Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пожарникарски истории (статия) - Разкази
Пожарникарски истории

Автор: Тихомир Димитров, четвъртък, 12 ноември 2009.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Разкази [25]

Пожарникарската професия е достойна професия. Всяко момче си мечтае като порасне да стане ако не космонавт, то поне пожарникар или полицай. Малцина обаче знаят с какви неприятни случки и отвратителни преживявания е принуден да се сблъсква редовият огнеборец в своето трудово ежедневие. Повечето хора живеят с обърканата представа, че работата на пожарникаря е да гаси огън. И аз страдах от същата заблуда, преди да се запозная с един истински представител на гилдията. Случи се на една хижа в Балкана. Беше ранна пролет. Подгонен от стреса на големия град, остатъците от зимната депресия и еднообразието на работата, блажено пиех ракия на терасата на хижата, докато чаках пържолките да станат и очите ми жадно поглъщаха прясно напъпилата горска зеленина. Оказахме се съседи по маса с въпросния пожарникар, който използва случая, че го погледнах, за да ми разкаже четири брутални случки, които, заклевам се, няма да забравя никога. Едната му ръка беше станала напълно безчувствена от разтопена пластмаса, преди години… Това, обаче, съвсем не беше най-лошото, което този човек бе преживял. След всяка случка той млъкваше, изливаше в гърлото си 100 грама домашна 65 градусова кайсиева, бодваше краставичка и с насълзени очи започваше да ми разказва следващата история. Без повече да мъча нездравото любопитство, което усещам, че напира в теб, ето ти първата от 4-те пожарникарски истории, които после с охота можеш да разказваш на приятели, за да се правиш на интересен:

История първа: "Майката на сутеньора"

Живял някога, в един малък български град, един таксиметров шофьор. Всеки таксиметров шофьор ще потвърди, че рано или късно му се налага да вози проститутки. Сложните взаимоотношения между двете професии са вдъхновили не един или два порно разказа, които за съжаление нямат нищо общо с нашата история. Важното в случая е, че на въпросния таксиметров шофьор проститутките му плащали да ги взима от едно място, да ги води на друго и най-важното: да забравя от къде ги е взел и къде ги е завел. Той, обаче, бил предприемчив по натура, имал нюх към лесната печалба и в един момент на творчески устрем си задал фундаменталния въпрос: „Абе, защо, аджеба, да не взема и аз да им уредя по някоя среща на момичетата, та барем изкарам някой лев от цялата работа?!”

Така и направил. Клиенти намерил лесно. Всичките му приятели били загорели таксиметрови шофьори, тираджии, трактористи и строителни работници. Всяка вечер имало поне един-двама, които били готови да пожертват надницата си, за да „продухат тръбите.” На момичетата давал колкото са свикнали да получават по принцип, допълнително им спирал за транспорт. Горницата, която успеел да спазари със загорелите шофьори, слагал в джоба.

Работата тръгнала добре. Дори успял да спести за нова газова уредба – да му излиза по-тънко транспортът. Денем работел като таксиметров шофьор, а нощем – като сутеньор. Това станало известно на другите сутеньори в града, които не били склонни да приемат нов човек в бранша и много се ядосали, че въпросният човек използва тяхната „стока” без да пита и, което е най-лошото – без да плаща.

Една вечер го проследили. Разбрали в кой блок и на кой етаж живее. На следващия ден намазали входната врата на апартамента с нефтопродукти, каквито, въпреки 20 годишния си стаж, моят приятел - пожарникарят каза, че не бил виждал никога през живота си. Драснали клечката и избягали. Оказало се, че жертвата отдавна не живее на този адрес. Предната вечер бил на гости на майка си. Когато пожарникарят пристигнал, видял горката женица да тича из балкона като обезумяла - целият и гръб бил в пламъци, неистово крещяла и отчаяно махала с ръце. Била сам-самичка у дома, по време на атентата. Преди пожарникарите да успеят да предприемат каквото и да било, полудяла от страшната болка и задушена от пушека, горката женица се хвърлила от терасата на 4-тия етаж, оплела се в простира на втория, цвъртящото и тяло се преметнало във въздуха и паднало по очи в краката на пожарникаря. Той с погнуса видял как черепът й се разцепва на две и отвътре изскача мозъкът. Останалата част от тялото се овъглила до пепел. Обилните количества пяна, които изсипали върху него не успели да спрат яростта на химическите пламъци. Трябвало да донесат специален препарат от най-близкия областен град, за да изгасят сгърчената купчина димящи кости. От майката на сутеньора останал само мозъкът.

История втора: "Нов в занаята"

Не знам защо се получава така, но новобранците в полицията, армията, флота, пожарната и други униформени институции, задължително трябва да преминат през някаква гадост, която да им послужи, като „бойно кръщение” в занаята и в живота въобще. В повечето случаи „кръщението” се състои от малко насилие, лека болка и премерени дози унижение, но забавленията с новобранци понякога могат да се превърнат в „играчка-плачка”.

