Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Чувство за отговорност (статия) - Разкази
Чувство за отговорност

Автор: Николай Пеняшки - Плашков, неделя, 08 ноември 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Разкази [25]

Наскоро навърших четиридесет години. Досега в живота ми не беше се случвало нищо съществено. Дните ми минаваха монотонно – емоция никаква. Господ сякаш ме бе забравил, а и все още нямах късмет да срещна моята „Ева“. Няколко мимолетни връзки за задоволяване на мъжкото достойнство бяха кратковременна сюита в симфонията на живота ми. Трябваше ми решаващ – осмислен фактор…

Сънувах снощи сън, който ме съпътстваше почти цял ден и не ми даваше покой. Част от задълженията които трябваше да свърша, влизаха в предстоящата едноседмична командировка в София.

Имах предчувствието, че този път ще ми се случат както приятни, така и неприятни ситуации.

В купето от Шумен се настани елегантна брюнетка – около тридесет и пет годишна. Беше с червена рокля, обхващаща половината от бедрото й. Настани се на свободното място срещу мен.

Четях „Стендал“ и от време на време хвърлях скрит поглед към кръстосаните й сексапилни бедра, без да ме забележи.

Любовните ми помисли към красотата и нежността надделяха. Циничните ми мисли се настигаха една друга, имайки предвид развинтеното си въображение. Дигнах поглед от книгата и поставяйки календарче между страниците, я затворих.

Погледите ни се срещнаха и се усмихнахме.

Никога не бях виждал толкова красива жена – пълна хармония във всяко отношение. Дъхът ми спираше и усещах ритъма на сърцето си, готово да изскочи от гърдите. Преглътнах бавно и притворих очи. Представях си я как би изглеждала без дрехи.

Гърдите й бяха средно големи – стегнати, талията прекалено фина, а кожата – нежно кадифе. Устните й плътни, сочни, бяха оформени с розово червило. Излъчваше възбуждаща сексуалност.

Излязох от купето да запаля цигара. Малко след това въпросната красавица се оказа до мен.
- Извинявайте, може ли огънче? – помоли тя.
- Разбира се, заповядайте! – щракнах запалката и поднесох огънчето.
- Благодаря! – отговори тя и ме погледна с приятна усмивка. – Закъде пътувате?
- За София. А Вие?
- Аз също съм за там.

Замълчахме. Отворих прозореца за да влезе свеж въздух. Въпреки горещото лято нощта бе хладна. От високата скорост вятърът разпиляваше катранените й коси, които галеха кадифената кожа на раменете с неспокойствието си.

Огледах я внимателно, почти незабелязано с периферното си зрение.

„Страхотно тяло“ – възкликнах наум. Сякаш пред мен бе чаровната осанка на Венера.
„Сигурно гола е много по-красива“.
- Откъде сте? – попита дамата неочаквано, поглеждайки ме с привлекателна усмивка.
- От Варна съм.
- Значи така!? От черноморската ни красавица. Обичам този град! Хубави мъже има там – погледна ме със закачка.

Вместо аз да я свалям, тя започна да флиртува с мен. Намести разпилените си коси.

Усещах дъха й и аромата на френски парфюм. Подлудяваше ме и не даваше мира на превъзбудените мисли, които пърхаха като криле на уплашена птица.
- Доколкото ми е известно, Шумен се слави с красиви жени! – подхванах, за да продължа разговора, отговаряйки на усмивката й. Очите й играеха закачливо, а нежните й устни преиграваха в усмивка.

Тя застана леко разкрачена, за да запази равновесие. Влакът намали рязко скоростта и красавицата залитна в обятията ми.
- Съжалявам! – обясни се тя с виновен поглед.

Телата ни се сближиха. Очите ни сякаш се вплетоха. Влакът изведнъж потегли. Обгърнах я през кръста, за да не падне и се облегнахме на вратата на купето. Този път усетих плътно до себе си тялото й. Бе толкова нежно и крехко, че ако бе паднала, сигурно щеше да се разпадне на късчета.
- Няма защо! – отговорих с неспокойствие.
- Извинявам се, че не запазих равновесие и попаднах в прегръдките Ви. В случая телата ни се запознаха. Името ми е Наталия – каза тя с горчива усмивка.
- Аз съм Александър! Едва ли бих допуснал и повярвал, че може да се случи подобна абсурдност!

