Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Moon (2009) (ревю) - Дънкан Джоунс, Нейтън Паркър, Драма, Научна фантастика, Кевин Спейси, Робин Чалк, Сам Рокуел, Америк
Moon (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 02 ноември 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Класическа фантастика във филмов вариант е комбинация, която обикновено заслужава поне един поглед, дори само заради пределната си рядкост - въпреки че не може да се отрече, че през настоящата година, конкретно, кинотворците бяха непривично благосклонни към почитателите на научнофантастични произведения и излязоха вече няколко заглавия, заслужаващи да се отбележат.

"Moon" сам по себе си не се намира точно на орбитата на впечатляващите мегапродукции, а в съчетание и с факта, че целевата му аудитория е порядъчно ограничена, то едва ли скоро - или въобще някога - ще направи голям екранен бум. И нищо чудно, че вече няколко месеца се подвизава единствено по фестивали, което обаче е до голяма степен жалко.

Сюжетът съвсем накратко - в съвсем близкото бъдеще, енергийният проблем на Земята най-сетне е разрешен, като възлов елемент от това решение е добивът на Хелий-3 на тъмната страна на Луната. Именно в съответната инсталация, с персонал от един човек, откриваме Сам Бел (Сам Рокуел), в самия завършек на тригодишния му контракт, прекаран единствено в компанията на помощния робот Гърти (озвучаван от Кевин Спейси). Естествено, близо хилядате дни почти тотална изолация от останалия свят вече са оставили своя неизбежен отпечатък върху неговото съзнание, като финалът им изглежда особено тежък със своето наближаване, а отгоре на това като че ли ситуацията не е и напълно нормална.

Разбира се, на фона на това, няма как да избегна да спомена лекия привкус на "Една одисея в Космоса", който "Moon" оставя, но пък той и по никакъв начин не е неприятен. Макар и семпла, историята всъщност е доста добре издържана, има своите поврати и изненади - а като типичен представител на жанра, дори своята критика към съвремието. Наистина, философията не е твърде дълбока или детайлна, но все пак е напълно достатъчна. Друг е въпросът, че като цялостно изживяване филмът в крайна сметка повече наподобява четенето на научнофантастичен разказ, за динамика и дума не може да става, и почитателите на изпълнените с фазери, лазери и врагове от разните краища на вселената ленти едва ли ще я намерят за особено привлекателна.

Иначе, останалите компоненти на добрия филм също са налице - визията е изключително адекватна, като епизодите на лунната повърхност спокойно могат да минат и за внушителни. Сам Рокуел и Робин Чалк, на свой ред, като изпълнители на една и съща реално главна роля, също заслужават основно адмирации - въпреки че, признавам, продължава да ме гложди съмнението, че би могъл да се намери и по-добър вариант във вид на моноспектакъл.

Във всички случаи обаче, лентата се оказва изключително приятна фантастична изненада, заслужаваща своя час и половина, и ако попада в кръга на онези филми, към които проявявате интерес, то в крайна сметка не бива да я пропускате - съответно, едва ли на финала ще останете разочаровани.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3250 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.