В едно затънтено село живеела умопобъркана жена, която обитавала сама порутената си къща, разхождала се опикана из буренясалия двор и все някак успявала да оцелее в благодарение на мизерната пенсийка, която получавала по болест. Женичката страдала от нещо като „маниакална депресия” и „шизоидна параноя със суицидни тенденции”. Не зная дали точно това беше медицинското име на заболяването, но в общи линии, горката женичка твърде често откачала и опитвала да сложи край на живота си. Може би е вярно, че „пияните и лудите Господ ги пази”, защото конкретната луда вече имала няколко неуспешни опита за самоубийство зад гърба си, включително и едно скачане под влак, от което се отървала само със счупена ръка. Греблото на локомотива я изхвърлило далеч встрани от релсите, но това е тема на съвсем друг разказ.

Та, настъпило ново умопомрачение и побърканата женица разказала на всички в селото, че възнамерява да се хвърли в кладенеца, дълбок 20 метра, но никой не и повярвал, нито пък се опитал да я спре. Така един ден, пред смаяния поглед на няколко души, тя просто се навела над мрачното гърло на кладенеца и тихомълком пропаднала с главата надолу. Селяните напразно крещели в тъмното, пускали камъчета, въжета, святкали с фенерчета, но от тялото на лудата нямало никаква следа. Убедени, че се е удавила и е потънала в дълбоката, студена вода, те посипали брашънце, запалили свещички, приготвили сладък ориз за „Бог да прости” и се обадили на кого? На пожарната, разбира се, да дойде и да извади трупа – хем да могат да го погребат като хората, хем да не се разлага в кладенеца, от който пие цялото село.

В дежурния екип, който пристигнал на място имало „новобранка” и без да се чудят нито за миг кого да спуснат в кладенеца, пожарникарите видели в случая чудесен повод за „бойно кръщение” на новака – опаковали го с въжета и с шутове и подигравки го изпратили надолу към мрачните, влажни недра на майката Земя. Можете ли да си представите как се е чувствал новобранеца в този момент? Защото аз дори не искам да си помислям за клаустрофобията в тясното кладенчово гърло, за пълния мрак, разкъсван единствено от мъждивата светлина на фенерчето от каската, за зелената плесен по стените, за влагата, кънтенето на подигравателните гласове отгоре, учестеното дишане и тръпнещото очакване за внезапен допир с мразовитата вода, от която трябва да извадиш не труп на магаре или теле, а труп на истински човек. При всички случаи никой не искал да бъде на неговото място в този момент. Мили деца, ако все още си мечтаете като пораснете да станете пожарникари прочетете тази история до край и помислете отново. Двайсетина метра по-надолу (колкото е височината на един 8 етажен блок) „новобранката” попаднал на издълбана от подземната река ниша. Нишата била малко над нивото на водата и в нея имало тиня, водорасли, няколко голи охлюва и едно бледо женско тяло. Явно след падането водата се е надигнала нагоре и е захвърлила лудата в празнината. Доволен, че все пак няма да му се наложи да се потапя целия в леденостудената вода, младият пожарникар се заел да овързва трупа с въжетата, които носел за целта. Случило се нещо твърде неприятно – лудата отворила очи, стиснала го за врата и започнала да крещи. По-късно лекарите установили, че по тялото и няма дори драскотина от падането в кладенеца. В резултат от силния шок, обаче, лудата се била вкочанила като мъртвец и два дни прекарала във влажната ниша на дъното на кладенеца, загубила ума и дума от ужас, изтощена от липсата на храна и светлина. Стресът, изживян от младият пожарникар бил толкова силен, че според разказвача, който също бил там, по 22 годишната глава на колегата му не бил останал нито един черен косъм.

История трета: "Под напрежение"

След като изслушах за кладенеца и за таксиметровия шофьор, хапките започнаха да ми присядат и ракийката престана да бъде толкова вкусна. Това, обаче, не се отнасяше за моя събеседник. Преживял какво ли не, пожарникарят изля още 100 грама люта домашна пърцуца в гърлото си, набучи краставичка, сдъвка я със замислен поглед, запали цигара, изпуши я до средата с едно опъване, издиша тежко и започна със следващата история. Нямах избор – трябваше да изслушам гадостите до край. Нямаш избор и ти – продължавай да четеш, защото знам, че ти е интересно…

Веднъж в пожарната постъпил сигнал от местното енерго-разпределително дружество, че някъде по трасето има късо. Колкото и да спирали и пускали 10 мегаватовия ток, повредата оставала. Към мястото поела пожарна кола от града и патрулка, която тъкмо била на обиколка в близкото село. Пожарната пристигнала първа, защото полицаите още не се били натряскали както трябва в селото.

