Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Divinity 2: Ego Draconis (ревю) - Larian Studios, RPG, Компютърни игри, Нови игри
Divinity 2: Ego Draconis

Автор: Михаил Йорданов, вторник, 08 декември 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

За съжаление тази хубава игра ще остане в сянката на Dragon Age: Origins, до немалка степен заради масираната рекламна кампания на ЕА, убедила мало и голямо, че BioWare са сътворили велико и незаменимо ролево приключение. Divinity 2: Ego Draconis е дело на слабо известна белгийска компания, която естествено не може да си позволи огромните средства за реклама хвърляни от гиганта на игровата индустрия. Но ако човек поиграе и двете игри и прецени със своя си ум, а не се води от хвалебствията в ревютата на игровите издания и сайтове, ще се убеди, че Divinity 2 в много отношения превъзхожда съперника си.

На пръв поглед това e RPG от тип Gothic-Oblivion, но колкото повече играеш, толкова повече откриваш особености, които го отличават от тях.

Сюжетът не кой знае колко оригинален - една прилична фентъзи история или казано иначе, приказка за малки и пораснали деца. Главният герой (мъжки или женски персонаж, по избор на играча) е ученик в академия, обучаваща рицари-убийци на дракони (Dragon Slayer). В началото на приключението, той пристига в малко селце, където по традиция се извършва посвещаването на рицарите от този орден и където той ще получи способността да чете мисли, а заедно с нея и част от същността на дракон, без която е невъзможно да бъдат побеждавани тези крилати същества. Тук е и разковничето на историята, защото ако драконовата същност вземе надмощие у нашия герой, той ще се превърне в рицар-дракон (Dragon Knight), тоест ще премине на противниковата страна. Убий дракона или сам стани такъв. Всичко зависи от действията на играча. Независимо на чия страна ще застанеш, обаче, освен в човешки образ можеш да се сражаваш и в облик на дракон.

Особености на геймплея

Една от тях вече споменах. Персонажът, когото управляваме, може да чете мислите на събеседниците си. Получава тази способност още в началото на играта, но тя подлежи на развитие. Подобно на реалния живот, героите в този измислен свят далеч не винаги говорят това което мислят. По време на разговор може да изберете опцията за четене на мисли и ако цената, която трябва да заплатите (в точки опит) ви устройва, научавате какво се крие в ума на събеседникa. Понякога това са забавни подробности, които могат да ви развеселят, друг път - важни от сюжетна гледна точка неща. Немалко куестове могат да се решат с помощта на телепатията, но почти винаги има и друг начин.

Друга особеност на играта е бойната и ролева система. Сама по себе си бойната е едно голямо нищо. Може да махате като малоумни със съответния меч, брадва, боздуган, можете да стреляте с неизчерпаемия си запас стрели, нанасящи слаб урон, можете да скачате и да се превъртате. Това е. За да бъде ефективен в бой героят, необходимо е да се съчетае всичко това с навиците на войн, маг, крадец, жрец и убиец на дракони. Класове няма. Можете да развивате персонажа свободно във всички пет направления. Друг е въпросът, че уменията са наистина многобройни а на едно качено ниво може да се вземе само едно ново умение или да се подобри с една степен вече придобито. Във втората част на играта, когато се сдобиете със свой собствен треньор, може да качвате навици срещу пари.

Тъй като подборката на способностите, с които ще оборудвате героя си, е много важна, освен да прочетете какво ви дава съответната опция, може да гледате в менюто на навиците и миниклипче демонстриращо нагледно ефекта. Сред обичайните възможности (отровни стрели, взлом на ключалки, хвърляне на светкавици, самовъзстановяване на здравето) има и някои наистина интересни. Какво ще кажете за възможността да превърнете противникът си в безпомощно летяща наоколо калинка - действа само известно време, разбира се - или да откраднете от убивания в момента от вас враг живота или опита, които се прибавят към вашия. Може да призовавате като свой помощник в боя същество съставено от части на мъртви зверове, които сте открили или сте си купили. При това те са взаимозаменяеми, ако се сдобиете с глава която е по-устойчива на удари или магия, вашите собствени магове-некроманти ще я сменят.

