", Американска литература, Нови книги
Робърт Хайнлайн: "Няма да се уплаша от злото"

Поредици: Избрана световна фантастика

Автор: Петър Коев, неделя, 01 ноември 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тежко се пише за някой, чието име отдавна е станало еталон за качествена фантастика. Особено когато думите, които напират, съвсем не са очакваните суперлативи по адрес на писателя, сътворил неща като “Странник...” и “Звездните рейнджъри”. И наистина тази книга твърде много се отличава от предни заглавия. Не защото липсват задължителните елементи за Хайнлайн, не ме разбирайте погрешно – всичко е там. Социална критика, политически коментар, религиозен, морален, сексуален... И тук ще спра, защото в момента, в който на сцената излезе секса всичко приключва. Не, че имам нещо против задъханите и изкривени сексуални фантазии, разиграващи се на футуристичен фон – напротив доста голям фен съм, но сексът в тази книга измества всичко останало.

Самата "Няма да се уплаша от злото" започва много обещаващо, показвайки главните персонажи в светлина, която провокира читателя, кара го да се поусмихне и да поиска още. Перверзното старче, което иска да умре по екстравагантен начин, ексхибиционистично настроената му секретарка-нимфоманка и верният адвокат, който слуша единия и иска да чука другия.

Прекрасни герои, прекрасна идея, но в момента, в който оригиналното хрумване на автора става реалност всичко се обърква. И нямам предвид сюжета. Динамичните диалози се превръщат в “Ода за Жената”, всички събития се превръщат в предпоставки за як, животински секс (който в крайна сметка се оказва доста софт) и човек някак си трудно успява да се концентрира върху социално-политическата среда, докато 95-годишният старец в женско тяло се опитва да оправи целия свят мъж по мъж, а понякога и по двама. Може би единственото нещо, което наистина успява да задържи сериозно вниманието (и съответно бива използвано като връзка между диалог-секс и секс-секс) са вътрешните разговори между старчето/мръсница и мръсницата/мръсница, макар че признавам - дори и там по-голямата част е просто обсъждане на някой мъж или някоя жена или на мъж и жена или на... схващате идеята. Само на магаретата не се посяга, макар че би било интересно на фона на останалото, дори разнообразно да видим какво например представлява ветеринарния контрол в упадъчната земя. И докато съм на темата - Хайнлайн наистина отново показва как си представя мрачната пътека надолу на човечеството, но само като фон на епичната розова сага за стареца, надхитрил смъртта и получил вагина за награда.

Свежо напомняне за прекрасното начало са няколкото кратки отклонения от сюжета, в които изтъркани теми като неравенствето на класите и съпружеските отношения са предадени по оригинален и стилен начин и с езика на истински майстор (какъвто все пак е Робърт Хайнлайн). За жалост, като цяло интересните идеи в книгата непрекъснато се появяват, за да бъдат използвани за фон на още и още най-разнообразен секс. Е, така де, толкова разнообразен, колкото може да бъде в 500 страници книга. Признавам - тя вероятно е била скандал миналия век, но сега лайт еротика дават и в прайм-тайма.

Краят за щастие също носи някакво удовлетворение изясняващ... някои от посоките, в които е трябвало да тръгнат някои от идеите, но са се отбили по пътя за кафе и цигара и са прескочили няколкостотин страници, за да стигнат направо до кулминацията... Уви загубата на инерция пречи на добрия сблъсък.

Все пак, за да не откажа всеки или (не дай си боже) да обидя привържениците на Хайнлайн ще кажа, че идея в романа наистина има. Тя е там, макар и задушена. Точно между потните млади тела и стария пръч, който иска да роди дете от мъртвия си син.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (5) (2) 3057 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.