Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джон Скалзи: "Zoe's Tale" (ревю) - Джон Скалзи, Военна фантастика, Научна фантастика, "Zoe's Tale", Американска литература, Нови книги
Джон Скалзи: "Zoe's Tale"

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 07 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Харесвам Джон Скалзи. В неговите книги има всичко - интересни, интригуващи истории, пълнокръвни персонажи, реалистичен диалог. Поредицата "Войната на старците" с всичката и широчина и дълбочина представя една наистина уникална вселена, която грабва въображението. Най-новото и продължение обаче отива по-скоро към противоположния полюс.

Защо, ще запитате? Не защото сама по себе си е лоша - напротив. Просто защото не е продължение. Историята не е нова, а разказана от друга гледна точка, и изглежда малко като че носителят на Хюго този път си е поспестил мисловния процес при създаването на сюжета. И напълно естествено не ми дава онова, което чаках. Онова, което всички чакахме - а именно, поглед над развоя на събитията след "Последната колония".

Подходът да преразкажеш една история погледната през други очи, още по-специално детски очи, е безспорно интригуващ както за тези, които познават предишния роман, така и за онези, които не го. А може би дори като предизвикателство. Скалзи успява по уникален начин да "хване" и предаде детския светоглед, реалистично да пресъздаде реакциите на Зоя спрямо една съвсем не нетравмираща ситуация. Да предаде дори чувствата и. Това определено е похвално. Още по-впечатляващо е как лишените от съзнание Хикъри и Дикъри придобиват дълбочина. Но все пак остава горчивото чувство, че всички тези позитиви са просто оцветяване на вече достатъчно цветна книга, която при това вече е поднесла на читателя и почитателя на американския фантаст всичко, което е искал.

Стилът е на обичайното високо за Скалзи ниво, историята - както и при "Последната колония" - също, което не е чак толкова учудващо за преразказ. Образите отново са внимателно изградени, дори са придобили нови измерения в това отношение, което също не е бог знае колко странно, може би поради същия факт. Така че можем да обобщим, че историята разказана ни от Зоя определено "се чете". За жалост обаче знаем, също така, че Джон Скалзи може далеч повече.

Ето защо в заключение мога да кажа, че не знам каква е причината за странното решение на Скалзи - не ми се ще да спекулирам, че негативното влияние на г-н Робърт С. Купър, също толкоз известен напоследък като "Когато порасна искам да стана като Роналд Мур", е оказало ефект, но определено ми мина през главата. И доколкото Скалзи въздейства положително на новия Старгейт, обратният резултат е... най-вече обратен. Все пак, надявам се, просто писателят е решил да експериментира, да пробва нещо ново, а още повече - надявам се да не повтаря. Защото "Войната на старците" по никакъв начин не го заслужава, а още по-малко заслужава да се превърне в нещо, бълвано на конвейр просто за да го има.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3533 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.