Хипер-токът бил изпращял циганчето толкова силно, че то се преобърнало с главата надолу и единия му крак се закачил за жицата. Така го заварили. Телцето му висяло цялото овъглено на 8 метра височина от земята. „Изпечено, изсушено, почерняло, нали знаеш, че 90 % от човешкото тяло е вода, като се изпари водата остава само въглен, втвърдени въглеводороди, метър и шейсе, беше се свило като пашкул” – поясни моят приятел пожарникарят. Първата му работа, още като пристигнал, била да се обади в енергото да спрат подаването на ток. Освен, че се чувал по жиците, токът можел да се види с просто око – косата на циганчето блестяла в ярко синьо, а между увисналото телце и далекопровода с пращене прелитали високоволтови дъги. След като „лампата” угаснала, пожарникарите се затюхкали какво да правят с овъгления труп. Разполагали с 15 метров метален прът, но ги било страх да доближават жиците с него, все пак нищо не се знаело, онези тъпаци от енергото можели по всяко време пак да пуснат тока. Дошла им гениална идея – да изправят стълбата от колата и да съборят тялото с нея. Тъкмо доближавали целта, когато с мръсна газ по черния път се задала полицейската Лада. Ченгетата лъхали на джибри отдалеч. Дали заради това, дали заради класическата неприязън между службите, униформите се опънали и не разрешили да се пипа трупа преди да дойде съдебен лекар и да установи причината за смъртта. Доводът – ако вратът на циганчето се счупел при падането, как щял съдебният лекар да направи заключение за смъртния акт -дали фаталният край е настъпил в резултат на изгаряне или в резултат на падане по глава от 8 метра височина. Освен това, зъбите можело да се строшат на парчета, а те били единствения начин да се разкрие самоличността на цигането.

История последна: "Змия в крачола"

За съжаление, твърде често се случва пожарникар да загуби живота си при изпълнение на служебния дълг. Това е героична смърт, достойна за уважение. Начинът, по който си е отишъл героят на този разказ, обаче, е колкото нелеп, толкова и ужасяващ. Човекът имал нов Опел и стар Москвич. Опела карал из града – ходел на работа с него, до пазара, на гости на приятели и роднини. „Московеца” пазел само за черен път – когато ходел за гъби в гората, на пикник, до бостана, да си нагледа вилата на село и т.н. От есента до пролетта ветеранът на съветското автомобилостроене стоял плътно опакован в брезент на топло в гаража. Вадел го само през лятото, „размразявал” го и пердашел по черното без много много да му мисли. Москвичът и без това отдавна гниел и плачел за моргата. Всяка пролет собственикът му се канел да го продаде за скрап, но качал ли се да го покара за последно, отказвал се. Това била първата му кола. През комунизма бил чакал 15 г. за нея и накрая се уредил с връзки, за да не му дадат Жигули, а горд, чисто нов Москвич. Освен това, не можел да троши Опела по нивите. Сърце не му давало да се отърве от таралясника.

Веднъж през есента решил да заведе жената и децата на пикник в гората. Натоварил ги в Москвича заедно с 6 литра бира, 2 кг кренвирши, кило домати, 2 буци сирене, 3 родопски одеяла и една футболна топка – да ритат децата. Спрели до един дървесен пояс, застлали одеялцето, извадили продуктите и голямото плюскане започнало. Пълен с кренвирши и бира до гушата, на пожарникаря му се дослушало нещо „за душата”. В Москвича имало старо радио, което се чувало слабо, за това се наложило да оставят вратите широко отворени. Унесен от хорото по Хоризонт, доволният глава на семейството блажено заспал. Докато той хъркал, жена му плетяла, а малчуганите гонели топката из гората, в колата през широко отворените врати се промъкнал огромен, бременен, женски смок. На следващия ден пожарникарят „зазимил” Москвича – опаковал го в брезент и го оставил в гаража до пролетта. През зимата старото возило се превърнало в топло и сигурно убежище за змията-майка и нейните змийчета. За допълнителен късмет в гаража щъкали мишлета, които помогнали на котилото да се угои достатъчно преди да изпадне в летаргичен зимен сън. На пролет пожарникарят изкарал москвича и поел с него към село да „размразява” вилата. Пътят бил хубав, прав, бе завои, нямало коли, човекът отдавна не бил карал любимия Москвич и с удоволствие го настъпвал колкото може да върви. Докато шофьорът весело си пеел „със 100 километра в час летя, летя…” палавата главичка на едно от смочетата се подала изпод седалката и любопитно се навряла в крачола на пожарникарския му панталон. Шофьорът усетил че НЕЩО ПЪЛЗИ ПО ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА БЕДРОТО МУ, опипал се и с ужас установил, че това е ЗМИЯ. В същото време още няколко змийчета се заврели в крачолите му. Подплашени от вибрациите на стария Москвич, братчетата им наизпълзели отвсякъде – едно се подало зад сенника, друго от отдушника, трето се показало през скъсаната драперия на седалката. Онемелият от ужас шофьор видял да излиза и майката-змия – двуметров смок-къщовник се навивал в скута му, гледал го с безизразните си, немигащи очи и съскал злобно. Окончателно загубил контрол над автомобила. Москвичът излетял в канавката и се разбил в първото срещнато дърво, убивайки го на място. Повечето змийчета оцелели.

--
asktisho @ asktisho.wordpress.com






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 11864 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.