Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Lovely Bones (2009) (ревю) - Питър Джаксън, Елис Сиболд, Филипа Бойенс, Франсис Уолш, Драма, Мистика, Трилър, Ужаси, Фентъзи, Мар
The Lovely Bones (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010; Оскари 2010

Автор: Ангел Генчев, вторник, 05 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Очи от Рая (2009)

Безкрайно красив и обезкуражаващо лишен от плътност – като цяло, това са двете главни особености, характеризиращи "The Lovely Bones". И цялото показано от Питър Джаксън режисьорско майсторство, който буквално надминава себе си, за съжаление не успява в достатъчна степен да прикрие безмилостно осакатения сценарий. Наистина жалко, тъй като филмът притежава всички други предпоставки да бъде брилянтно произведение на киноизкуството.

Лентата ни разказва няколко преплетени истории, свързани в основата си от жестокото убийство на невръстно момиченце - тази на нейното семейство, опитващо се да преодолее невероятната трагедия, но без особен успех, достигайки почти до границата на окончателния си разпад; тази на почти полуделия от мъка баща, чието единствено желание е да открие убиеца на своята дъщеря. Също така, историята на самия него, воден от патологичното желание да отнема още и още животи, принуден да бъде постоянно в движение и под прикритието на саможив ексцентрик. И най-сетне - всичко това предадено до немалка степен през фееричната перспектива на самата жертва, Сузи, заклещена в пространството между реалния свят и отвъдното, в измерение такова, каквото вероятно може да изникне в съзнанието само на четиринадесетгодишна девойка.

И някъде тук нещо се е пропукало. Самият филм се проследява със същия интерес, с който човек разглежда картинна галерия - емоционално въздействат отделни сцени, но не и цялата композиция. Някои грабват с откровената си красота и невероятното изящество на детайла, като новозеландецът на места е съумял буквално да предаде цяла сцена с отделен жест или елемент от пейзажа. Същевременно обаче, по някаква необяснима причина, образите на екрана остават безкрайно елементарни в голямата си част, все едно щрихи в скицника на художник, и въпреки очевидното желание на актьорите да ги изпълнят със съдържание, в края на краищата просто не се получава.

Всъщност, озадачаващото е не защо се е получил подобен резултат - това е ясно, просто персонажите не получават достатъчно простор, за да се разгърнат. Странното е защо при два часа и половина екранно време просто не са им заделени тези по няколко минути на герой, в които да го направят, още повече, че подходящият актьорски състав е налице. Със сигурност можеше да бъдем лишени от част от маратона из иначе безкрайно - отново ще повторя - красивото междинно измерение за сметка именно на малко повече драматична основа.

Не оставайте обаче с впечатлението, че "The Lovely Bones" в крайна сметка ще ви разочарова - определено можеше да бъде и много по-силен, но въпреки това филмът все още си заслужава, дори в настоящия си вид. Най-вече заради техническото изпълнение, но също така и заради блестящия Стенли Тучи, напълно заслужено номиниран за Златен Глобус за поддържаща мъжка роля, при това в доста нетипично за себе си амплоа - а по-важното, съумяващ от доста орязана роля да направи наистина пълноценно представяне. Всъщност последното важи и за целия кастинг, раздаващ всичко от себе си на екрана, доколкото му позволява сценария - като единствено ощетена може да се чувства Сюзън Сарандън с безкрайно неподходящата си, ни в клин, ни в ръкав комична героиня.

Тъй че лентата си заслужава, безспорно, само дето няма как да пропуснем онзи горчив вкус в устата, който ни напомня колко по-добра можеше да бъде. Така че ни остава само да гледаме със смес от удоволствие и лека тъга и да се надяваме, че следващия път Питър Джаксън ще ни дари с истински шедьовър, без половинчатости.






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 3818 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.