Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Das weisse Band - Eine deutsche Kindergeschichte (2009) (ревю) - Михаел Ханеке, Драма, Кристиан Фридел, Леони Бенеш, Михаел Кранц, Сузан Лотар, Улрих Тъкър, Ърнест Я
Das weisse Band - Eine deutsche Kindergeschichte (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010; Оскари 2010

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 05 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Бялата лента (2009)

Какво да очакваме от "Бялата лента"? Със сигурност не лек за гледаме филм, просто защото не е такъв. Лентата на режисьора Михаел Ханеке е всичко друго, но не и разтоварваща. Даже напротив. От една страна е много идейно натоварена, при това с доста тежката тематика за генезиса на злото, от друга е художествена до степен не на онова, което наричаме академично кино, а доста отвъд. И именно в това се крие чара на австрийската продукция – че е от онова голямо кино, което рядко успява да плени много зрители, но за сметка на това тези, които попадат в мрежата му, излизат от нея обогатени душевно за цял живот.

Да започнем с по-любопитните решения на австрийския режисьор. Като за начало лентата е чернобяла. Сякаш за да подчертае, че най-важното не е във визията, което е абсолютно вярно. От друга възрастните персонажи нямат имена – те са учителят, баронът, пасторът. И по този начин Ханеке съвсем естествено ни показва къде да гледаме, защото те са важни като инструментът, който трансформира невинното в зло, но нямат лица. Важно е не кой е човекът, а как постъпва.

Има още доста дребни любопитни похвати, използвани в лентата, но по-важно е посланието. А то е как се появява всичко онова, което наричаме престъпление, зверство, тероризъм. Какъв по-добър начин да навлезеш в тази тема от това да погледнеш как в Германия се ражда нацисткото движение. Даже не самото то, а къде се корени податливостта на толкоз много хора да се подведат по неговите идеи.

Отговорът естествено е обществото. Нравите, нормите, които се налагат. Които променят човека, подтискат го, превръщат го в нещо друго. Точно това правят жителите на селцето – оформят децата си по един наложен образец, който обаче изглежда тотално сбъркан. Насилие, наказания, двуличие. Търсенето на чистота, на душата, на човека, всичко това естествено на по-късен етап се преражда в чистота на нацията, агресия на национално ниво. И макар Ханеке да не ни показва самата трансформация, тя е ясна за зрителя. Развитието на историята е очевидно.

Сюжетът? Той е структуриран около няколко инцидента в малко, селскостопанско селце, около обитателите му и техните реакции спрямо различните стимули, на които социума подлага индивида. Там Ханеке успява да вмъкне малко свобода в лицето на детето на барона и сакатото момче, които обаче си патят заради нея. Защото не е толерирана в общество на наказания, където нормите на поведение са издигнати в култ.

Всъщност към края на "Бялата лента" човек си отговаря на много въпроси. Променя мирогледа си за много неща – за това кое е допустимо във възпитанието, кога обществените норми започват да се превръщат нещо друго и да дават обратен ефект. Дори може да си обясни, защо немските войници зад граница обикновено бързо биват изтегляни, защото свободата, която получават, отприщва негативните импулси. Да, може би вината е именно в подреденото, строго общество, на което иначе всички се възхищаваме. Защото действително човек може да се нуждае от малко свобода, която да използва като отдушник.

Всичко това и още много виждаме в "Бялата лента". И то си заслужава. Друг е въпросът, че двата часа и половина далеч не минават неусетно. Но все пак човек понякога има нужда и от подобни филми, художествените качества и смисловата натовареност, на които, доминират над забавното. Тъй като живота сам по себе си не е винаги песен.






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 2535 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.