Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Hurt Locker (2008) (ревю) - Катрин Бигълоу, Марк Боул, Военни филми, Драма, Браян Гарати, Гай Пиърс, Джереми Ренър, Ралф Файнс,
The Hurt Locker (2008)

Поредици: Златен Глобус 2010; Оскари 2010

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 21 декември 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Войната е опиат (2008)

Трудно е да изкажеш мнение за филм, който съвсем лесно може да бъде както разкритикуван жестоко по толкоз много показатели, така и похвален горещо по може би за същия брой позитиви. Дали качественото представяне на личната войнишка драма трябва да надделее? Или пък представянето на конкретни военни сцени по доста некоректен начин да вземе връх? Дали е добре да погледнем продукцията от американска гледна точка, или пък е по-правилно да пречупим събитията през гледната точка на иракчаните, или руснаците, или немците? Наистина преценката е изключително тежка. А когато иде реч за лента номинирана в категорията "Най-добър филм – драма" на престижните награди "Златен глобус", ребусът изглежда неразрешим.

Така че, нека разгледаме "Войната е опиат" от всички страни. Ако идеше реч за измислена армия и несъстояла се война оценката както за режисурата, така и за актьорската игра би била крайно позитивна. Филмът по прекрасен начин извежда на преден план негативното във всяко едно подобно събитие, пречупвайки общия ужас през очите на обикновения войник, в този случай сапьора. Дава ни един задълбочен поглед върху психиката на човека поставен в екстремна обстановка от типа "или аз или те", при това опитващ се да идентифицира заплахата и да я отдели от невинното местно население.

Актьорската игра е на наистина добро ниво. Екранните образи на сержанта, специалиста или сапьора Майк са достатъчно плътни, разбираеми и реалистични. Доколкото фикцията позволява. Именно тя, обаче, кара зрителя, който е участвал в подобна обстановка или е чул, прочел достатъчно истории за такива, или дори просто се е почудил, защо военните действат нелогично в тази или онази ситуация и е попитал, да си каже, че може би режисурата и сценария някак се дънят. Въпреки номинациите и в двете категории.

Лесно бихме могли да обясним неточностите като жертва на реализъм в полза на драмата. Да може би сцената с колата, когато в реална обстановка просто би била взривена, носи драматичен ефект, но неточностите по униформите, неспазването на командната структура, протокола, при това в базата, липсата на дисциплинарно наказание след като войник удря прекия си командващ – спокойно можеше да минем и без тях. Защо трябваше сапьорите всеки път да изоставят картечницата, например? Това просто не се случва. Режисьор и сценарист може би търсят по-напечена обстановка, но нека си го кажем правичката – на война има достатъчно, ама предостатъчно кръв и критични моменти, че да си измисляме още такава.

Дотук дори оставихме настрана диалога. Доста голям процент от населението на земното кълбо би се изприщил при думите на американски войник "те ни слагат бомби, ние пък ще им гръмнем пътя". Тези зрители веднага биха си задали въпроса: "а вие какво правите в суверенна страна?". И може би би загърбил цялата драматичност и просто би напуснал киносалона мислейки си, че е безкрайно логично като сееш вятър... да пожънеш буря.

Тъй че съвсем не съм сигурен, дали е удачно да се прави филм за Ирак докато войските са все още там. Може би след двадесет, тридесет или пък петдесет години, когато историята се избистри и страстите се утаят ще гледаме на подобни ленти със съвсем друго око. Например, като на продукциите за Втората световна война. Но в момента просто не звучи нито политически коректно да се снима, нито да се номинира за каквато и да било награда. Още повече, когато за капак успява с реализма си да разсмее с ироничен смях не един и двама от реалните участници в събитията.

И все пак може би, ако се абстрахираме от политиката и се вгледаме в самия филм бихме могли да го харесаме. При това доста. Така че препоръката би била – ако сте способни да отделяте художественото от историята – може би лентата ще ви допадне. Тъй като в чисто художествен аспект определено достойнствата са не едно и две.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2923 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.