Засмяхме се на глас. Сърцето ми биеше като на птица в клетка, която се удряше в решетката й, с готовност да излети при изгоден случай.
- Аз също не съм очаквала, че може да ми се случи такова нещо! Наистина е абсурдно! Не мислиш ли, че едно такова запознанство може да доведе до сериозна връзка. Между другото, родителите ми са се запознали при подобен род обстоятелства.
- Предлагам, да се приберем в купето!
- Да не се притесни от случилото се? Ще се радвам, ако още веднъж се повтори за да попадна в обятията ти! Не се шегувам! - и се усмихна енигматично.

Не можех да повярвам на думите й, въпреки че говореше сериозно. Изпитвах желание да я разсъблека, и да обладая това нежно тяло, както аз си знам.
- Предполагам за какво си мислиш. Сигурно въображението ти е доста развинтено?! – попита с привлекателна усмивка – Извинявай, че казвам открито което мисля, но не съм от другите жени! Предпочитам да казвам нещата не само каквито са в действителност, но и както ги чувствам.

Думите й ме поразиха. Никога до сега не бях изпадал в подобна ситуация. Трябваше да изляза от това положение, без да я засегна. Честно да си призная, не бях срещал досега такава жена… Не ми се щеше, да мисля повече по отношение на нея и да обобщавам.
- Хей, какво става? Никой от двама ни, не е виновен за случилото се! Какво от това,
- Вярно, така е! – отговорих усмихнат.
- Нека тогава да изпушим по една цигара, пък каквото ще да става! Ще ми позволиш ли да ти казвам Сашо? – попита свойски тя, полагайки ръка на рамото й – Нека бъда Натали за теб!

Не допусках такова необичайно запознанство с толкова красива жена, особено във влак! Като си помисля, защо пък не!? Явно така е трябвало. Сякаш Господ ми я бе пратил. може пък да е за добро!

* * * * *

Слязохме на Софийската гара, сияещи от приятното изживяване във влака. Преди раздяла се разбрахме да се срещнем вечерта.

Свърших необходимите си задължения за деня по-рано. Имаше доста време до срещата ми с Наталия. Вървях по „Раковска“, а мислите ми летяха по въпросната брюнетка. Изпитвах желанието да я обладая, да обходя с целувки кадифената й кожа.

Мислите ми бяха прекъснати от повика на познат глас.
- Сашо! Сеньор Петров! Здравей!
- Охо-о-о-о, Наско! Приятно ми е да те видя!
- Как си? По какви дела си тук? - беше приятно изненадан.
- По служба.
- Имаш ли ангажименти в момента? – попита Наско с усмивка.

Разтвори крака и разпъна ръце, готов да ме прегърне.

Сторих същото. Бяхме състуденти и почти неразделни приятели.
- Откога не сме се виждали?! – отговорихме почти едновременно.
- Приятелче, сигурен съм, че никога няма да забравиш, какви любовчии бяхме. А габровката Стела, с която ходеше две години и накрая ти я отнеха…?!
- Как няма да помня! Отнеха ми я, но две години бяха изпълнени с много любов и удоволствия!
- Как живееш? Женен ли си? – попита Наско с широка усмивка.
- Закъснях приятелю. Все още съм ерген. Още не съм намерил половинката на живота си.
- Да не си дигнал гарда? Няма начин да не е тъй ? Познавам те.
- Знаеш много добре, как омайвам разни красавици! Дори с поглед ги събличам.
- Знам много добре, какво развинтено въображение имаш!- направо цинично.
- И ти не падаше по долу. Лика–прилика сме с теб, Атанасе! Предполагам, че си женен!
- Саше, хайде мой човек, да влезем в някое заведение и да изпием по едно питие! Искам да ти разкажа за проблемите, които ми се случиха. Това са невероятни небивалици в семейството ми.
- Защо бе приятел, какво се е случило? – погледнах го озадачен, почесвайки темето си.

Лицето му изразяваше смесени чувства. Преобладаваше разочарованието. Имаше и още нещо което ме притесни. Опитах се да парирам неприятния разговор по деликатен начин. Наско разбра намерението ми.
- Извинявай, че те занимавам с моите проблеми! Нямам с кого да споделя, за да ми олекне. Самият мен ме е гнус от всичко това, което искам да ти разкажа. Решил съм, да подам документи за развод и да се оттегля. Дори и съвет да ми дадеш, ще го приема.
- Но защо, как така?! – бях изумен.

Оказа се, че преди около десет години, съпругата му, с която имал сексуален проблем; с течение на времето станала лесбийка. Поддържала интимна връзка с нейна приятелка, която била съпруга на негов приятел.