Може да извиквате на помощ също и дух, ако сте се сдобили със съответната способност, а под формата на дракон втори такъв, който да ви помага. Като дракон, човешките ви способности не важат. Летящите зверове имат свои способности, вярно доста по-ограничени на брой. При тях опитът позволяващ им да стават все по-силни, ловки, издръжливи и т.н. се добива не чрез убиване на противници и решаване на куестове, а чрез намирането и прочитането на специални книги.

Към средата на играта, щом завладеете Островът на стражите, ставате господар на намиращата се там кула-замък и на множество прислуга, която сами ще подберете: военен инструктор, маг-некромант, алхимик, ковач, хермафродит, способен да промени както външният ви вид, така и полът ви, господата Том, Дик и Хари, готови да тичат по ваши поръчки, ако ги въоражите и лекувате, певец и танцьорка. Ако някого съм пропуснал, да ме извини.

Към всичко това могат да се добавят интересните и често нелинейни куестове, наличието на доста, макар и простички загадки и дори джъмп енд рън елементи на места.

Визия

Играта е определено красива. Стилът и ми напомня старичкият, но много привлекателен от визуална гледна точка слашер Enclave. Дори в един момент се запитах дали сред художниците на Divinity 2 няма хора работили по играта от 2003 г.

Саундтрак

Има много игри, които ги изигравам без изобщо да ми направи впечатление музикалният им фон. В по-добрия случай, ще ми се завърти из главата основната тема и толкова. При игрите с наистина хубава музика ми се иска да узная кой я е правил и да изслушам целият саундтрак. Точно такава е Divinity 2: Ego Draconis. Не всичко е на еднакво ниво, но има няколко трака, които веднага ми направиха впечатление: пасторалната и в същото време бодра Broken Valley Wakes, мистичната Festival of Immortals, динамичната Goblins! No Time to Waste, както и някой други. Като цяло саундтракът е на високо ниво.

Някой наблюдения

- В Divinity 2 няма смяна на ден и нощ, нито климатични промени. Това не дразни, но щеше да е в плюс ако имаше.
- От колкото и високо да скочиш, не може да се убиеш. Забавно е, но е нереалистично.
- Не можеш да убиваш приятелски настроени персонажи. Нито нарочно, нито по случайност.
- Можеш да претършуваш и ограбиш, която и да е къща под носа на собственикът и, без на него да му направи някакво впечатление. Това не ми хареса.
- Светът не много голям, но компенсира с това, че е красив и наситен с интересни места. Има локации, които са недостъпни или труднодостъпни за момента.
- Бързото придвижване от едно място на друго става с помощта на каменни телепорти пръснати из локациите.
- Инвентарът е ограничен. От момента на завладяването на Острова на стражите, това вече не е проблем. В покоите си имате съкровищница, в която можете да телепортирате всичко, което събирате.
- Отношението на търговците към вас (приятелско, неутрално, враждебно) определя и цените на стоките им.
- Свеж хумор. По този повод, избиването на невинни зайчета, скачащи из гората може да има неочаквани последици.

* * *

По наличието на свой замък-база и слуги-помощници играта напомня малко Overlord. По отношение на начинът на водене на бой напомня Diablo, а в други аспекти Gothic и Oblivion. При все това Divinity 2 е своеобразна и самобитна игра. Тя успешно е съчетала в себе си елементи познати от други заглавия, за да получи нещо ново. Не твърдя, че е събитието на годината, но лично за мен, от трите излезли наскоро значими ролеви заглавия, Dragon Age: Origins, Risen и Divinity 2, последната е най-интересна. Тя се отличава както с оригинални хрумвания, така и във визуално и музикално отношение. Въпреки това няма да се сдобие с популярността на титулованите си съперници. Така се случи и с чудесната Drakensang: The Dark Eye от 2008 г. Причините са от комерсиално естество. Как беше? "Не е важно какво си направил, а какво ще убедиш хората, че си направил".






Допадна ли ви този материал? (3) (2) 3601 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.