Цялата тази неприятна и отвратителна ситуация, довела до психическо разстройство както него, така и сина им. Всичко това довело до промяна на половото му влечение. От време на време поддържал интимна връзка с приятеля си Асен – съпругът на другата.

Не можех да повярвам, на това което чух. Наистина беше превратна история в живота на Наско.

Единственото, което му предложих за решение на проблема, бе да напусне квартала в който живееше.

* * * * *

След като се разделихме, първото, което трябваше да направя, бе да се настаня в някой хотел. Настаних се в „Хемус“. Взех си душ и реших да се отбия в най-близкото кафене, за да се разсея. На излизане от стаята си, бях изненадан, виждайки Наталия. По стечение на обстоятелствата тя бе в същия хотел.
- Каква приятна изненада, че те виждам?! Не съм допускал такава случайност.
- Радвам се, че те виждам! Скъпи, уговорката за тази вечер нали остава в сила? Къде ще ходим сега?

Изненадах се от поведението и думите й. Изглеждаше още по-красива.

Преглътнах и това, което исках да кажа, остана затъкнато в гърлото ми. Стоях като паметник и анализирах тази нелепа случайност.
- Приятелче, хайде да тръгваме! – подкани Наталия и ме хвана под ръка. – Как мина
- Нормално – отговорих разсеяно.
- Хей, какво ти става? Витаеш някъде! Ела на себе си, момко! – рече тя и се усмихна.

Бях под влиянието на подвластни мисли, които се гонеха една – друга. Редом с мен вървеше красива жена, на която трябваше да обърна внимание.
- Да, да…, извинявай миличка! – усмихнах се пресилено.
- Да не се е случило нещо? Изглеждаш ми някак особен!
- Аа-а-а-а, не! Нищо ми няма! Все още не мога да повярвам на толкова случайности!
- Аз също! Все пак трябва да ги приемем за даденост! Времето е доста приятно, нали? Искаш ли да се разходим? – погледът и беше предизвикателен, а ръката й се плъзна през кръста ми.

Никога досега не бях виждал и чувал жена да сваля мъж. Но се случи-и-и. Не желаех, да бъда пас, или да изглеждам мухльо и реших да действам. Прегърнах я през кръста. Приближих крехкото й тяло към себе си. Тя се усмихна предизвикателно и ме целуна по бузата.
- Парфюмът ти е разкошен! – отбеляза тя – Подлудяваш ме!
- Ти също ме подлудяваш!
- Не е ли още рано за желанията ни? – усмивката й бе шармантна.
- И аз мисля така, но все пак истината си е истина!
- Разбирам те много добре!… Искаш ли да отидем на театър?
- Идеята е добра! Съгласен съм! И без това е рано за вечеря. деня ти? – на лицето й се изписа ленива усмивка.

През цялото време на постановката, бяхме притиснати един до друг. По едно време ръката ми бе залепена на бедрото й. Реагира позитивно. Каза ми нещо, което не очаквах и получих нежна целувка.

След постановката, вечеряхме в уютен ресторант. Разговаряхме за доста неща. Може да се каже, че като за начало се опознахме значително.

Прибрахме се в хотела. Тя не отказа да дойде в стаята ми. Изкъпахме се заедно. Престоя в банята бе доста продължителен, изпълнен с чувства и страст. Никога през живота си не бях правил толкова нежна и любвеобвилна баня.
- Страхотен си скъпи! Толкова си мил и нежен! Ще ми позволиш ли, да ти призная нещо.
- Казвай!
- Не съм с теб, за едното удоволствие! Още от първият момент, когато те видях, се влюбих. Не си мисли, че говоря глупости!
- Нищо подобно не съм си помислил, дори изпитвам същите чувства към теб…

Галех косата, раменете, сочните й гърди и продължих надолу. Целувахме се непрекъснато, и усещахме химията помежду ни. Взех я на ръце. Положих нежното й тяло на леглото. Ласките и целувките продължиха. Толкова страстна вечер не бях преживявал!

По време на престоя ми в София, нощите ни бяха изпълнени с нежост и любов. Не очаквах, че може да се получи толкова силна близост с Наталия.

Двадесет дни след прибирането ми във Варна, тя се появи. Имах чувството, че бе станала още по-красива. Това, което ми каза, бе голяма изненада за мен. С удоволствие и много любов поех отговорността си.

Тя бе единствената и последна любов в живота ми.






Допадна ли ви този материал? (1) (3) 2693 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.